Чужди риби и раци пълнят реките и езерата ни

Опасни нашественици превземат българските водни басейни и засягат местните екосистеми. Речни риби и раци, които произхождат от Северна Америка и Китай, плуват на воля в родните реки, езера и блата като родните видове. Това показват последните проучвания на Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН.
Нашествениците идват по река Дунав, обясни пред „Труд“ Теодора Тричкова, ръководител на проекта, установил разпространението на „чужденците“ у нас.

Някои от тях носят непознати за нашите ширини зарази, вируси и бактерии. Най-често са пренесени чрез кораби и лодки. Такива са рибката китайски поспаланко, която произхожда от районите по границата между Русия и Китай, както и шипобузестият рак и черното дънно сомче от Северна и Централна Америка.

Пръв у нас още през 2005 г. е засечен китайският поспаланко, или ротан. Тогава той е обитавал само Дунав. Сега учените го откриват в езера, канали и блата около реката, а рибари свидетелстват за вида в почти цялата страна.

За няколко години инвазията на черното дънно сомче също обхванала няколко язовира в страната, след като е открит в резервата „Сребърна“ през 2013 г. Видът става масов и измества всички други риби, обяснява Милчо Тодоров от института. Заради острите шипове около устата и на гръбната перка по-големите риби и птиците не го ядат.

Сред водните нашественици най-опасен е най-новият нашественик – американският шипобузест рак. Засечен е през 2015 г. Живее в река Тополовец близо до Видин и още два притока на Дунав. Опасността идва от способността на този рак да образува многочислени популации и да се разпространява бързо нагоре по течението на реките. Освен това той е преносител на т.нар. рача чума – представлява гъбична зараза, за която местните видове нямат имунитет.

Европейската комисия публикува списък с 37 застрашаващи биоразнообразието на Стария континент инвазивни животни и растения. Шипобузестият рак, китайкият поспаланко, плевелната риба псевдоразбор, както и още един вид речен рак, и червенобузата костенурка, които се срещат у нас, са част от него. „Нашествениците влияят върху биоразнообразието и екосистемите, оттук може да се влияе и икономиката, и дори здравето на хората“, посочи Теодора Тричкова от ИБЕИ.
По думите й трябва да се вземат мерки за ограничаване на разпространението им. При водните видове една от стъпките е контрол, като спестяване на умишлени или неумишлени пренасяния на видовете. Най-важната част обаче е превенцията.

trud.bg

Четете още: Мъртва риба е открита край Катуница