Варна трябва да се развива на изток, север и юг

- Кои са основните предизвикателства пред развитието на Варна?
 

Доц. Александър Слаев: Връзката с морето несъмнено е главната специфика на Варна. За да анализираме развитието на града, ние, професионалистите, “пречупваме” тази връзка през трите основни градски функции: обитаването, труда и отдиха. Прогнозата за развитието на града се определя от тези три функции. И всичко неизменно опира до връзката с морето. Нещо повече, връзката на Варна с морето има важно значение не само на местно и регионално ниво, но и на национално.
В миналото развитието на Варна се определяше главно от индустриалното производство и затова разрастването на града се планираше на запад. Днес виждаме, че трябва да се обърнем на изток – към морето, а това значи също и на север и на юг. Всъщност през последните две десетилетия Варна се разви най-вече в северна посока заради изградената инфраструктура и силното притегателно действие на курорта Златни пясъци.

 Д-р арх. Радост Райновска: В тази връзка може да се отбележи , че новият ОУП предвижда развитие на определени територии от Южния бряг на Варненското езеро за курортни, спортни и  атракционни дейности. Ако бих могла да обобщя – северният бряг на езерото да обслужва индустриално-транспортната дейност на града, а на южния се развиват  обществени,  рекреационни и жилищни  функции. Южните територии на Варна – “Аспарухово”, “Галата”, “Боровец” и др., са отредени предимно за жилищно обитаване - постоянно и временно.  Но тук възниква проблемът за транспортната и инфраструктурната обезпеченост на териториите  и  решението му представлява сериозно предизвикателство. Всичко това означава, че е необходимо да се отдели особено внимание на  развитието на  транспортната  и инфраструктурната мрежа. Не може да се разчита само на Аспаруховия мост. Необходимо е да се осигури паралелна връзка, обслужваща  южните територии. В това отношение има направени задълбочени проучвания и разработени решения, които вече са предложени  в ОУП, но тяхното реализиране е свързано с огромни инвестиции и за общинската администрация тези проблеми никак не са леки за решаване.

- Тогава каква е връзката на града с източното направление на развитие?

Доц. Александър Слаев: Варна винаги е била град от световно значение и като такава се влияе от европейските и световните тенденции. Една особено отчетлива тенденция в повечето, ако не и в почти всички големи градове от Западна Европа, е тенденцията към деиндустриализация и развитие на третичния сектор. Развитието на третичния сектор придоби значението на основен ускоряващ фактор. Тя намалява ролята на индустриалните дейности и подчертава в произволен мащаб специализацията и връзката на Варна с морето. Пример е Ирландия, която въпреки че в началото на кризата отбеляза най-голям икономически спад в Западна Европа, успя да запази нивото на брутния си вътрешен продукт 15 – 20 % по-високо от това на Англия. Ирландската икономика се гради на селското стопанство и преди всичко на третичния сектор – на туризъм и логистика. Тъкмо секторите, в които Варна има изключителни дадености. Ако тези сектори осигуряват успеха на развитието на цяла една държава, то това подчертава потенциала на Варна в сферата на туризма и логистиката, основно свързана с пристанището. Днес за Варна портът е едновременно и проблем, и огромна възможност за града. По ОУП се предвижда изтегляне на пристанищните дейности на запад – към езерото. Което е много правилна насока, за да се изгради една по-добра връзка с южните територии. Така ще се освободи острова от несвойствени дейности, ще се даде възможност да се разшири центърът и да се подобрят комуникациите на юг. И така ще засили именно връзката с изтока, т.е. с морето.

