Предприемаческите идеи и тяхното откриване

Основният „виновник“ за всяко ново откритие, иновация или предприемаческа идея е знанието. За откривателя, иноватора или предприемача особено важно значение има процесът на научаване или процеса на възприемане, обработване, съхраняване и интерпретиране на знанието. Специфичният начин по който индивидът се научава в решаваща степен определя и способността на индивида за предприемаческо откриване.

Роля на знанието за предприемаческото откриване

Същност на научаването като биопсихичен феномен

Научаването от страна на предприемача е активност на човешкия мозък, детерминирана от характера на взаимоотношението между менталния и физическия свят на индивида. По този причина приемаме, че научаването има вторичен или добавен (психически) характер.

Съществуват два свята или два реда, по които нещата могат да бъдат подредени в човешкия мозък: сензорен (субективен или ментален) и материален (обективен, съществуващ физически у индивида, и географски, извън него) (Хайек).

Менталният или сетивният ред се генерира от психологични процеси, протичащи в човешкия мозък, като реакция, отражение на физическия ред. От своя страна той е обективен, известен е на всички, но по различен начин за всеки индивид. Според него съотносителността между двата реда не е релевантна, т.е. принадлежността на факти, явления и пр. от физическия свят на индивида не означава огледална принадлежност към менталния свят на индивида. Основно място в този процес, посочва Хайек, е процедурата “класификация” на знанието в менталния свят на индивида.

Всяко събитие, отразено от рецепторите на индивида, предизвиква съответната реакция в системата от неврони на човешкия мозък и предизвиква нуждата от класификация в неговия ментален ред (свят). Така, по пътя на опитването и натрупването на опит, индивидът създава система от подредени факти, явления и пр., класифицирани според вида на оценка, която те са получили от общата класификационна схема или менталния ред, или свят на индивида. Така той получава “картина” или своеобразна “карта” за това как е организиран светът около него. Тази “карта” или обща съвкупност от сензорни оценки е променлива и еволюционна и е в пряка зависимост от обема и полезността на новите факти и явления, които придобива индивидът. Всяка следваща “карта” е продукт от приспособяване чрез повторна или последваща класификация на оценките от аперцепцията на свойствата и отношенията на новопостъпилите факти и явления. Следователно, научаването може да бъде определено като процес на продължаваща (пре)класификация в менталния ред (свят) на индивида на възприетото знание.

Разделение на предприемаческото знание

Фр. Хайек се счита за първооткривател на проблема за “разделение на знанието”. Той прави паралел с тезата за

“разделението на труда” на Смит и прокарва идеята, че отделните фрагменти знание, с които разполагат отделните предприемачи, могат да бъдат обединени (комбинирани). Средството, което обединява отделните изолирани фрагменти от знание, е системата на цените. Ценовата система действа като координационен механизъм в пазарното стопанство, чиято основна задача е да осъществи връзки между разпръснатото и децентрализирано локално знание на всеки предприемач, позволявайки му да “погледне отвъд хоризонта”.

Типове знание

Съществуването на различните типове знание е обусловено от нехомогенността на знанието, причинено от мащабите на неговото количество и необходимостта от специализация. От друга страна, различните индивиди, групи и пр. знаят по различен начин, т.е. съществува повече от един начин на научаване. По тези причини систематизирането и класифицирането на проблема за разделението на знанието е изключително сложна задача.

Така, например, знанието може да бъде разглеждано като: (1) продуктово ориентирано знание, осъществявано чрез производствения процес (кодифицирано вътрешно знание); (2) пазарно ориентирано знание, осъществявано чрез маркетинговата система (кодифицирано външно знание); (3) научно-технологично ориентирано знание (кодифицирано външно знание); (4) ориентирано към комуникация знание (неявно и кодифицирано знание).

Анализирайки проблема защо едни нации са по-богати, а други - не толкова, Пат Ганинг извежда на преден план въпроса за знанието като най-важен ресурс на стопанския индивид. Той разглежда четири типа човешки капитал или знание, а именно: (1) знание за потребностите; (2) техническо знание; (3) знание за знанието; (4) знание за това как да придобием знание (Gunning, J. P., 2003).

Посоченото знание, както показват цитираните по-горе автори, съществува като познато, известно научно знание, което се притежава от определена група специалисти. Проблемът е в това, че знанието, което е в много по-голям обем – неорганизираното знание, може да бъде открито от индивида само при специфични обстоятелства за време и място (knowledge of particular circumstances of time and the place) (Хайек).

Хайек придава особено значение на знанието, нареченото от него “явно”. За него то е съзнателно притежавано и не е задължително да е придобито по предварително планиран от индивида начин. То включва знанието за цени, количества, ценови очаквания, норми, стандарти и пр. Към него може да се добави и знанието, което съществува, но няма точно дефиниран субект – т. нар. “знание без субект на знание”. Практически това знание се съхранява в публичните институции като библиотеки, сайтове, реклами, медии и пр.

