На всеки тон масло внасяме 3 пъти повече палма

На всеки тон масло от мляко на нашия пазар се падат 3 пъти по-големи количества вносно палмово масло, което у нас се доставя единствено за влагане в храни и почти не импортираме палма за технически цели, например за производството на сапун. През миналата година у нас са били внесени над 22 500 т. В същото време, по предварителни данни на НСИ, импортното количество краве масло е било 6149 т, което заедно с родното производство е далеч от количествата на палмовото. Това означава, че в сладкарски изделия и млечни продукти у нас се влагат над 3 пъти повече палма, отколкото естествената животинска млечна мазнина.

Най-големите количества от тропическите страни Малайзия и Индонезия, а също така в определени периоди и от съседна Гърция. От Румъния и Испания пък има вкарани регистрирани символични количества от съответно 200 и 300 кг. Пикът на импорта на палмово масло за 2017 г. е отчетен през октомври - 5660,2 т.

След месец се очаква да влязат в сила предложените от земеделското министерство промени в наредбата хигиената на храните, които сега са предложени за обществено обсъждане. Те предвиждат производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които ги разфасоват и преопаковат да не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните. Редакцията на нормативния документ се отнася само за територията на страната и няма да засегне вноса. По този повод Борислав Борисов, собственик на млекопреработвателна фирма каза, за „Монитор“, че това ще облагодетелства чуждите фирми, импортиращи имитиращи продукти в България.

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров, обясни, че поправката на наредбата е съгласувана с Евркомисията и не може да се разглежда като непазарна мярка. По думите му в крайна сметка потребителите трябва да престанат да бъдат лъгани с евтини продукти, които няма как да се произведат от мляко. На същото мнение е и собственикът на мандра Иван Грънчаров. Той изчисли, че за едно българско домакинство икономията от купуването на евтини млечни продукти със съмнително качество е около 100 лв. на година.

Богомил Николов, председател на „Активни потребители“ смята, че половината от палмата, попадаща у нас се влага в разни сладкиши, а останалата част отива за производството на имитиращи млечни продукти. Според него промяната в наредбата забраняваща в една и съща мандра да се произвеждат истински млечни продукти и имитация може и да не постигне очаквания ефект. „Причината е, че вратичка в закона позволява търговец да поръча на мандра да му произведе нещо с неговата собствена марка и на опаковката не е изписан кой е производителят“, обясни той.

monitor.bg