Д-р арх. Радост Райновска: Бих предложила  разсъждение, в което логично продължение на обществените и рекреационните функции в северните курортни комплекси Златни пясъци и Св. св. Константин и Елена са  местностите  Евсиноград,   Салтанат , Морската градина и прилежащите територии между нея и морето – Алея Първа. Следва зоната на пристанището,  която след промяна на предназначението да се превърне в общоградски център,  естествено обвързан с историческата сърцевина на града. Аналогична функция може да придобие територията на острова, който по своето местоположение  притежава двойнствено значение – от една страна е преход към Аспарухов парк и южните части на града, а, от друга, е знакова територия от първостепенно значение, по аналогия с редица известни градове и техните бизнес центрове. Като продължение изследването на мрежата на обществените и рекреационните функции на града е двупосочно разделяне на курортно-рекреативните зони по направление към кв. “Аспарухово” и по южния бряг на Варненското езеро.  
Трасирани по този начин, зоните с многофункционално предназначение стават естествен притегателен център за население и гости и подчертават връзката град – море по неоспорим начин. По повод на детайлизиране предназначението на териториите и зони в тях, предстои да се направят по-задълбочени анализи и да се разгледат различни вариантни разработки.
За мен проследяването на подобни възможни връзки между градската структура, зелените пространства на големите паркове, много-функционалните зони с обществено обслужване и морето е твърде важно както за професионалистите, така и за всеки гражданин на града ни.
В тази връзка ще подчертая  работата на  много студенти по проекти, в които се проучват възможностите  за свързването на историческия център на Варна с източните територии, включително и острова. Студентските проекти представляват значителен интерес поради факта, че в тях струи свежа креативност, липсва обременена скованост от натрупана рутина или нормативни познания. В много от курсовите и дипломни проекти присъстват оригинални предложения за знакови места и територии от споменатите по-горе зони.

- Какви тогава са перспективите за развитието във Варна на индустрията и туризма?

Доц. д-р арх. Александър Слаев: През последните десетилетия в световен мащаб се подчертава значението на големите градове на “локомотиви”, които “дърпат” развитието на околните територии. И на държавите. Както стана дума, общият знаменател за подема на големите европейски градове е развитието на третичния сектор. Когато това се обвърже с едни изключителни природни дадености и възможности за туризъм, то осигурява огромни предимства. Изобщо това е потенциал, който Варна трябва да реализира. Реконструкцията на зоната на пристанището е от ключово значение. Има великолепни примери по света с изградено градско крайбрежие за развлечение и бизнес. За Варна решението е в изместването на пристанището. Заради индустриално-транспортните функции. Има и транспортни функции, генериращи пътнически потоци, които идеално се свързват с градските – административно и търговско обслужвани. И помагат за привлекателността на градския център. Но портът, който обслужва индустриалното производство, няма място в подобна близост до центъра на града. 
Варна има още неизползвани резерви за развитие на туризма. Те са повече на юг. На острова и зоната на пристанището след съответна реконструкция. Тези резерви са от изключително значение за града.

Д-р арх. Радост Райновска: Туризмът винаги и било един от главните жалони в развитието на икономическата стратегия на Варна. Ето защо и сега приоритетни в новия ОУП са курортните, рекреационните и атракционните зони, които добиват развитие не само на север, както досега. Общият устройствен план предвижда нарастване на града в южно направление, като включва и   територията на южния бряг на езерото с присъщото разнообразие на устройствени зони. Подчертано е  обаче значително доминиране на зони с обществено значение , зони с курортно, рекреационно и спортно-атракционно предназначение. Всъщност, говорим за развитието на отношенията  град – море, имайки  примерите на  много градове (например Генуа, Барселона), в които  бивши пристанищни зони с портови съоръжения са  предоставени за обществено обслужващи функции,  и в тях са организирани  обществени, рекреационни и атракционни сгради и комплекси.

- А ролята на частния бизнес за просперитета на града?

Доц. Александър Слаев: Нормално е хората да сме по-критични към едно ново развитие. Но градското развитие се дължи на 5% (условно) на централизирани инвестиции и 95 (и повече) % - на частни. Добрите резултати са съчетание на успешно ръководство (където общината успее да даде правилната насока) винаги в съчетание с действието на частните интереси. Нямам предвид само публично-частни партньорства. Но преди всичко общината трябва да даде инфраструктура и първоначални условия, а после да остави бизнеса да работи. Действително е важно за Варна да се реконструира зоната на пристанището и бреговата зона. Всички до един добри примери (в последните години са десетки!) на преустройства на пристанища с изместване на складовите дейности на друго място превръщат района в привлекателен обществен и търговски център. Трябва и  да се създават обществени пространства, необходими за развитието на Варна в посока юг. Това е важно за развитието на центъра на града, което гарантира и развитието на цяла Варна. Проблемът е как общината ще успее да събере инвестиции за развитието на инфраструктурата. Те няма как да се поемат от частния сектор. 
Трябва да започнем отнякъде. Нов мост на запад от Аспаруховия е от огромно значение. Това обаче е огромна инвестиция. Подобряването на връзките с острова и южните територии обаче може да се реализира в близките години. И много частни фирми биха искали да инвестират в тези примамливи бизнес зони.
Това е много трудна, но важна задача пред община Варна, която първо трябва да реши проблемите на инфраструктурата в тези райони.

Борис Проданов