Трапезата и обичаите на Андреевден

На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей, брат на свети апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос. Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”. Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква "Св. Апостоли". През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните - в народните обичаи той символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте - макар и колкото зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден или Едрей.

Здрава плетеница от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия оформя традициите, свързани с Андреевден. Те се въртят все около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година. Зърнените храни като символ на плодородието са главно действащо лице на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.

С Андреевден е свързано и друго едно народно вярване, отново израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите “на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. У нас наричат Андреевден още Мечкинден.

Идеи за празничната трапеза:

Булгур с домати

Необходими продукти:

булгур -1 чаена чаша
лук - 2 глави
домати - 2 броя
джоджен - 1/2 супена лъжица

Начин на приготвяне:

Измивате една чаена чаша булгур и го заливате с вода за около един час. Така булгурът ще се свари много бързо  лесно. Ако обаче нямате време може и да не накисвате булгура. В дълбок тиган или тенджера сгорещявате ½ кафена чаша олио и изсипвате в нея ситно нарязаните глави лук. Бъркате докато лука омекне, след което към него добавяте и булгура и отново разбърквате. Ако предварително сте накиснали булгура добавете чаена чаша вода, ако не сте трябва да добавите 2 чаени чаши, като обаче е добре да проверите и инструкциите за варене на пакета, тъй като на пазара има различни марки, които изискват и различно време за приготвяне. Добавете и ½ чаена лъжица сол и оставете булгура да ври на слаб огън. След 15-тина минути, когато булгурът е почти сварен добавете ситно нарязания/стритиа джоджен и ситно нарязаните домати. Разбъркайте отново и варете до пълно сваряване на булгура и извиране на водата.

Леща - яхния

Необходими продукти:

леща - 1 чаена чаша
моркови - 1 брой
лук - 1 брой
домати - 1 брой
чесън - 8 скилидки
целина - 1/4 глава
червен пипер - 1 чаена лъжица

Начин на приготвяне:

Първата стъпка от рецептата за леща яхния е подготвката лещата. Почистете я, ако има боклучета, измийте я и я накиснете в студена вода за около час-два. Повечето домакини накисват само боба преди обработка, но ако направите това и с лещата, то така тя ще се свари по-бързо и няма да създава дискомфорт в корема ;) Водата, в която е била лещата се изхвърля и се добавя две или три чаени чаши студена вода, в зависимост от това, колко гъста желаете да бъде лещата. Лещата се вари без сол, защото ако добавите сол още в началото това ще забави варенето и лещата даже може да остане хрупкава. Варите лещата, докато е полусварена, което означава около 20-30 минути. Времето за сваряване обаче зависи от качеството на лещата.
В около половин чаена чаша гореща мазнина се запържват ситно нарязаните зеленчуци (без чесъна и доматите), докато поомекнат след което добавяте една чаена лъжица червен пипер.
След това добавяте тази запръжка към лещата, добавяте чесъна, домата  и сол на вкус, разбърквате добре и оставяте да ври до пълно сваряване на лещата.

Салата боб с лютеница

Необходими продукти:

боб - 1 чеана чаша
едър салатен праз -1 стрък
лютеница -1 чаена чаша
магданоз - 1/2 връзка

Начин на приготвяне:

Първата стъпка от рецептата за салата боб с лютеница е изборът и подготовката на боба. За всяка бобена салата е най-добре да използвате едър салатен боб. Накисвате боба за няколко часа, след което го сварявате както всеки път, когато приготвяте боб. Слагате боба да заври, след като заври изсипвате водата, наливате нова и отново го слагате да ври, след като заври отново излизате водата и наливате нова. Варите боба да пълно сваряване.
Бобът може да сварите и дни предварително. Към сварения и отцеден от водата боб добавяте  ситно нарязания праз, лютеницата и ситно нарязания магданоз. Добавяте и ½ чаена лъжица сол и разбърквате добре. Може да приготвите салатата и с лютеница от магазина, но определено е по-вкусна, ако заложите на домашна лютеница, защото ще е по ваш вкус.

И още нещо интересно:

В Гърция също считат деня на свети Андрей за голям християнски празник и го отбелязват подобаващо, за най-голяма радост на децата. Задължителен елемент в менюто са мекиците, наричани тиганитес. Брашно, сол, зехтин и сок от портокал се забъркват на полутечна каша и се пържат в тигана. Зависи от коя страна се пусне тестото с лъжицата - получава се или кръгла, или продълговата мекица. Любими на гърците ястия за Андреевден са и така наречените мизитропитес - малки пирожки с извара. В тестото за тях се добавят лимон и ракия. Сред лакомствата на този ден са и кръглите понички локумадес. Според вярванията на гърците свети Андрей като строг пазител на традициите наказва домакините, забравили да приготвят задължителните вкуснотии, като пробива тигана им. Затова го наричат още Трипотиганас или „пробит тиган”.

В приготвянето на гръцките локумадес се крие и надеждата, че реколтата ще се запази през цялата зима, без да се разваля. По традиция след празничната литургия в патриаршията в Константинопол се раздават локумадес. В Северна Гърция с приготвеното за тях  тесто се прави кръст на хамбарите - да не се изпразват и да е щедра идващата година.

Опитайте и Вие тиганитес

Необходими продуктии

2 чаши брашно

1 чаена лъжичка суха мая

1/2 ч.л. сол

1 чаена лъжичка захар

2 чаши хладка вода

При сервиране:

1/2 чаша топъл мед

нарязани орехи

Начин на приготвяне:

Изсипете в голяма купа водата и маята. Разбърква се с вилица , така че маята се разтваря напълно. В същата купата, добавете останалите съставки за палачинките и разбийте до образуването на гладка тесто . Покрива се с някаква обвивка и се оставя настрана за 15-20 минути, докато тестото започне да се надига. Загрейте незалепващ тиган на умерена температура и сложете зехтин, за да покрие дъното на тигана (прибл. 2 с.л.) . Вземете 1-2 с.л. от тесто (в зависимост от това колко голям ги искате ) и сложете в тигана . Не слагайте много, защото палачинките се надуват. Пържете, докато станат златисти и ги обръщате от другата страна. Прехвърлете ги върху кухненска хартия , за да абсорбира маслото и се повтаря същото с останалите .

Сервирайте докато е още са топли, полети мед и се поръсени с нарязани орехи.