САЩ няма да изоставят агресивното си икономическо поведение

През 2002 г. хората бяха разтревожени от възможността за размяна на ядрени удари между Индия и Пакистан. Милиони можеше да умрат, като перспективата изглеждаше достатъчно реална, за да накара САЩ и Великобритания да посъветват гражданите си да напуснат региона.Как беше потушена кризата? Томас Фридмън, авторът на „Светът е плосък”, обича да разказва как американският бизнес (по-конкретно Dell) е казал на индийските си доставчици (по-специално Wipro) да успокоят ситуацията или иначе ще бъдат oтрязани, пише Тим Харфорд за Financial Times.

И нещата наистина се успокоиха, така че вероятно опасенията за веригата на доставки на Dell предотврати катастрофата. Фридмън подобаващо вкара в обращение фразата „Теорията на Dell за предотвратяване на конфликти”, според която две страни никога няма да влязат във война, ако са част от една и съща глобална верига на доставки. Сега обаче възниква въпросът дали самите вериги на доставки могат да станат обект на атака. Един пример е скорошната забрана за американските компании да работят с Huawei, която лиши китайския телеком от чиповете на Qualcomm и операционната система Android на Google. Друг пример е грубата – и мимолетна – заплаха на Доналд Тръмп да наложи мита на Мексико, ако страната не го удовлетвори по въпроса с имиграцията. Изкушаващо е да приемем тези действия като уникални за сегашния президент. Друг би ли заплашил със санкции чрез Twitter един от най-големите си търговски партньори (с 10-дневно предизвестие), когато новото търговско споразумение се разглежда в мексиканския сенат?

Макар друг президент да би действал по-фино, САЩ изглежда няма да изоставят агресивното си поведение на световната икономическа сцена. Хенри Фаръл и Ейбръхъм Нюмън – политически учени съответно в университетите Джордж Уошингън и Джорджтаун – популяризираха термина „взаимозависимост, базирана на оръжията”. Фаръл и Нюмън изтъкват, че веригите на доставки и дигиталните мрежи могат да бъдат използвани, както като наблюдателен пункт за всичко, което се случва, така и като средство за задушаване, чрез отказване на достъпа до някои жизненоважни услуги. И двата подхода изискват определен бюрократичен апарат, който трудно би бил разрушен, след като веднъж вече е влязъл в действие. Има обаче нещо повече от митата на Тръмп. Вземете Swift, международната информационна финансова система. Тя не осъществява директно трансферите на пари между банките, но ги осигурява информационно. Swift е частна компания, базирана в Брюксел, но въпреки това миналото лято получи от САЩ искане да отреже иранските банки.

Четете още: Първите данни сочат: Ердоган пак загуби Истанбул