Бърнаут - модерната болест или работно състояние
Най-голямото предимство на технологиите е, че ни позволяват да правим всичко от разстояние, но винаги можем да „изпушим“
Публикувана: 17 Jul 2018 | 9:13

Галин Динков

 

 

Вие не ги познавате, но те могат да разберат всичко за вас, стига да поискат. Много често работят, докато вие спите, и могат да влязат в домовете ви по същото това време, без дори да използват вратата. Нужен им е само един клик. 

 

Говорим за тях – програмистите, за най-желаната работна сила в Европа, която управлява машините, но виждаме и машините, които все по-често контролират хората. Казват, че най-голямото предимство на технологиите е, че ни позволяват да правим всичко от разстояние. Можем да работим, учим, а понякога и да обичаме от разстояние. Днес, когато можем да пътуваме до всяка точка на света, парадоксално, разстоянието се оказва мерна единица, в която дистанцията между хората е в пъти по-голяма, отколкото дистанцията между човека и компютъра.


„Програмистите са едни малко дефектни хора от гледна точка на това, че работата много често им е хоби. Т.е., те работят стандартно, да кажем около 8 часа, понякога и доста повече, но после вкъщи обикновено продължават с програмирането, но вече за забавление, така че им се насъбира най-малко по 12 часа на ден“, споделя IT мениджърът Галин Динков.


В Европа през 2020 г. се очаква недостиг на 900 000 IT специалисти. Те са най-желаната работна сила и никога не достигат. Работят много, печелят много, спят по-малко и прегарят. Според Орлин Бобчев всеки един, който е в IT сферата повече от 3 години, е измъчван от бърнаут.


 „В практиката си всеки един програмист минава през този период. Не случайно самата програма, като започнеш да я пишеш, ти пишеш сълюшън (solution) за даден проблем, т.е., ти винаги си изправен пред проблем, който трябва да решиш – това е 24/7. Там, колкото и да си креативен, винаги има проблем за решаване и той е твой“,  казва софтуерният разработчик Юлиян Сапунджиев.

 

Юлиян Сапунджиев


 

Епохата на постижения, потребление, новият материализъм, развлечения и необходимостта за получаване на бързо удоволствие от всичко е и епохата на бърнаута – професионалното прегаряне. „Програмистите прекарват почти 10 часа на ден в една поза, взирайки се в компютър, като трябва да мислят през цялото време върху сложен казус и това нещо естествено води до изпушване в даден момент“, коментира Динков. „Симптомите са, че не ти се ходи на работа, не искаш монотонните неща, които вършиш, да се случват повече. Най-лесният вариант е да напуснеш работа и да смениш обстановката, което е често срещано при програмистите. Те сменят работата си на 3 до 5 години.“ 


Много от хората, занимаващи се с програмиране, блокират. „Някаква форма на функционираща депресия, при която все пак се опитваш да свършиш нещо, но реално не се получава – споделя Бобчев. - Асоциален си, изнервен си, когнитивните ти способности са много намалени. Имаш нарушения с апетита – понякога не си гладен, или пък другата крайност – постоянно ядеш. Имаш нужда от сън.“ Около 45% от програмистите се оплакват от стрес на работното място, като едва 10% от тях определят професионалното напрежение като ниско. „Ако наистина си „вътре“ в някой проект, ти все едно се намираш в някакъв друг свят, решавайки технологични или бизнес проблеми. Цялото ти съзнание е заето от тези процеси и трябва от време на време да правиш опити да се откъснеш, иначе има възможност да изкараш цели седмици или месец в това състояние.“

 

Орлин Бобчев


 

IТ професията създава и специфични навици на работещите. Оказва се, че работата определя не само всекидневието, но и личния живот на програмистите. „На много голяма част той клони към нула, т.е. нямат социални контакти в реалния живот, но имат много контакти, които са виртуални, т.е. в чата – там през целия ден имат виртуален контакт и професионален, и непрофесионален. Личните контакти с хора при някои от тях тотално липсват и това е проблем във времето, защото в крайна сметка хората имат нужда от реални контакти, а не само от виртуални, коментира Динков. - Това не е като нормалната работа, където оставяш инструментите и продължаваш с личния живот. Тук повечето неща продължават да ти се въртят в главата и след работно време.“


Според Бобчев социалните контакти се прехвърлят в онлайн света. „IT-хората са социално отворени. Те искат да имат контакти с други хора, но просто самият тип работа изисква повече време да си концентриран, на едно място и във виртуалния свят, което нарушава идеята за реалните контакти чисто физически да се случват на друго място с други хора. Напускане на работата, смяна на обстановката или къща на село – хората, подложени на високи нива на стрес, използват различни методи. Но как да се справим с проблема? Едно от най-трудните неща е първо да осъзнаеш, че си бърнаутнал и че нещо не е наред. След това трябва да вземеш решение по какъв начин ще се справиш с проблема. За мен изборът беше да продължа да се занимавам с всичко, с което до момента съм се занимавал. Включително и с проектите, които са ми във всекидневната работа, но за да мога да продължа да поемам такава отговорност и такъв стрес, трябваше да променя нещо.“


Според Динков много хора в даден момент правят някаква коренна промяна. „Имам познат програмист, който живее в едно почти изоставено село, но има добър интернет, който му позволява да работи там. Взе си къща и със семейството си живее там. Той не е единствен с подобно решение.“ 

 

МАГДАЛЕНА ПЕТРОВА
БОРИСЛАВ БЛАГОЕВ стажант-репортер

Коментари ( 0 )