Бисер Петков: Минимална работна заплата от 1000 лв. не е реалистична
Има сигнали за настъпваща рецесия, най-вече в машиностроенето, алармира социалният министър
Публикувана: 11 Sep 2019 | 12:42

Не е реалистично следващата година да се вдигне размера на минималната работна заплата до 1000 лв., за което настояват синдикатите. Това каза пред Нова телевизия социалният министър Бисер Петков.
 

"Няма как да имаме 1000 лв. минимална заплата при средна заплата за страната от 1260 лв.", добави той.


Според него има сигнали за настъпваща рецесия, най-вече в машиностроенето. "Пазарът на труда показва рекордно високи нива на заетост за последното тримесечие", каза Петков и добави, че в министерството се работи по подготовката на нова Стратегия за заетостта. „Тя ще влезе в сила от 2021 г. Създадена е работна група. Това, към което ще насочим усилията си, е да активизираме колкото може повече хора от т. нар. неактивни. Ще работим и за повишаването качеството на работната сила”, добави той. Петков подчерта, че вече има сериозни кризи в някои професии и посочи за пример липсата на медицински сестри и акушери. 
 

В тази връзка припомняме, че днес медицинските специалисти излизат на национален протест пред Народното събрание. Това е шестият протест от началото на март, в който сестри, лаборанти, рехабилитатори и фелдшери от цялата страна настояват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Те ще бъдат подкрепени от полицаи и фармацевти.
 

Относно протестите на родители срещу промените в два закона -  за социалните услуги и за закрила на детето, Петков коментира, че не разбира защо фокусът на дискусията в обществото е върху нещо което го няма. Няма Национална стратегия за детето, имаше проект, който беше оттеглен още на етап обществени консултации. Когато този проект предизвика тези страхове той беше оттеглен“, каза той относно опасенията на родители, че може да се стигне до отнемане на деца.
 

Според социалния министър промените в законодателството, които ще влязат в сила от 2020 г., са терминологични. Той даде пример с термина "резидентен тип", който се променя на "резидентна услуга."
 

"Не приемам съмненията, че в промените на Закона за социалните услуги са прокарани положения от спряната Стратегия за детето. Това категорично е несъстоятелно", каза Петков.
 

„Подготовката на проекта за Национална стратегия 2019 - 2030 г. и на Закона за социалните услуги се извършваше по различно време от различни екипи и не приемам съмненията и хипотезата, че едва ли не тихомълком, със Закона за социалните услуги са прокарани положения от Стратегията”, каза министърът.
 

Той уточни, че Законът за социалните услуги, който беше приет през март тази година и влиза в сила от началото на 2020 г., е довел до изменението на десетки други закони чрез преки и заключителни разпоредби. Промени са направени в Закона за закрила на детето и в Семейния кодекс, но повечето от тях са терминологични. Новите текстове са свързани с превенция на случаи на изоставяне на деца, както в родилните домове, така и на деца с увреждания.
 

„С тях се задължават съответно управителите на лечебните заведения, в които има родилни отделения, когато има риск от изоставяне на дете, да сигнализират социалните служби, за да не се допусне изоставянето на детето. Уредена е и хипотезата за превенция на изоставянето на деца с увреждания”, обясни министърът.
 

Той е категоричен, че министерството е отворено за диалог, но с професионални аргументи и в името на една по-стабилна система за закрила на детето. 


Investor.bg


Четете още: За пореден път: Медицинските сестри излизат на национален протест

Коментари ( 0 )