Текстът на матурата не е грешен, неуместен е
И министърът вижда функционална неграмотност сред учениците
Публикувана: 20 Jun 2019 | 16:48

Спорният текст на матурата по Български език и литература за седми клас беше науместен, но не беше грешен. Това каза пред bTV министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.


Думите му са във връзка със спорната 17-та задача от изпита, чието условие е объркало учениците. В нея е даден текст, в който децата трябва да открият 14 грешки. Много от учениците обаче намират допълнителна грешка - изписването на "леснопреносима" - една или две думите са, когато се отнася за бутилка.
 

"Условието на задачата е да се открият 14 правописни грешки, без това спорно словосъчетание те са 14. Ако ученик е отбелязал, че това е грешка - той също получава точка. Текстът е неуместен, не сме застраховани от такива случаи. Много е малък броя на експертите, които гледат изпитните материали заради тайната на теста. Продобряваме организацията, но е пропуснато", обясни Вълчев.
 

Самият министър каза, че би написъл думата "леснопреносим" слято като добави, че правописния речник допуска и разделното й писане.
 

Красимир Вълчев коментира и слабите резултати на матурата по БЕЛ на учениците, завършващи 12 клас.
 

"Виждаме, че учениците трудно осмислят текстове. Увеличава се броят на учениците, които не могат да интерпретират текст, което означава, че могат да четат, но не осмислят. Всички промени, които правим са насочени към това - функционална грамотност", заяви той.
 

По думите му, по-ниските оценки на матурата по Английски език в 12 клас се дължат на труден изпитен вариант. Той уточни, че не се е стигнало до преразглеждане на задачите, защото не е имало грешки.
 

Просветният министър не пропусна и висшето образование, като каза, че от 4 години държавното финансиране в университетите намалява - от 58 хил. души до 43 хил. души.
 

"Правим преструктуриране - увеличаваме приема на инженерно-техническите направления и намаляваме педагогическите, например. Тези професии, които изискват инженерно образование ще бъдат с най-висок ръст на доходите, защото ще има най-голям недостиг на кадри", каза Вълчев .
 

Той добави, че предстои изграждането на Европейски университетски мрежи, с което се целяло спирането на "изтичането на мозъци" в чужбина.


Dnes.bg


Четете още: Румяна Бъчварова вече е посланик в Израел
 

Коментари ( 0 )