Студентският празник навършва точно 100 години

Здравото пиене, ядене и танци са ясни. Накъде без тях на студентския празник? Отдавна са резервирани механи, хижи, къщички, вили, дискотеки и др. Но я попитайте един произволен студент дали знае какво празнува и защо на 8 декември! Единици ще ви отговорят. И в това няма никаква драма. За тях е важно, че са заедно, че са това, което са, че са тук и сега, че са млади и умни и че всички хоризонти са пред тях. И аз не знаех какво празнувам през всичките пет студентски празника, които винаги ще помня в детайли. Да проследим откъде идва традицията да се отбелязва този уникален български празник! Измислен и наложен е само в България още през далечната 1916 г. и днес става точно на 100 години.

През 1902 г. студентите започват да честват патронния празник на Софийския университет, първоначално на 25 ноември - деня на свети Климент Охридски, един от Светите седмочисленици и патрон на Алма матер, който традиционно се смята за покровител на българското висше образование. На 31 март 1916 г. обаче българската администрация преминава към Григорианския календар. Понеже Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар (до 1968 г.), датата на празника се измества с 13 дни напред и се чества на 8 декември. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празнуването на „Студентски празник – 8 декември“ е възстановено. Фактът, че празникът 8 декември е само наш, го прави уникален.
 

ИНТЕЛЕКТ И МЛАДОСТ, събрани на едно място, винаги са носели силна и творяща енергия.

Първите организирани изяви на българските студенти са в края на XIX век в Австрия

Българските студенти са започнали своето обединение още в края на ХІХ век, и то не откъде да е, а от Австрия.  Те възроптали срещу променения на 7 декември 1892 г. член 38 от Търновската конституция. Предстоящият през април 1893 г. годеж на княз Фердинанд с Мария Луиза Бурбонска  бил повод за промяна на приетия през 1879 г. член, който гласял, че: "Българский княз и потомството му не могат да изповядват друга вяра, освен Православната. Само първий българский Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея". Новата формулировка от 7 декември 1892 г. изцяло променила смисъла на закона: "Само Князът, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към някое друго християнско изповедание, както той, така и първий престолонаследник, може да си остане в него". Както съобщава вестник „Черно море“ от 19 декември 1892 г. (брой 72, стр. 3), българските студенти в Австрия се изправили срещу това решение: „Българските студенти се събраха вчера, на число 30, за да размислят върху проекта на правителството за изменение на Конституцията. Те, прочее решиха да протестират против този проект. Апелират към представителите на народа за запазването на целостта на Конституцията, завоювана с цената и кръвта на хиляди български граждани. Те апелират и към българските студенти, които патриотизмът задължава да вземат участие по този капитален въпрос“. 

Въпреки студентските протести през май 1893 г. Великото народно събрание приело промяната на чл.13 от Конституцията, но този факт не обезсърчил студентската младеж да отстоява своите идеи и да се бори за тяхното осъществяване.
 

ЕЛИ МАРИНОВА

Четете още МВР с призив към студентите: Бъдете разумни на празника