Петролът с първа годишна загуба след 2014 г.

През 2018 година фючърсите на европейския вид суров петрол Brent поевтиняха с 19.5%, докато на американския лек суров петрол (WTI) се понижиха с близо 25%, сочат обобщените данни на „Ройтерс".

Вместо печалби загуби

Суровината беше на път да постигне солидни печалби на годишна база до октомври, когато Съединените щати предоставиха по-големи от очакваните възможности на няколко държави да продължат да купуват ирански петрол и след началото на икономическите санкции срещу Техеран, стартирали на 5 ноември, тъй като търсенето на петрола в развиващите се икономики започна да намалява.

Тази комбинация доведе до понижаване на двата показателя от четиригодишните максимуми над 76 долара за барел и 86 долара за барел, съответно за WTI и Brent и въпреки решението на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници извън картела, вкл. и Русия, в края на годината (известна като групата ОПЕК+), да намалят добивити се ибощо с 1.2 милиона барела на ден от началото на 2019 година, за да се възстанови бичият пазар.

Цените на петрола паднаха с повече от една трета през последното тримесечие на миналата година, което е най-голямото тримесечно понижение от 2014 година насам.

Волатилност в послединя за 2018 година ден за търговия

В послединя ден на търговия за 2018 година фючърсите на суровия петрол отбелязаха умерен ръст. Brent поскъпна с 59 цента, или с 1.1%, до 53.80 долара за барел, докато повишението на WTI беше само с 8 цента, до 45.41 долара за барел.

Анализаторите очакват мечи пазар през 2019 г., сочи проучване на „Ройтерс" сред 32 икономисти и анализатори прогнозира, които прогнозират цена на Brent до 69.13 долара за барел през следващата година, което е повече от 5 долара под прогнозите на анализатори преди месец, както и под средната реална цена от 71.76 долара за барел през 2018 година.

Глобалният бенчмарк Brent поскъпна с почти една трета между януари и октомври, до най-високата стойност от 86.74 долара за барел. Това беше най-високото ниво от края на 2014 г., когато започна големия срив на цените на фона на голямото свръхпредлагане на суровината на пазарите.

Равносметката

Цените нарастваха през по-голямата част от годината, продължавайки възстановяването, започнало  през 2017 г., след няколко години на спад на цените, което изпрати икономиките, богати на петрол, на опашката и принудиха много американски енергийни компании да фалират или да ограничат силно дейността си. Възобновените санкции на САЩ срещу големия производител Иран, които бяха обявени през март, но влязоха в сила на 5 ноември, както и опасения за доставките на суров петрол, повишаваха цените до октомври.

И когато Вашингтон даде неочаквано щедра възможност за 8 държави - най-големите купувачи на ирански петрол, сред които Япония, Индия и Южна Корея, да продължат да купуват суровината от Техеран 180 дни след въвеждане на американските санкциите на 5 ноември, заедно с нарастващите опасения за глобално свръхпредлагане и забавяне на икономическия растеж започнаха да притискат пазарите и цените да се понижават.

Двубоят между САЩ и другите производители

„Производителите от ОПЕК+ се конкурират с допълнителните добиви от САЩ, които превишават предлагането на пазара", казва Анди Липов, президент на Lipow Oil Associates в Хюстън. Според него, групата ОПЕК+ отвори кранчетата си през есента, тъй като повишеното търсенето на суровината намали глобалните запаси, а след това посоката се обърна и цените започнаха да спадат. Той има предвид споразумението на ОПЕК+ от началото на 2017 година да намали добивите с общо 1.8 милиона барела.

В туит президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е постигнат напредък за евентуална търговска сделка между САЩ и Китай, който повиши цените на суровия петрол с повече от 2% в началото на търговията в понеделник, последната търговска сесия за 2018 година. Последва обаче спад, тъй като паарните участници се фокусираха върху данните, които показаха, че китайската икономика се е забавила допълнително през декември. Китайската производствена активност е намаляла през декември за първи път от повече от две години, според проучване сред мениджъри на големи местни компании.

Съединените щати, които счупиха рекорда си от 2017 г. за среден месече добив от 10.04 милиона барела на ден, изпревариха Русия и Саудитска Арабия, и се превърнат в най-големия производител в света през 2018 г., достигайки най-високия връх от над 11.5 милиона барела на ден през октомври, обяви в понеделник държавната Агенция за енергийна информация (EIA).

Американските добивни компании добавиха около 138 нови петролни платформи през 2018 г., втората поредна година, в която се увеличава броят на петролните съоръжения за добив. Най-вероятно обаче северноамериканските производители ще започнат да намаляват разходите си за сондиране през 2019 г., след като цените на суриваната паднат под нивата от началото на 2018 година, когато започна увеличаването на петролните кладенци.

Въпреки това цените може да продължат да падат през първите седмици на новата година, докато намаленията на ОПЕК+ за добивите започнат да оказват влияние върху доставките, което се очаква да се случи в средата на януари и началото на февруари.

Търговците на валутните и стоковите пазари съкратиха бичите настроения за залагане на суровия петрол в САЩ до най-ниското ниво за повече от две години през седмицата до 18 декември, съобщи американската Комисия за търговия на стокови фючърси (CFTC) в последния си за годината доклад. Нови данни за CFTC няма да бъдат публикувани, докато не се прекрати частичното спиране на финансирането и съответно дейността на федералното правителство.

"Очакванията са повече пари да отидат в дълги позиции, тъй като различни мениджъри на фондове смятат, че трябва да си запазят позиции в петрола", прогнозира за "Ройтерс" Том Клоза, главен петролен анализатор в Информационната служба за цените на петрола.

Още по темата: Три нови правила за данъците

infostock.bg