Размер на шрифта:

Преди броени дни главният треньор по кикбокс и муай-тай в клуб ТИМ Красимир Димов се завърна от Тайланд, където за месец подготви трима свои бойци – Николай Йовчев, Пламена Цигуларова и Павел Филимонов. Краси няма нужда от представяне -световен вицешампион от Банкок 2002, бронзов медалист в мондиали – Алмати (Казакстан) 2003 и Агадир (Мароко) 2005, европейски шампион по кик бокс от Будва (Черна гора) 2004, средиземноморски първенец по кик бокс от Гърция 2004, балкански шампион по кик-бокс от Плевен 2004 и  многократен златен медалист на страната по кик-бокс, муай-тай и вале-тудо. Майсторът на спорта и създател на муай-тай у нас не скри впечатленията си от поредното посещение в Родината на една от най-популярните бойни дисциплини.
И този път останах с нови впечатления
от Тайланд – въведе разговорът ни Краси Димов. – Работят по-малко ударни техники с ръце в муай-тай, но пък са много добри в клинча с лактите. Виждам в това и наша, и тяхна слабост. Набляга се повече на ритници, вкарват удари с цяло тяло. А освен това, тренировките там си заслужават и заради климата. Тук трябва да се подготвяме при минусови температури. Самата обстановка също предразполага да се занимаваш по-сериозно и задълбочено. Има техники, които дори и аз не мога да ги покажа. Или ако го направя, няма да е по същия начин.
Изиграхме професионални срещи срещу испанци,
които по нищо не отстъпваха на местните, тайландски бойци. Те си живеят и тренират в Банкок и са поели пътя на местните професионалисти. Николай игра на най-големия им турнир по тайбокс, който е в чест на рождения ден на краля. Битките започват от 4 декември и нон-стоп и продължават 2 дни. Пристигат състезатели от цял свят и зрелището е много голямо. Павката излезе на най-древния стадион в Тайланд и смело мога да кажа, че беше ощетен. Веднага уточнявам за любителите на критиката, че действително съдиите си измисляха на ринга и за разлика от много оплакващи се, аз имам всичко документирано. По телевизия “Черно море” ще покажем всичко по-интересно от случилото се в Банкок.
А и винаги в мач на запис се виждат подробности
зад кадър. Като треньор аз имам 1 ъгъл, от който мога да наблюдавам само донякъде. Операторът обаче има възможността да показва събитията от много места и често установявам неподозирани дори за мен подробности. Така най-често засичам нечисти техники или други детайли. Като не съм наясно – връщам отново кадъра. Много удобно и полезно е, отделно е атракцията да видиш срещи на големите. Техниката позволява да дешифрирам почти всичко станало на ринга. Резултатите се видяха на свметовното в Банкок през пролетта, когато бях треньор на националния отбор по муай-тай и спечелихме 5 медала, включително и титла на варненката Пламена Димова. Сега разбирам, че на общо събрание на федерацията ни тази длъжност е останала вакантна. По това време бях в Тайланд, не знам пълни подробности по вота. Да водиш тима е много голяма отговорност, но мисля, че оправдах доверието.
Именно в Банкок през пролетта дойде големият успех,
не толкова с медалите, колкото поради факта, че за първи път като наставник на България се стига до подобен бум. Научих състезателите на повечето от това, което знам, но има още какво да им дам. Тук е мястото да благодаря на бойците, които въприеха всичко и го приложиха на ринга. Голяма част от най-добрите се подготвяха при мен в клуб ТИМ. Отборът ни беше нареден на трето място в страната, мисля, че можехме да сме и още по-напред. Павката Филимонов освен трети на мондиала е носител и на Световната купа. Трети в света е и Мариян Алексиев. Но искам да вмъкна, че не трябва в нашия спорт да се залага на количеството. Важно е качеството. Малко бойци да имаме, но да са силни – това ни решава проблема във всякакви първенства. Дори и само 1 състезател да е. След него идва втори и трети. Това важи както за спортистите, така и за треньорите – не бива да се лежи на стара слава. Трябва да се търси развитие, израстване. Смятам, че избраният от мен път е правилен – успехите говорят сами за себе си.
За догодина бих се зарадвал най-много
ако интригите в нашите среди изчезнат. На второ място – успехите и здравето. Както и да няма контузии – при мен, при състезателите. В спортен план вярвам, че в муай-тай може да се преборим и за участие в олимпиада. Догодина са квалификациите в този стил, има шанс и да влезем в семейството на МОК. Като цяло не мисля предварително нещата, защото често са сметки без кръчмаря. Искам още златни медали. Вече няма нужда да се ходи за толкова време в Тайланд – тайни няма какви да научим, достатъчни са десетина дни. По принцип винаги излиза нещо различно, но не виждам нищо глобално, което тамошните специалисти да ни предадат. От по-голяма полза ще е присъствието ни в някоя от бившите съветски републики – много са “опасни” бойците им.
Имаше тенденция и аз да се бия в Банкок не се получи уговореният мач. Все по-честореме е да се откажа от активна състезателна дейност. Вече съм на възраст, когато като треньор мога да дам много повече на муай-тай. Мисля за бененефис, но със силен противник. Но това е въпрос на бъдещето – още не съм решил нищо.
Но има време и за това.

Борис Проданов