Камъчета пред каруцата на новия Закон за хората с увреждания

След дългогодишни мъки, най-накрая се намери правителство, което да предложи за публично обсъждане изцяло нов Закон за хората с увреждания. В него се говори за неща като социална оценка, индивидуален подход, премахване на някои от пречките пред наемането и информационна обезпеченост на провежданите политики – все важни концепции, които очакваме да бъдат доразвити с предстоящото приемането на нов правилник за прилагането му.

С известна доза проби и грешки е напълно възможно този закон да постави началото на процес на разрешаване на някои (но далеч не на всички) проблеми пред създаването на условия за достоен и независим живот на хората с увреждания, пише Явор Алексиев от екипа на Института за пазарна икономика.Дотук с позитивите. Огромната част от положителните промени ще продължат да звучат като лозунги преди да видим прилагането им на практика, което, за да бъде успешно, ще изисква качествено различен подход от страна на администрацията.Негативите в закона обаче са крайно конкретни, а постната откъм емпирика оценка на въздействието потвърждава първоначалните предположения, че кой знае какви данни за характеристиките и икономическата активност на лицата с увреждания май няма. Въпреки позитивите си, голяма част от този проект на закон е очевидно писана на тъмно.

Квотите остават

Нека започнем оттам, че квотите за лица с увреждания в предприятията остават. Финалният вариант на проекта на Закон за хората с увреждания предвижда по-ниски от първоначално заявените нива, което подсказва, че вносителите са разбрали, че идеята като цяло е глупава, но само наполовина. Остава и предвидената в първоначалния вариант на проекта за закон месечна глоба в размер на 30% от минималната работна заплата за всяко незаето място.

Аргументът, че няма как всяко предприятие (например в строителството) да осигури подходящо работно място за лице с увреждания, е напълно игнориран и в самия закон, и в доклада, и в мотивите към него. Международната практика показва, че бизнесът е по-склонен да плаща глоби, които компенсира с други разходи, отколкото да наема спуснати му кадри. В много случаи избор всъщност не съществува - особено когато държавата на практика си измива ръцете от собствените си провали, като осигуряването на достъпна среда.

Относно новата месечна помощ

В текста на новия Закон за хората с увреждания незнайно защо се е промъкнал и някакъв нов тип месечен доход, чиито размер се определя спрямо линията на бедност за страната и степента на увреждане на лицето и варира от 10 до 57% от линията на бедност. Не става много ясно нито как са определени първоначалните проценти, нито защо правителството отстъпва от установения модел с гарантирания минимален доход, нито какво е общото между линията на бедност и социално плащане – такава зависимост няма в нито една друга социална програма. Според социалния министър това ще увеличи разходите със 100-тина млн. лв., като този модел ще представлява някакъв преход между сегашните добавки за социална интеграция и бъдещия модел на подпомагане на база индивидуална социалната оценка.

investor.bg

Четете още: Вендета между ромски фамилии вдигна полицията на крак