Губим конкуренцията за зърно в Черно море

На фона на страните от Черноморския регион страната ни значително изостава в пристанищната инфраструктура, цената на зърното и намирането на нови пазари. Средно около 20 % надолу върви тонът зърно от България, спрямо Русия и Украйна. Не сме търсена страна, заради логистичните проблеми, които имаме, коментира пред «Агрозона»  Антонина Белопитова, изп.-директор на Софийската стокова борса. „Тук става въпрос за изградените пристанища у нас. Те са с много малък обем и не допускат влизането на големи кораби, които да товарят обемни количества. За пример, Украйна и Русия товарят в пъти по-големи обеми на един курс и затова може да задоволяват нуждите на големите страни“. Смятаните за големи пристанища у нас –  Варна и Балчик, допускат плавателни средства с товаримост до 50 хиляди тона, а в Бургас това количество е наполовина.

Липсват ни инсталации за бързо товарене

У нас липсват и инсталации, които да помагат за бързото товарене. Другите страни имат силози около пристанищата и успяват да натоварят  един кораб от 50 хил. тона за приблизително 3-4 дни. В България обаче необходимото време е средно около месец. „Необходимо е да се построят инсталации по пристанищата, които да работят бързо, ефективно и да поемат товара от пшеница“.Русия и Украйна  държат по-висока цена именно защото тяхната продукция се търси много, купува се и няма логика те да свалят цената, дори може да очакваме да я повишат“, допълни Белопитова.

Как го правят съседите

Русия, Украйна и Румъния се конкурират за износа на зърно през Черноморието. Това пишат в свой доклад украински анализатори, обстойно проучили логистичните възможности на страните от региона за доставка на зърнени товари в пристанищата. Интересно е, че в доклада България въобще не е спомената като фактор.Според, анализаторите черноморските страни много често се възприемат като едно цяло, без да бъдат разделяни на страни производителки. За да не загубят страните позиции на световния пазар в бъдеще, всяка една от тях трябва да има определени конкурентни предимства, посочват в доклада. Едно от тези предимства може да бъде подобряването на качеството на зърното. Трябва още да се намалят разходите за производството и за логистиката, заедно с което да се инвестират пари в развитието на инфраструктурата.

Русия има жито, няма вагони

Ситуацията с пристанищата в Русия е сравнително сложна. Зърнените вагони са остарели и техният сервизен капацитет вече е на привършване. В същото време пътищата към пристанищата са постоянно претоварени, а тяхното качество е под всякаква критика. Капацитетът на международните съоръжения обаче нараства ежедневно, като се работи по задълбочаване на развитието в Черноморските райони Новоросийск и пристанището Таман.

В края на миналата година на пристанище Новоросийск бе открит широко-мащабен терминал за зърнени храни. Общото съхранение на зърно, което се очаква да достигне съоръжението през юни 2018 г. е 300 хиляди тона. Това ще увеличи капацитета на пристанището с 1,6 хил. тона годишно, което е с 1,5 пъти повече спрямо 2017 г.В близко бъдеще пък се очаква разширение капацитета на пристанището  в Азовско-черноморския басейн до 40-45 млн. тона, като също ще се подобрят пътищата до него и ще се изгради модерна железница.

 Украйна намали пристанищните такси

Украинските  търговци постоянно изпитват проблеми с липсата на вагони за превоз на зърно до пристанищата. Също така постоянно протестират срещу високите  пристанищни такси, разбитите пътища и куп други проблеми, които затрудняват доставките на зърно до потенциалните купувачи.Украинските власти пък  се опитват бързо да отговорят на нуждите на бизнеса, свързани със сертифицирането на продукти и достъпа до нови пазари. Вследствие на това от 1 януари 2018 г., пристанищните такси бяха намалени с 20%.Търговските структури от своя страна не стоят със скръстени ръце и  непрекъснато инвестират в развитието на инфраструктурата. През 2018 г. се очаква на пристанището да бъде отворен южен терминал за зърно с общ капацитет за съхранение 290 000 тона.

Само през Констанца изнасят румънците

Пристанищната инфраструктура в страната е в изключително занемарено състояние, като държавата пречи на всяка трансформация, пише proagro. Според румънците транспортът на зърно с влакове трябва да бъде средно с 15-20% по-евтин, отколкото по пътищата. Страната обаче има въведен данък инфраструктура на всеки километър път  върху дизеловото гориво, използвано от локомотиви.В страната има само едно пристанище – Констанца. През последните 20 години възможностите за приемането на зърно са намалени наполовина поради вътрешни инфраструктурни проблеми. В момента пък до голяма степен то е блокирано от стари железопътни вагони, които не могат да бъдат отстранени.

Румънските търговски структури опитват да модернизират инфраструктурата си сами. Един от най-големите оператори в Констанца, Chimpex C.A. ,през есента на 2017 г. завърши изграждането на нов зърнен терминал с капацитет 200 хил. т.В същото време Румъния трябваше да изпълни и т.нар. „Европейска зелена книга“, според която всички страни-членки на ЕС трябва до 2030 г. да намалят с  30% използването на товарни автомобили и да увеличат превозите през железопътната линия. Проекти възпрепятстват румънското правителство на етапа на обявяване на търгове за тяхното изпълнение за сметка на ЕС.

Румънските търговци се оплакват и от липсата на одобрена форма за фитосанитарен сертификат, който доказва, че зърното не е ГМО. Това прави невъзможна доставката на румънска царевица към Южна Корея, откъдето има интерес. Съществуват несъответствия в сертификата за румънска пшеница с Индонезия, която е един от най-големите вносители на зърно в света.Все пак има положителна страна. Според прогнозите на  AgroFinanciar, средносрочният потенциал на страната в производството на зърно за следващите 10 години може да достигне 31 милиона тона срещу 20,4 милиона тона днес. Тези планове обаче може да се окажат подхлъзващи, тъй като повечето зърно означава задълбочаване на инфраструктурните проблеми и все по-трудното намиране на пазари.

agrozona.bg

Четете още: Трус с магнитуд от 3 по Рихтер събуди Разлог