65 години брачен живот празнува днес жената-птица Пенка Балева

Ели Маринова

Обичам да говоря с нея. Наричат я жената-птица“, „дъщерята на мостовете“, „царицата на въздуха“, „небесната принцеса“ и „бягаща по вълните“. Аз я наричам Пепи. Един бял усмихнат ангел, до който ми е хубаво да заставам. По принцип медиите се сещат за нея когато ще скача отвисоко, ще покорява рекорд, ще прави въздушно послание към някого. Аз я потърсих, защото искам да усетя частица от позитивизма ѝ, да разменя усмивка и светло настроение с нея, да науча малко от нейната житейска мъдрост. Срещата ни съвпада със световния ден на добротата. Няма нищо случайно, защото от всичко, разказано от Пенка Балева разбирам, че направеното от нея добро ѝ се е връщало 100-кратно във вид на друго добро. Тя е убедена в този вселенски закон и по него живее. Доброто я зарежда. Освен „съвпадението“ с датата на доброто, разбирам, че днес, 16 ноември, 2017 г. Пепи и нейният съпруг навършват 65 години съвместен живот. 65!!! Това е възраст, до която мнозина изобщо не доживяват. Разбира се, веднага я подхващам с чистосърдечното си близнашко любопитство – КАК? Пепи обаче също е зодия близнаци, усеща ме и се впускаме в една плавна река от въпроси и отговори.

Как се живее с един и същ човек 65 години? Компромиси? Късмет? Какво?

Не са компромиси. Не. Трябва да е късмет да останеш до едно и също другарче в живота. 65 години рамо до рамо с човек, който ти помага, разбира те и те обича. И сега сме заедно. Едно другарче, с което искам да живея до края. Нужни сме си. Мъжът ми е много позитивен човек. Ти знаеш ли колко са 65 години брак?! Как съм се усмихвала когато съм виждала възрастни хора, хванати за ръка?! Казвах си – е, голяма работа. То има време. Да, ама няма. Няма време. Ходете, радвайте се на живота. Обличайте си новите дрехи! Аз винаги съм го правила. Сега от кашоните подарявам дрехи. Съобразявам се през годините с изменението на тялото си. Каквото не ми отива вече, го подарявам.

Едва ли има нашенец, който да не е чувал за теб. 40 бънджи скока и 15 тандемни парашутни скока. Още ли ти се скача?

Да. Оказа се, че вече  скачам с внуците на бебетата, които съм израждала като акушерка. При един от скоковете, тук на Аспаруховия мост срещнах младо момиче, което ме поздрави и ми прати поздрави от баба си. Аз погледнах озадачена и казах, че познавам много хора и не мога да си спомня. Девойчето каза: „Ами вие сте била акушерка когато баба ми е раждала мама“. Друг такъв случай имах на летището - едно младо момче пак така ме поздрави от баба си, която съм изродила. Аз съм щастлив човек. За това, че съм помогнала на толкова бебета да дойдат на бял свят и за това, че изпълних всичките си летящи мечти. Единствена съм в света с толкова скокове на моята възраст. Може да има възрастни хора, които са скочили по веднъж-два пъти, но не и с толкова скока. И все пак това са хора без инфаркт на миокарда, без болна ръка след катастрофа като мен.

Имаш ли още сценична треска преди всеки скок?

Не. Имах само първия път. Тогава все пак не знаех какво ме чака. Скочих, мина месец и отидох на „Витиня“, че варненският мост ми беше малък. Сега си скачам спокойно.

Изпълни ли си Тиролската си мечта?

О, да. В Австрия направих 80 години. През 2015 година постигнах световен рекорд, като скочих с бънджи от един от най-високите мостове в Европа, в Топ 10 на най-страшните места в света. Това е 192-метровото съоръжение до град Инсбрук, Австрия. (Тогава Пенка Балева влезе в новините на АФП. „Една българка е некоронованата бънджи кралица в Тирол“, пише австрийският „Кроненцайтунг“. Пепи полита в бездната с възгласа „За България“. Световните медии гръмнаха  тогава за нея, а австрийците я носиха на ръце.“, бел. ред.)