Явното знание се определя като: а) знание, което не се притежава непосредствено; б) знание, което се притежава съзнателно; в) знание, което може да се разпространява и съхранява от формални институции. (Коева, С., 2002).

Знанието разкривано чрез цените, е само малка част от общото пазарно знание. Хайек придава важно място на интуицията на предприемача, която според него се основава върху навици, умения, отношения, традиции и пр. които помагат, насочват индивида към откриването на необходимото му знание. Това знание Хайек нарича “неявно” (tacit) или “знание как” (knowing how). Неявното знание: а) не се придобива от индивидите преднамерено; б) не се предава, отчуждава или прехвърля; в) е свързано с неформалните институции.

Най-важното значение на неявното знание е, че то е източник на социални промени, включително и на предприемаческото откриване. Без мрежата от социални норми, правила, традиции, ограничения, т.е. без съществуването на системата на неявното знание, процесът на предприемаческото научаване и откриване ще бъде много по-трудно осъществим.

Комбиниране на знанието

Икономическият обмен не се свежда само до размяната на ценова информация. Той е много по-богат и сложен. Всяка стока разкрива и пренася в своя завършен вид както явно, така и неявно знание за своя производител, за използваната технология на производство, за вложените суровини и пр. “Цените и пазарите функционират като част от цялата социална система, а не изолирано. Социалната система генерира много други сигнали и норми, освен цените. Същите се формират на пазари, които са съставени от договори, правила и обичаи” (O’Driscoll, R., 1985). Така съответното неявно знание се пренася заедно с ценовите сигнали. Предприемаческата практика показва, че социалното пространство произвежда много повече “сигнали”, отколкото пазара. Семейството, етническите групи и религиозни общности също произвеждат правила, норми, ограничения, които имат характер на неявно знание. Следователно “социалните мрежи” (Хайек), произвеждащи неявното знание, и системата на явното знание са в непрекъснато взаимодействие и взаимозависимост.

Потенциалът за комбиниране на явното и неявното знание обаче може да не се реализира, ако предприемачът не притежава необходимите за това ментални качества. Субективната готовност за комбинирането на знанието се определя от характера на класификационна схема или от характера на менталния ред на индивида.

Процесът на персонификация на предприемаческото знание

Индивидът превръща знанието от средата, в предприемаческа идея чрез процеса на търсене, разпознаване, натрупване, обработване, класифициране и синтезиране на знание за факти и явления от средата на индивида, необходими за дефиниране на предприемаческата идея. Един от рационалните отговори на този проблем е възможността да бъде разгледан като: биологично детерминиран; психически надграждащ се и социално реализиращ се процес.

Структурираният по този начин и в тази логическа последователност процес ние наричаме персонификация (субективизация) на разпръснатото предприемаческо явно и неявно знание. Крайният продукт на тази процес е предприемаческата идея.

Личностни фактори

Тезата, че индивидът (предприемачът) притежава набор от личностни наклонности, определящи степента на неговата готовност за персонификация на знание, не подлежи на съмнение. В личностен план предприемаческото откриване зависи от две групи качества: биологични и психични. В социален план предприемаческото откриване се предпоставя от: правилата на придобиване на знания в обществото, обществени нагласи за предприемачество, степента на икономическа свобода и географският размер на средата.

Биологична готовност за откриване

Всеки индивид притежава набор от вродени импулси (подтици) или генетични правила, а именно: подтик за научаване; подтик за придобиване; подтик за защита, подтик за установяване на връзки и подтик за локализация; Всеки от основните подтици е независим един от друг, в смисъл, че задоволяването на единия не води до задоволяване на другия.

Основните подтици определят основните мотиви “какво” на човешкото поведение, като те действат като съвкупност от насоки при правенето на избори от индивида.

Основните подтици се притежават от всеки един индивид, но в различна комбинация на резултатите в зависимост от уменията за социално договаряне между индивидите и качеството на социалната среда.

Особено внимание представлява дефинирането на подтика за научаване. “Хората имат вроден импулс да задоволяват любопитството си, да знаят, да схващат, да оценяват, да развиват схващанията и репрезентациите на средата и на себе си чрез процес на разсъждения” (Лоурънс, П. Р. и Нория Н). Той е заложен генетично във всеки индивид и се отразява в човешкото съзнание като емоция, която приема различни наименования: любознателност, любопитство, учудване и пр., но има една и съща функция. Тя кара хората да събират знание за средата, в която живеят, да търсят обяснения за себе си върху причините и последствията от различните факти и артефакти от средата.

