Икономическата цена на възстановяването на граничния контрол в Шенген

Шенгенското споразумение започва да се поставя под въпрос в резултат на бежанската криза, тъй като тя води до желание у много държави членки на Европейския съюз (ЕС) да възстановят мерките си за сигурност и вътрешния граничен контрол. Премахването му обаче би могло да доведе до загуба на неговите предимства, от които днес се възползват около 400 млн. европейски граждани, пише Института за пазарна икономика.

Направените до момента нотификации от страни членки за повторно въвеждане на граничен контрол биха понижили европейския брутен вътрешен продукт с около 12,5 млрд. евро, а евентуалното прекратяване на Шенгенското споразумение би струвало три пъти повече.

Проучванията на Евробарометър показват, че масово европейците гледат на свободното движение на хора, стоки и услуги като на най-значимото постижение на ЕС. Въпреки това от есента на 2015 г. няколко страни въведоха отново граничен контрол като реакция на бежанската криза и терористичните атаки.

Шенген улеснява пътуването в Европа. Въпреки това един от основните мотиви зад въвеждането му винаги е бил да се насърчи търговията със стоки и услуги. Идеята е, че премахването на времето за чакане на границата намалява търговските разходи и по този начин насърчава търговията, като в крайна сметка увеличава благосъстоянието на европейските граждани. Възстановяването на граничния контрол излага на риск тези постижения.

Предимствата на Шенген

Споразумението първо е подписано през 1995 г. между шест държави (Белгия, Холандия, Люксембурт, Германия, Италия и Франция) и вече е валидно за 26 от 28-те държави членки на Европейския съюз. Приема се с цел да премахне граничните контролно-пропусквателни пунктове в шенгенското пространство и да съгласува контрола по външните граници.

Икономическите ефекти от договора имат очевидно пространствено измерение. Търговският поток между две държави в Европа може да е свързан с преминаването на една вътрешна граница (напр. Франция-Германия), или с по-голям брой такива (както е при търговията между Португалия и Финландия). Следователно държавите са засегнати по различен начин от Шенген в зависимост от географското си разположение и културните и историческите си особености.

Според анализа, средното намаление на търговските разходи в резултат от Шенгенското пространство е еквивалентно на намалението на митата с 0,7 процентни пункта за пресичането на една вътрешна граница. Разбира се, когато става въпрос за пресичането на няколко вътрешни граници, тогава тези спестени разходи се акумулират.

Все пак трябва да се има предвид, че около 80% от вътрешноконтиненталната търговия в Европа пресича една или две граници. Търговските разходи, които страните в Шенген спестяват, са различни за всяка страна, в зависимост от нейната търговия. Така например за Австрия спестените разходи са около 0,81%, но за страни от периферията, като Португалия и Финландия, те са по-високи – съответно 1,28% и 1,59%.

Трябва да се отбележи, че членството в ЕС има далеч по-голям ефект под формата на спестени търговски разходи в сравнение с Шенгенското пространство. Съвкупният ефект от митническия съюз и общия пазар е равен но около 18 процентни пункта по-ниска митническа тежест за стоките и около 7 проц. пункта за услугите.

Последици от възобновяването на контрола

Като реакция на потока от бежанци през септември 2015 г. Германия въведе отново граничен контрол на границата си с Австрия, а Австрия възобнови контрола на границите си със Словения и Италия. Атаките в Париж през ноември същата година доведоха до засилени мерки и във Франция.

Имайки предвид въвеждането на граничния контрол според чл.23 от Шенгенското споразумение (който се отнася за временното възобновяване на контрола по вътрешните граници), се оказва, че цялостно обменът на стоки и услуги в държавите членки на ЕС намалява с 1,3% в сравнение с 2011 г. Това от своя страна намалява БВП на ЕС-28 с 12,51 млрд. евро, или с 0,1%.

Какво би станало, ако контролно-пропусквателните пунктове се възстановят във всички вътрешни граници? В този случай изчисленията показват, че обменът би намалял с около 4,2% в сравнение с 2011 г. Това би довело до годишно намаление на търговията с 221,34 млрд. евро, сравнено с противоположната ситуация, в която няма никакъв граничен контрол в Шенгенското пространство.

Реалният БВП на 28-те държави членки би се понижил с 0,31%, а това възлиза на около 39,3 млрд. евро. Негативните ефекти не са разпределени еднакво между отделните страни - периферните и/или малките държави биха усетили това влияние по-осезаемо от централните и/или големите. Интересното е, че страни, които не са част от Шенген, като Великобритания и Турция, също ще усетят негативни ефекти от потенциалното възстановяване на вътрешните граници.

*Статията е резюме на анализа „Търговските разходи от граничния контрол в Шенгенското пространство” (Trade costs of border controls in the Schengen area, Gabriel Felbermayr, Jasmin Gröschl, Thomas Steinwachs), публикуван на 27.04.2016. Резюмето е изготвено от Александра Александрова, стажант в ИПИ.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Миглена Иванова