Рекетират ли ни колекторските фирми и какви са начините да се справим с тях

Във връзка с множество оплаквания от страна на граждани, свързани с колекторски фирми, отговори на основните наболели въпроси по темата дава варненският адвокат Бранимир Балачев.

„Наименованието колекторски фирми придоби някаква гражданственост в последните 10 години. Това всъщност са едни търговски дружества, които са поели ангажимент и са придобили чрез цесия (договор, с който кредитор отстъпва своите вземания и правата по тях върху трето лице) прехвърляне на права и задължения на един кредитор. Той може да бъде банка, електроснабдително дружество, ВиК, т.е. големи кредитори, които са поели ангажимента на базата на цесия или на базата на договор за поръчка да събират вземания, за които първоначалният кредитор е решил, че има права“, каза за медийна група „Черно море“ адвокат Балачев.

Юристът уточни, че подобни дружества, които се занимават със събиране на стари задължения, съществуват в Америка и Западна Европа и чисто юридически няма разлика между тях и съществуващите в България. Проблемът е в начина, по който дружествата на българска територия упражняват своите права. „Т.нар. български колекторски фирми често търсят правата, които са придобили, чрез един постоянен тормоз по отношение на длъжниците.

И освен че превишават своите права, те са на границата на извършване на престъпление, защото в Наказателния кодекс има специален текст за изнудване. Независимо от това дали си длъжник, или не, и дали можеш да се издължиш, или не, никой няма право насилствено да те принуждава да правиш такива отклонения от собственото си имущество“, заяви адвокат Балачев.

В основата на това дали правата на гражданите са нарушени и дали колекторската фирма е извършила действия, които не са свързани със законоустановения начин за събиране на вземания, стои въпросът, че  гражданите са тези, които трябва да подадат сигнал към съответните органи - полиция, прокуратура, омбудсман. Те биха могли да му бъдат полезни в тази битка, съветва адвокатът.

Цесията е едно позволено средство за прехвърляне на задължения, в което обаче има определени правила

„Тези правила се свеждат до това, че цедентът трябва да е уведомил длъжника, че прехвърля вземанията, на кого ги прехвърля, в какъв обем ги прехвърля, както и дали е дал достъп до личните данни на длъжника. Тази процедура трябва да бъде перфектна и гражданите да са се убедили, че съответната колекторска фирма е притежател на тези права“, уточни адвокат Балачев, тъй като боравенето с личните данни трябва да се осъществява съобразно закона и след подписване на съответните документи.

Бранимир Балачев съветва още и ако е налице разговор с колекторска фирма, то той да бъде проведен в съответния офис и при наличие на съответните документи. „Разговори по телефона от името на дадени търговски дружества, придружени със заплахи, не бива да се приемат сериозно от гражданите“, предупреждава юристът.

„Едно от особеностите на тези задължения е, че съобразно Закона за задълженията и договорите съществува т.нар. погасителна давност, разясни адвокат Балачев. - Особеното в случая е, че се погасява не правото на самото задължение, а правото то да бъде събирано принудително. Има няколко вида такава погасителна давност, например за лихви, неустойки и т.н., както и различни срокове. За трудови възнаграждения погасителната давност е три години, докато общата погасителна давност е пет години. Има и т.нар. абсолютна погасителна давност, която е десет години, като началният момент на тази погасителна давност започва да тече от деня, когато задължението е станало изискуемо.“

След изтичане срока на давност колекторските фирми нямат право да притесняват длъжниците

Тогава длъжникът трябва да си търси правата и да внимава да не направи някакви частични признания, защото признаването на иска води до започване на нов давностен срок, което удължава с още пет години това, което трябва да търпи от страна на фирмите събирачи.

Има и случаи, в които длъжникът погасява задълженията си, но след това продължава да бъде притесняван от въпросните фирми. „Случва се задължението към основния кредитор да бъде погасено, обаче по една или друга причина плащането не е отразено, прехвърлено е задължението и според колекторската фирма се води за неплатено. Всички плащания трябва да се извършват срещу някакъв платежен документ или срещу съответна разписка, за да може да бъде удостоверен този факт тогава, когато това е необходимо“, съветва адвокатът.

„Когато гражданинът откаже да плати задължение на кредитора, той трябва да заведе иск. В това исково производство всяка от страните трябва да докаже своята правота. И плащането, и неплащането, и давностният срок се решават в това исково производство. Колекторските фирми нямат право да налагат санкции и глоби, това е право само на държавата или съответните органи. Единственото, което тече в срока, ако не е погасено по давност задължението, това са дължимите лихви. А законовият ред за изкупуване на дългове на граждани от колекторски фирми е цесията“, уточни адвокат Балачев.

Колекторските фирми, според адвоката, са изключително изобретателни и неговият съвет е да не се вярва на нищо, без то да бъде проверено

Той уточни също, че Данъчноосигурителният процесуален кодекс (ДОПК) не действа по отношение на колекторските фирми, защото по принцип ДОПК се занимава с публични задължения, докато тези, които колекторските фирми могат да събират, са от т.нар. гражданскоправен оборот.

„Забранено е гражданите да бъдат притеснявани по техните домове. Би могло да има покана за доброволно изпълнение в писмен вид, а законоустановеният ред е чрез изваждане на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и действия чрез съдия-изпълнител“, коментира юристът.

На въпрос как може гражданинът да се отърве от колекторската фирма в случай, че е погасил задълженията си, но продължава да бъде притесняван, адвокат Балачев отговори: „Необходимо е писмено възражение за това, че задължението е погасено по давност. Ако това не възпре колекторската фирма, следва завеждане на отрицателен установителен иск за това, че задължението е погасено по давност.“.

Съветите на адвоката са гражданите първо да проверяват дали действително са длъжници и дали този, който ги рекетира, има правото да прави тези искания.

Според него тези фирми биха могли да бъдат контролирани и по настояване на държавата или на омбудсмана, контрол би могъл да се извършва от прокуратурата или от полицията. Да се провери каква дейност развиват, какви средства събират и по какви начини. Едни осъдителни присъди на самозабравили се взискатели биха били положително оценени от обществото и биха имали правовъзпиращ ефект по отношение на този неправомерен натиск, който осъществяват. Според адвокат Балачев такива идеи има омбудсманът Мая Манолова, но липсва законодателна инициатива.

ЕЛЕНА КИРОВА

МАРИАНА СТОЙКОВА