Бюджет 2017 – между стари грешки и нови обещания

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Съставянето на новото правителство беше съпътствано с редица обещания за нови разходи без каквато и да било информация за източника на финансирането им, но публикуването на Средносрочната бюджетна прогноза за 2018-2020 г. хвърля малко светлина на този въпрос, пише в свой коментар икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.В същото време обаче тя изважда на преден план и някои слабости около бюджета за 2017 г., които вече сме коментирали, отбелязва той.

Първото, което прави впечатление относно очакваното изпълнение на консолидираната фискална програма за 2017 г., е че то е пълно с корекции както в приходната, така и в разходната част, но фискалната цел – дефицит от 1,3 млрд. лв., остава непромененa. Така например прогнозата е за 800 млн. лв. по-малко приходи от първоначалните очаквания, които, въпреки обещаните по-високи разходи, например за пенсии и учителски заплати, са изцяло компенсирани от прогноза за по-ниски разходи. Това изглежда твърде идеално, за да е съвпадение и навежда на мисълта, че бюджетът се прави отзад напред – тръгва се от бюджетното салдо, а всичко останало се натъкмява.

От страна на приходите спадът се дължи изцяло на по-ниски очаквани приходи от такси (150 млн. лв. по-малко), концесии (536 млн. лв. по-малко) и европейски програми. Докато при прогнозите за събираемостта на таксите не става ясно каква е причината за по-ниските приходи, то при тези от концесии причината най-вероятно е прекратената процедура за концесиониране на летище София. Първоначално тези приходи бяха предвидени в бюджета за 2016 г., но поради проблеми с концесионната процедура така и не се реализираха. Според изказвания на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията процедурата ще бъде възобновена, но предвид опита от 2016 г., този приход не е сигурен, че ще се реализира и през 2017 г.

Другата причина за спада на приходите са ревизираните очаквания за постъпления на средства по европейски програми, които са с около 780 млн. лв. по-малко. Неведнъж сме писали, че добрите приходни резултати през 2016 г. се дължат в немалка степен на еднократни ефекти, включително на възстановяване на европейски средства за предходни периоди, които няма да окажат ефект през настоящата година, коментира икономистът. Този ефект вече се наблюдава, тъй като само за първото тримесечие приходите по тези програми са с над 900 млн. лв. по-ниски в сравнение със същия период на предходната година.Същевременно очакванията за постъпленията от данъци и осигуровки са ревизирани нагоре с около 590 млн. лв. Около половината от увеличението се дължи на корпоративния данък и данъците върху доходите на физически лица, а другата половина – на постъпленията от ДДС. Още в края на миналата година както ние, така и други експерти, коментирахме, че приходната част на бюджета е подценена, тъй като почива на остарели данни за БВП, посочва Стайков.

Оригиналният бюджет за 2017 г. бе разчетен на база на БВП за 2016 г. в размер на 88,2 млрд. лв., докато в Средносрочната бюджетна рамка за 2018-2020 г. вече е включена предварителната оценка на НСИ за БВП през 2016 г. - 92,6 млрд. лв. Това увеличава и очакванията за БВП през 2017 г. от 92,4 млрд. лв. на 97,2 млрд. лв. – разлика от близо 5 млрд. лв., която неминуемо води до по-високи очаквани приходи от данъци.

investor.bg

Четете още: Неграмотността е проблем на работата на образователната система