Доходите на домакинствата - откъде идват различията?

Данните за промените в структурата на доходите на домакинствата подсказват, че доходите от работна заплата играят водеща роля за задълбочаването на разликата в периода 2010-2013 г., пише Алексиев.Върхът на „неравенството” по отношение на дохода от работна заплата на лице в най-горния и най-долния децил е през 2012 г., когато разликата достига 18,7 пъти. Следва период на спад, като през 2015 г. разликата вече е 17,2 пъти. Ако разгледаме съотношението в средните доходи от заплати между най-богатите и най-бедните 20%, тенденцията е сходна, но върхът (9,2 пъти разлика) е през 2013 г., а към 2015 г. тя вече е 8,5 пъти.

Разликата между доходите на домакинството като цяло и на лице от домакинството в отделните децилни групи подсказва и различията в състава им, най-вече що се касае до броя на членовете в тези домакинства и тяхната икономическа активност. Ето някои по-общи наблюдения:Най-богатите 10% от лицата формират 12,3% от общия брой на домакинствата, като във всяко домакинство живеят средно по 1,95 лица. Това е и единствената група, в която средният брой на лицата в домакинството е под двама души.

Най-бедните 10% от населението формират едва 6,7% от домакинствата, но всяко домакинство се състои от близо 3,5 лица, т.е. бедните домакинства са много по-многолюдни;

При най-богатите 10% от лицата работят 71,3%, а при най-бедните – едва 15,5%;

Безработните сред най-бедните 10% са 30,9% при едва 2,6% сред най-богатите 10%;

Подобни зависимости (ниска заетост, висока безработица, икономическа неактивност и неблагоприятна структура на доходите) се наблюдава и във втория и третия децил на доходното разпределение, но с уговорката, че в тези два децила влизат голяма част от пенсионерите;

Огромната част от пенсионерите в страната се позиционират между втория и петия децил на доходното разпределение, като средният годишен доход от пенсии на лице от домакинството се увеличава от 810 на 1 286 лв. в периода 2008-2015 г.;

Средната стойност на дохода от работна заплата се движи в края на 7-мия децил, като през 2013 г. дори влиза за кратко в 8-мия такъв. Това е в унисон с наблюдението на ИПИ, че едва 30% от населението на страната получава работна заплата, която е равна или по-висока от средната за страната. Данните на НСИ подсказват, че покачването на нивото на минималната работна заплата в периода 2008-2015 г. (от 220 до 380 лв.) няма ефект върху доходите на най-бедните 10% от българите и домакинствата, в които те живеят. Нещо повече – те са единствената децилна група, при която относителният дял на доходите от работна заплата в общия доход на домакинството през 2015 г. е по-нисък от този през 2008 г. Това означава, че възстановяването на трудовия пазар както по линия на работни места, така и по линия на по-високи заплати, е подминало най-бедните 10% и техните домакинства.

Накрая, прави впечатление, че домакинствата на най-бедните и най-богатите 10% отчитат и най-високия дял на доходите от самостоятелна заетост и доходите извън работната заплата (т.е. от предприемачество). Разбира се, обхватът на този термин е широк и най-вероятно има коренно различни измерения в двете групи.

Не е изненадващ и фактът, че доходите от различни видове социални помощи и обезщетения формират значителна част (над 14%) от общия доход на лицата в най-бедните домакинства. Тук водеща роля играят семейните помощи (включително т.нар. детски надбавки), които през 2015 г. формират 8,3% от бюджета на тези домакинства. Пенсиите също играят относително важна роля, но само що се касае до структурата – номиналният им размер е изключително нисък (422 лв. годишно на човек от домакинството през 2015 г.) в сравнение с два пъти по-висока номинална стойност във втория децил и три пъти по-висока стойност средно за страната.

Тези данни са в унисон със заключенията на работата на ИПИ по проекта „Бедността в България”. Изготвеният от нас анализ на динамиката в подоходното разпределение за периода 2010-2013 г. (на база EU-SILC) показа, че макар бедността в страната да не е статична, около 10% от населението е в трайна бедност и не показва възможност да се изкачи по стълбицата на доходите. Можем с голяма доза сигурност да предположим, че движението извън първия квинтил на доходното разпределение (по EU-SILC) – т.е. най-бедните 20%, се случва основно в рамките на втория децил на разпределението.

Именно в първия децил на доходното разпределение най-ясно се вижда портретът на дълбоката бедност в България. Това са лица, които изостават далеч назад спрямо доходите в обществото и при тях липсва каквато и да е динамика за излизане от бедност през годините. Очевидно е, че повишаването на минималната работна заплата няма ефект върху структурата на бюджета на домакинствата на тези лица поради простата причина, че огромна част от тях са трайно изключени от пазара на труда.При повишаването на пенсиите ефектът е по-ясно видим, но дори и тук – съставът на тези домакинства минимизира ефекта от покачването на пенсионните плащания върху тяхното благосъстояние. Дори значително увеличаване на минималната пенсия няма да има осезаем ефект върху благосъстоянието им поради по-високия брой на лицата в тях, включително броя на децата, и по-ниската продължителност на живота сред ромското население, което очевидно формират значителна част от тази група на доходното разпределение.

investor.bg

Четете още:Дни преди Гергьовден: Румънско агнешко подбива цените на родното