Какво да сложим на трапезата по празниците

В навечерието на най-чаканите празници, в последните дни на отиващата си годината, дни за равносметка, за поглед назад към отминалите месеци и отчитане на свършеното и несвършеното, репортер на ИА "Черно море" надникна в домовете на леля Златка и леля Данче, за да разкажат как се подготвят за предстоящите празнични дни.

Златка Петрова:
Когато семейството е заедно, от това по-хубаво няма на света 
 

„На Бъдни вечер се събираме семейството. Идват децата и внуците ми. Това ме прави изключително радостна и щастлива. Ще приготвя седем постни ястия за специалната трапеза. Обикновено не постим, но на Бъдни вечер задължително спазваме традицията. Замислила съм постна супа да направя, пълнени пиперки с боб, леща, зелена салата, обезателно содена питка, която ще украся с розички! Толкова съм щастлива, че внуците ми идват… Всяка година на Бъдни вечер си казвам молитвата. Да има мир и спокойствие в България, да ми пази Господ децата и внуците. Не само тогава отправям молитви, но този ден е специален. Когато подредя масата празнично, ми става драго да си пожелая нещо и да се помоля.“ 

Коледа леля Златка ще отпразнува на гости в дъщеря си, а там вече ще се хапва и месце!  

Йорданка Драганова:
На Бъдни вечер се събирахме цялата фамилия около богата трапеза…

Сега леля Данче е сама и ще прекара Бъдни вечер в дома на сина си, а Коледа в дома на дъщеря си, но си спомня с широка усмивка годините, когато събиранията са били в нейния дом… 

„Много неща се приготвяха тогава - и постни, и месни, на който каквото му се прииска. Бобът и житото бяха задължителни, сарми, кисело зеле, пита. Пръсвахме орехи по цялата маса, баницата с късмети и дрян за здраве. Тиквеник и печена тиква винаги присъстваха… Стояхме всички до 2 - 3 часа сутринта около софрата. 
Сутринта на Коледа колехме прасе, това беше традиция на този ден. Приготвяхме прясното печено и посрещахме гостите. Много гости посрещахме тогава. Роднини и близки идваха все у дома. 

Имам си запазена марка, откакто децата бяха малки, та до ден днешен всяка година приготвям Снежни топки. Всички знаеха, че не пропускам, и очакваха снежните лакомства… и сега внуците ми ги очакват!“

Леля Данче ни разкри рецептата си за специалните Снежни топки: Замесваме 500 г свинска мас, 1 малка лимонада, щипка сол, 1ч.л. хлебна сода, угасена с няколко капки оцет, и около килограм пресято брашно. От тестото се правят топки, в които се поставя локум и ядка. Нареждат се на разстояние в ненамазана тава. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса и след като изстинат, се овалват в пудра захар. Хапват се с усмивка!

Бъдни вечер и Коледа са празниците, които традиционно събират целите фамилии около богати трапези. Особено важно е какво ще бъде поднесено на трапезата, защото всяко едно от ястията носи определена символика. Желателно е на трапезата да присъстват ястия, които набъбват, за да набъбва като тях богатството и плодородието през годината. Затова сред задължителните ястия са бобът, лещата, оризът, пуканките. 
 

Символ на живота и земното благополучие, хлябът е на особена почит на българската трапеза. На Бъдни вечер се приготвя обредна пита с пара. Тя трябва да бъде кръгла като слънце, а по-умелите домакини могат да я украсят с кръстове, житни класове и плодове от тесто. Този, които изтегли парата, ще бъде най-големият късметлия през следващата година.
 

Черупковите – орех, лешник и бадем, символизират добро здраве и дълъг живот. Тяхното присъствие също е изключително важно в ритуалния обред на Бъдни вечер.
 

Плодовете на празничната трапеза се свързват с пожеланието за здраве и плодородие през предстоящата година, за успешни начинания и за благополучие в дома и семейния живот.
 

Ябълката – символ на любовта и изкушението, както и традиционната любов на българина към този плод я превръща в неизменна част от празничната трапеза.
 

Мандарината заедно с ябълката, орехите и портокала има изразително присъствие на коледно-новогодишната трапеза у нас. Наименованието на този екзотичен плод е препратка към порядките в древен Китай, където мандарините са били символ на лукс, разточителство и разкош и са били изключителна привилегия на господстващата класа, чиито представители са наричани "мандарини". В китайската лексика думите "две мандарини" и "злато" притежават един и същи фонетичен състав - именно затова е прието в обредността на новогодишните тържества да се подаряват между гости и домакини по две мандарини в знак на искрени пожелания за благополучие, просперитет и успешни начинания. 
 