Инсбрук, Австрия

Там се слизаше по една отвесна стълбичка, а аз знаех за нея. Два дни по-рано отидох в нашата, варненската „Пожарна“. Взех разрешение от дежурния да се опитам да се кача по такава отвесна стълба. Той ми показа стълбичката на съседната сграда. Оставих си багажа и започнах да се качвам. Събраха се минувачи и започнаха да ме коментират. Явно ме взеха за луда. Аз се качих, слязох и си отидох. Някъде по медиите писаха, че съм тренирала дни наред в Пожарната. Е, само веднъж опитах.

Инсбрук, Австрия

Сега за къде мечтаеш? Откъде искаш да скочиш?

Не знам дали ще успея. Сгреших преди 2-3 години, че не си взех заем, за да отида до Хонг Конг с един добър пътешественик, обигран водач. Пътува се две денонощия. Искам да скоча от кулата на Макао. 338 метра височина, скача се малко  по-ниско, на батут на една площадка. Освобождават те долу. При нас, на Аспаруховия мост е много по-страшно. Интересно е, че там не искат медицинско, както в България. Искаш да скочиш – скачаш.

Кулата Макао в Хонг Конг

Кога забеляза, че истинската младост започна да си отива?

Сега, на тези години. На 81 за първи път усетих. Сега съм на 83.

Откъде тази динамика и енергия? Ти продължаваш да живееш на високи обороти. Често денят ти е разчертан по часове.

Характер, вродено е. Истински ме зареждат любовната поезия и спортът. Дават ми сили и ме извисяват.

Кога за първи път започна да отсяваш токсичните хора от живота си? Мърморковците, вредните, мрачните?

Винаги съм имала усет за тях. Отдръпвала съм се дискретно. Не обичам да общувам с такива хора. Напоследък започнах да ставам директна. Не мога да се въздържам вече, не мога да съм дипломатична. А аз бях такъв човек, дискретен, дипломат. Тази свобода да скачам, която съм си извоювала, да  ходя където си искам и когато си искам, все така съм я постигала.

Близнак си.

Да. Моята зодия е на дипломацията. Дразня се като ми кажат – а, вашата зодия е двулична. Двама сте. Моля? Ние сме толкова светли! Аз съм въздух. Обичам въздуха. Това е моята среда. Да знаеш колко обичам да летя!

Как поддържаш външния си вид?

Никак. Играех гимнастика. Като млада бях лекоатлет. Като дойдох във Варна, през 1951 година, участвах в есенния крос и го спечелих.

Има ли значение какво яде човек, за да поддържа тонус на тези години?

Всичко ям. Никога не съм пазила диета. Не съм имала усещането, че съм по-различна. Младостта краси всички. И мен сигурно ме е красила. Навсякъде са ме харесвали и съм била добре приета.

Сънувала ли си, че си птица?

Не птица, но че летя – да. И сега продължавам да сънувам, че летя. В родното Дряново има една скала, която е над града. Долу са жп-линията и гарата, реката и града. Израснала съм в една квартира до моста на Колю Фичето. Там бе моята игрална площадка. Скачахме  от моста с децата, плувахме, ловихме риба, тичахме нагоре по скалата – 5-6 хлапета. Едно време казвах на децата – аз ще скачам отвисоко. Години по-късно, когато ме поканиха в училище в Дряново на среща с ученици, аз разказвах: аз съм започнала да мечтая тук. Огласявахме целия град с веселите си викове.

Значи има значение за свободата на душата ти, че си раснала сред природата?

Да. И то на какъв чист въздух. Мечтаех да летя на крилете на птица или на самолет и да хвърлям бонбони долу на децата. Преди три години гостувах в училище в Дряново, срещнах се с учениците и им казах: Деца, не можах да си изпълня желанието. Затова днес го изпълнявам. От предната вечер с моя приятелка купихме 650 големи шоколадови бонбона в хартийка, вътре с ядка. Децата бяха 600, плюс учителите – бонбоните им стигнаха да се почерпят и да сбъднат желанието ми. На другия ден, когато се връщах с влака, една от учителките ми каза: „Пепи, децата те обикнаха“. Всяка пролет и есен аз съм там, на спортната им площадка.