Психо емоционална готовност за откриване

Ролята на любопитството

Съвременното разбиране за същността, ролята и функциите на любопитството е формулирано в статията на Лоуенстейн “Психология на любопитството: преглед и реинтерпретация”. Основната заслуга на Лоуенстейн се състои във формулирането на следните тези: (1) любопитството е част от когнитивния процес на възприемането на празните места (gaps) от знание или неразбиране; (2) любопитството може да бъде насочвано, обучавано и подтиквано.

Най-най-важната идея на Лоуенстейн е схващането му, че установената от индивида празнота се проявява като неприятно усещане (непримиримост към неизвестното), което го мотивира за търсене на ново знание, примиряващо старото с новото разбиране за същото.

По този повод могат да бъдат направени следните обобщения: празнотите (gaps) предизвикват своеобразно пренареждане в човешкия мозък на всички известни до този момент знания на индивида; мозъкът на човека работи като своеобразен “класификатор” или “набор от възможни решения”; степента на (не)съответствие между старото и ново знание определя и степента на (не)задоволство от любопитството; колкото по-пълни са знанията на едно лице в една област, толкова по-възможно е любопитството да бъде задоволено по-пълно, т.е. съществуват предпоставки за специализация в дадена област на знанието; любопитството е своеобразен “рул” или “компас” в процеса на научване.

Ролята на постоянството, настойчивостта

Любопитството винаги се вмества в определени времеви граници. То може да “угасне”, ако не са налице определени условия. Следователно, поддържането на любопитството на определено равнище и за определено време е жизнено необходимо за продължаване на процеса на научаване. Това поддържане се върши от “непримиримостта” или “настойчивостта” на индивида. По тази причина човешката емоция “непримиримост към неизвестното” има ключово значение в процеса на научаването.

Същност и роля на будността

Научаването, любопитството и настойчивостта са предпоставка за откриването, но не са достатъчни за формулирането на предприемаческата идея у индивида. Множество индивиди усвояват или притежават достатъчно по обем знание, но това, както показва практиката, не е достатъчно, за да дефинират добре работеща предприемаческа идея. Причината за това се крие в обстоятелството, че способностите на индивида за натрупването на знанието са само необходимо, но не достатъчно условие за дефиниране на предприемаческата идея. В процедурата по откриване научаването, любопитството и настойчивостта на индивида само предпоставки в този процес.

Изр. Кирцнър въвежда понятието “будност”, като го свързва с качествата на предприемача като индивид, който е надарен с потенциала да открива и формулира нови, несъществуващи цели и нови средства. По този начин Кирцнър свързва предприемаческия елемент в процеса на вземане на решения с будността. “Предприемачът взема решения, като цялата му роля произтича от будността му към незабелязани до този момент възможности. Будността е мотивираната готовност на човек да формулира образа на бъдещето.” (Kirzner, I., 1973). Кирцнър прави специално усилие за разграничаване възможностите за печалба, които са систематично търсени и са предмет на моделите на диренето (search models) и предприемаческото откриване (entrepreneurial discovery). Първите предполагат съществуването на информация, агентът знае за съществуването на тази информация и дори с определена доза сигурност как да я открие – тук диренето е съзнателен и преднамерен процес.

Разбирането на предприемаческото откриване включва елемента на изненадата,

неочакваността, непланирането при откриването на нещо, което е било недооценено, пренебрегнато. И за това е отговорна будността.

Шекъл, опитвайки се да намери по-точно наименование на “будността” и предприемаческия елемент, отбелязва, че “предприемачът е човек, чиито мисли могат да стигнат до знание, за което никой не е подозирал, че съществува”; то е “специален дар” (special gift) (Shackle, G. L. S., 1983). Будността се основава върху способности на индивида за синтез, комбиниране и конвергиране на наличното (достъпно) знание, целящи (пре)формулиране на целите. Тя се определя от способността на индивида за дефиниране на нови комбинации от наличното явно и неявно знание, целящи непреднамерена целерационалност.

Същност и роля на креативността

Креативността е способността на индивида за установяване на връзки между различни (налични) явления, процеси, продукти и идеи, целящи обединяване, сливане или допълване на функционалните им характеристики.

Социална готовност за откриване

Правилата на придобиване на знание в обществото,

Възможностите на индивида за предприемаческо откриване са лимитирани от качеството на средата, в която той реализира намеренията си. Основните фактори, които влияят върху реализирането на този процес, са: конкурентността на средата и преодоляването на неопределността.

Откриването като конкурентна процедура

Поради това, че във всички случаи знанието се предава на друг индивид без загуба на същото за първоизточника (за собственика на знанието), то по презумпция има нулеви или ниски разходи за придобиване. Осъществяването обаче на същия процес в конкурентна среда, в пазарни условия, т.е. когато знанието се превръща в ресурс, променя изцяло правилата на придобиване на знания. В новите условия защитата и запазването на персоналната информацията има статута на особено право на собственост, с всички произтичащи от това последствия.

