В личното стопанство: Как да помогнем на гъските да снасят повече яйца

Младите гъски, предназначени за разплодните стада, и възрастните гъски през непродуктивния период се отглеждат най-добре на свобода, на пасища около фермите разположени около реки, вади, язовири и други водоеми. Пуснати на свобода, те имат възможност да намират най-различна храна, да се разхождат и да се къпят на воля. По този начин укрепват различни органи и системи, а впоследствие и целият им организъм.

При добри пасища се икономисва концентрираният фураж. При изсъхване на пасищата или намаляване на тревното съдържание гъските могат да се хранят вечер с 50-80 г зърнен фураж - царевица, фуражна пшеница, ечемик, овес и пр. Даването на по-големи количества фураж (над 150 г дневно) е опасно. По-лакомите гъски консумират повече зърно, охранват се и може да пронесат преждевременно. Техният цикъл на снасяне се нарушава и през зимата и пролетта ще снесат по-малко яйца. С настъпване края на пасищния период (август-октомври) гъските се настаняват в птичарника, където ще зимуват и снасят яйца.

Помещения. Добре гледаните стада за разплод са здрави, добре закалени и могат да се отглеждат във всякакъв вид приспособени за целта помещения. Подът на помещенията може да е от цимент, фугирани тухли, асфалт, в краен случай от трамбована пръст, покрит с пласт суха слама. В студено време вратите на птичарника се затварят, за да бъде по-топло. Гъските са свободолюбиви птици и за свободно излизане през нощта в стените се оставят отвори с дължина 200 см и височина 70 см. При нужда отворите могат да се затварят с капаци или вратички. При отглеждане на по-големи стада помещението и двора към него се разделят на сектори за по 500-700 гъски. В задната, по-затъмнена част птичарника край стените се подреждат гнездата за снасяне. Те са дълбоки и широки по 40 см и високи 70 см. За икономия на дървен материал някои гъсковъди оформят гнездата с летви, високи 12-15 см, колкото да задържат постелята в гнездата.

На 2-3 метра от предната стена се подреждат хранилките за концентриран фураж. Възможно е в помещението да се поставят и поилки (но трябва да се следи да не замръзнат). На двора пред всяка секция с гъски също така могат да се поставят добре покрити хранилки, с което полезната площ в птичарника се увеличава. За да бъдат поставени на двора, хранилките и поилките е желателно 6-7 метра от двора пред птичарника да бъде застлан с чакъл и бетониран. Така се поддържа по-голяма чистота на двора и в помещението.

Ако в съседство с птичарника няма водоем, е необходимо да се направи плавателен канал за съешаване на гъските. Каналът представлява улей, разположен след бетоновата настилка през помещението. В долната си част е широк 40-45 см, в горната около 120 см, с което се дава лек наклон на стените (25-30 градуса) за по-лесно влизане на птиците в него. Дълбок е до 50 см. Дълбочината на водата е около 35 см. Гъсоците от някои породи са тежки и при съешаване травмират гъските. Може да се стигне и до счупване на кости на по-младите женски индивиди. Наличността на вода намалява теглото на мъжките. Върху канала, който има дължината на помещението, се поставят дървени скари (мостове) за преминаване на гъските, които не желаят да се къпят.

Водата в плавателния басейн трябва да бъде течаща, чиста. Ако се сменя 2-3 пъти седмично, тя трябва да се дезинфекцира с меден сулфат (син камък) в доза 1 г на 100 литра вода.

bgfermer.bg