Щастливците следват мечтите си. Затова ли си щастлива?

Права си. Но аз винаги съм мечтала за неща, които знам, че мога да постигна. Аз не мечтая за непостижими цели. Знам, че нямаме финансови възможности. Имам скокове от 10-тте най-страшни места. И да не отида в Хонг Конг, аз съм скочила навсякъде другаде, където пожелах. Но да ти кажа право, не спирам да мечтая. Ще спра когато си затворя очите.

Пепи, ти вървиш по улиците като струна.

А, вървя аз! Сега вече си почивам от време на време.

Ползваш ли кремове, масажи?

Не. Нищичко. Общувам само с позитивни хора. Винаги съм настроена добронамерено. С нямането си съм подавала ръка на хора, в Дряново поддържах едно дете с парици докато завърши. Не си купувам за мен някои неща, но съм щастлива, че съм помогнала. И то се връща. Ето, върна ми се. Как ме е изпълвало това!

Вярваш ли в прераждането?

Май не. Трябва да прочета още много неща или някой да ме убеди. Но вярвам в тази велика космическа сила, на която казваме Бог. Исус Христос е бил много добър човек със свръхсензорни сетива. Имал е енергия, помагал е на хората. Това е космическа сила, която никой не познава. Тя ме подкрепя. Един непознат човек във влака ми каза: вие си имате ангел хранител. Питам се: кой може да бъде? - Човек, който най-много ви обича. Отговорих си – майка ми. Тя почина на 35 г. когато аз бях на 5 годинки.  Майка ми и тази космическа сила са ме подкрепяли винаги. Вярвам в това. Сутрин закусвам на свещ. Свещта, пламъкът е връзката със силата.

Пепи, какво мислиш за новите деца, за младите хора?

Мисля, че са малко днешните добри деца. Много ги  разглезиха, много им угаждат. За младите хора -  радва ме това, че има завръщане към село, към природата. Ето, виж Андрей Слабаков. Отиде на село, иска да е сред дивото, не гледа телевизия. Само тази роса, която се допира до теб, песента на птичките, блеенето на козички – това завръщане води към по-добро. Ние се самозбравихме. Ами какво ядем? Как няма да боледуваме?

15 години вече скачаш във Варна

Да. Когато отидох в клуб Адреналин, бях на 67, а нямах вид и на 50 годишна. На първия скок подписах декларация с данните си и скочих. Вечерта като се събрали момчетата от клуба, гледат – декларация с някаква 67-годишна. Шашнали се – коя беше тази? Ами аз бях.

Към кого би отправила позитивната си енергия сега?

Към цяла България, всички българи – където и да са, към медицинското съсловие, пенсионерите, родното Дряново, любимата Варна, без която не мога да живея.

Завършвам разговора с тази светла и усмихната жена, а не ми се иска да се разделяме. Пак ще се видим. Скоро. Пепи е бивша акушерка, с 33 години трудов стаж, 27 години пенсионерски живот, има двама синове на 53 и 59 години (известни музиканти), и трима внуци. Удостоена е със званията „Достойна варненка“, „Заслужил гражданин на Дряново“, има почетен знак с лентата на кмета на Варна. Името й е в изданията "Спортната слава на Варна, „Бележити български жени “ и „Бележити българи на съвременна България“. На тръгване ми подарява кукличка - за спомен от нея - тази, която е посрещала нови животи като акушерка, и ми казва: „Мило момиче, запомни от мен, че когато имаш желание, намираш начин. Когато нямаш, намираш причина“.

Пожелаваме и още дълги години да са заедно с любимото другарче в живота, да бъде здрава и да сбъдне мечтата си за скок от Макао, Хонг Конг!