Правото на собственост, свободата на конкуренция и свободата на избор за индивида поставя индивидите в условията на целерационалност (способност да формулират и преформулират личните си цели) (М. Вебер), която ги кара да се съревновават в придобиването на необходимото им знание и ги прави принудително будни.

Ролята на неопределеността

Връзката между предприемаческото откриване и неопределеността е отбелязана за първи път от Фр.Найт (Knight, F., 1921). Предприемаческата печалбата е остатъчен доход – след като предприемачът направи всички плащания и получи всички вземания. Тази разлика е много несигурна и може да бъде и нула – зависи от способностите на предприемача, от неговия късмет, но и от фактори, нямащи нищо общо с него. Найт прави разлика между риск (risk) и неопределеност (uncertainty). Първото понятие се отнася до риска, свързан например с непредсказуеми природни явления и подлежащ на квантифициране. Той се калкулира в цената под формата на разходи за застраховка. Другият вид риск е свързан с несигурността при преценките относно това как другите ще действат, или както я нарича Пат Ганинг - “интерсубективна несигурност” (Gunning, J. P., 1998a). Интерсубективната несигурност включва, според нас, както действията, така и бездействията на другите.

От такава гледна точка, предвид неопределеността на бъдещето, предприемаческият процес е инструмент в стремежа на индивида да се постигне по-голямо съответствие между бъдещето, такова, каквото човек го предвижда и такова, каквото е в действителност.

Практически, несигурността се свежда най-вече до проблема за наличието на достатъчно надеждно знание относно действието или бездействието на другите пазарни участници. Систематизирането на пазарното знание и разграничаването му за проучване от страна на предприемача е една от стъпките за намаляване на несигурността при предприемаческото откриване. Използвайки подобна логика и подход, П. Дракър пръв извършва целенасочени опити за систематизиране на пазарното знание и за тази цел въвежда и дефинира т. нар. благоприятни възможности, с помощта на които обяснява системното новаторство.

Обществени нагласи за предприемачество,

В практически план изучаването на обществените нагласи за „наемане-самонаемане“ се свежда до търсенето на отговор на въпроса – възможно ли е предприемачите да се създават или те се раждат такива? В разрешаването на този спор се поддържат различни аргументи. Изследванията, провеждани ежегодно от ЕС по този въпрос, дават достатъчни емпирични данни за анализ и интерпретация на проблема.

В страните от ЕС съществуват малко по добре изразени преобладаващи нагласи за наемане у гражданите от 18 до 65 години, като противовес на нагласата за самонаемане. Резултатите от ежегодните емпирични изследвания, посочват, че 2016 г. 51% от населението от 18 до 65 години предпочитат да бъдат “наети” срещу 45% “самонаети” и съответно 49% “наети” срещу 47% “самонаети”. Тези нагласи за същия период за САЩ имат много по-различни стойности: 36% “наети” срещу 55% “самонаети” за 2009 г. и 34% “наети” срещу 61% “самонаети” за 2004 г. (3). Подобна е тенденцията и в България, където съотношението между желаещите да се самонаемат срещу това да бъдат наети е 50% срещу 39%.

Ролята на икономическата свобода

Само когато индивидите са свободни сами да формулират и преформулират своите цели и да ги преследват, процедурата по откриване на знание в пазарни условия има конкурентен характер. Следователно, свободата и в частност, икономическата свобода, е от решаващо значение за осъществяване на предприемаческия избор от индивида.

Ключовите съставки на икономическата свобода са личния избор, свободно придвижване и миграция, доброволна размяна, свобода да се конкурираш и защитата на личността, собствеността и пр. През 2017 г. България се нарежда на 47-ро място от 157 държави[1].

Въздействието на свободата върху предприемаческия избор на индивида има много по-съществено значение, ако то се разглежда в продължителен период от време. Колкото по-устойчиви и в по-дълъг период от време действат нормите и правилата на политическата и икономическата свободи, толкова по-свободни и уверени са индивидите сами да формулират и преформулират своите цели и да ги преследват. Това е основната причина страни, като Холандия, Англия, САЩ и др., с традиции в политическите и икономически свободи на своите граждани, да имат много по-силно изразена предприемаческа активност и едно възможно обяснение защо у нас, въпреки че изминаха повече от 29 години от прехода към пазарно стопанство, предприемаческата активност е все още ниска.

Изложеното ни дава основание да обобщим, че предприемаческото откриване е в критична степен зависимо от субективната готовност на индивида за научаване (характер на менталния ред на индивида любопитство, будност, настойчивост и креативност) и социалната готовност за откриване (правилата на придобиване на знания в обществото, обществени нагласи за предприемачество и степента на икономическа свобода).