Всичките ястия се слагат заедно на трапезата, защото по време на самата вечеря не е желателно да се става. Цялото семейство трябва заедно да напусне масата, за да бъде задружно през годината и да узреят заедно житата. За да се спази напълно традицията, масата не трябва да се прибира след вечерята. Оставя се през цялата нощ. Вярва се, че тогава идват починалите близки, за да се нахранят и да благословят живите. 
 

Дрянът също е част от ритуалите по това време на годината. Издръжливо при всякакви атмосферни условия, това дърво цъфти първо и дава плод последно. Тъй като клоните му са яки и жилави, то е символ на здраве, сила и дълголетие. В много села у нас на Игнажден най-възрастната жена в семейството ставала рано. С приготвена от вечерта дряновица хубаво натупвала гърбовете на всички, докато още спели. Особено на децата. Това красноречиво пожелание за здраве и дълголетие прилагат и сурвакарите в нощта на Нова година. А богато украсените им сурвакници задължително се правят от дрян. С пъпки от дрян се наричат и късметите за новогодишната баница. 
 

Една от емблемите на Коледа е елхата, окичена с шарени играчки, светлини и блестящи гирлянди. Вечнозеленото дръвче символизира вечен живот. То е сред най-значителните части от празничния обред. Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Иисус Христос. 
 

Ако се върнем назад във времето обаче, ще открием и друго дърво, което за нашите предци е било задължителна част от ритуалите по това време на годината – бъдникът.
 

Бъдникът според традициите на православните християни в България трябва да се постави в огнището и да гори през нощта на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината му символизират не само раждането на новото Слънце и Иисус Христос, но е причина на празничната трапеза да гостува и самата Божия майка, за която се нарича и първият къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
 

Бъдникът се подготвя в навечерието на празника. Отсича се от дъбово, брястово или крушово дърво и се носи на рамо, за да не докосне земята, а пепелта след изгарянето му се разпръсва  за плодородие в нивите.
 

Прекрасно е, че сме съхранили през годините памет за традициите, с които предшествениците ни са привличали закрилата на добрите сили. Голяма част от тях спазваме и до днес, макар и на места леко пречупени през погледа на съвремието…
 

И ще завършим с някои рецепти за традиционните ястия, които е добре да присъстват на специалната вечеря: 
 

Пълнени пиперки с боб:  
Вземаме 10 пиперки ( за предпочитане сушени ), половин  кг бял боб, 1 морков, 1 глава лук, магданоз, чубрица, олио, сол.
Сваряваме боба с моркова и лука. Отцеждаме го от водата и пълним с него пиперките, които предварително сме накиснали във вода, за да поомекнат. Подреждаме ги в тава, заливаме ги с бобената чорба и запичаме!
 

Друго специално място на празничната трапеза е отредено за постните лозови сармички: 
За тях са ни необходими: лозови листа, 200 г ориз, 1 глава кромид лук, 1 яйце, 2-3 с.л. олио, сол, копър.
Запържваме леко ориза, лука и подправките, след което прибавяме чаша вода и яйцето (за спойка). С готовата смес завиваме сармички, които варим около час. 
 

И содената питка, разбира се, която е задължителна, а за нея ни трябват:
1 кофичка кисело мляко, 1 яйце, 1 с.л. сол, 1ч.л. сода бикарбонат, 2 с.л. олио, брашно, паричка и върбова клонка.
Брашното се пресява 2 пъти. Прибавят се останалите продукти и се замесва меко тесто, което се овалва в брашно и се оставя да почине 10 минути. В тестото се поставят паричката и върбовата клонка, завити във фолио. В намазана с олио тавичка с ръце се оформя питка, като се оставя малко тесто за украса. За да не се пукне тя при печене, предварително се набожда с вилица, а  от оставеното тесто с намазнени ръце се прави кръст, който се поставя отгоре й. Намазва се с олио и се пече 30 - 35 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива в кърпа, за да омекне. 
 

С любов в сърцата, светлина в душите и топлина в дома ви пожелаваме най-прекрасните и ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Мариана Стойкова