Мая Вапцарова: Енергията на Никола Вапцаров се върна, за да ни научи на вяра
Цветя с обич за 108 години от рождението на големия поет и моряк положи Варна
Публикувана: 7 Dec 2017 | 14:09
Снимки: Пламен Гутинов

Ели Маринова

Цветя с обич за 108 години от рождението на големия поет и моряк Никола Вапцаров положи Варна днес пред паметника му във ВВМУ, носещо неговото име. „Да разстреляш човек на 33 години,  точно тогава, когато избуява младостта, когато борбата, която клокочи сближава и трансформира енергиите, е голяма грешка – каза племенницата му Мая Вапцарова. Защото енергиите се завръщат. Това е възрастта на Ботев, на Левски. Те били ли са някога стари? Онези, които могат да остаряват, раждат омраза. Защото друго не могат да родят". Всяка година по време на честванията, когато Мая Вапцарова започне да говори, всички разбираме, че тази жена наистина носи същата кръв във вените си. Освен всичко останало, очевидно са родови черти природният бунт, силната вяра и премерената романтика.

 

На церемонията по тържествено полагане на венци пред паметника на Вапцаров и тази година бе пълно с хора – официални лица, представители на институции, училища и граждани.

 

„Името на Никола Вапцаров носи най-старото техническо училище в България, отбеляза в слово зам.-началникът на ВВМУ кап. I ранг проф. д-р Калин Калинов. - То е символ на духа на българския моряк, на значимостта на професията и морското образование. Нашето училище е една от малкото военноморски академии, носещи името на свой възпитаник. Вапцаров постъпва в училището през 1926 г. на 17 години и се дипломира през 1932 г. Тежките условия на служба и живот тук, далеч от родния град оказват ключова роля за формирането на личността и характера му. През тези паметни години той написва първите си стихове за морето. Следват още стихове, литературни импресии и писма.

 

Извън учебните занятия в морското училище, младият човек не само пише, но и участва най-активно в художествена дейност, изразявайки вътрешната си духовна потребност. Има същото сериозно отношение към техническите дисциплини. В едно от писмата до майка си пише: Знай, че морското училище дава най-големите познания в техническите науки от всички училища у нас. Никола Вапцаров излиза дисциплиниран човек, годен да посрещне живота. Близо век и половина след създаването си, училището показва най-висок стандарт и доказва, че е заело достойно място не само в България, но и в общността на световните морски университети – каза още кап. Калинов.

 

За финал той поздрави всички, свързани с морското дело и науки така: „Нека неизчерпаемите духовни послания на Вапцаров да бъдат пътеводител и маяк в труден момент, когато търсим духовната посока в себе си из различни точки на света. Да запазим неговото отношение към морето, духовна чистота и нравствена сила. На цялата Вапцарова общественост и всички възпитаници пожелавам да запазят в сърцето си вечната човешка бодрост, новата романтика на своя патрон, оставил своята вяра в по-хубавия и мъдър живот“.

 

Поздравителни адреси бяха изпратени от министъра на отбраната, началника на отбраната и всички военни институции във Варна, морския посланик на Международната морска общност за България, ректорите на Русенския университет, българското училище „Никола Йонков Вапцаров“ в Кипър и др. Венци и цветя бяха положени от президента на Република България, министъра на отбраната, началника на отбраната, областния управител, кмета на Варна, председателя на Общински съвет Варна, командващия ВМС, началника на ВВМУ, Асоциацията на възпитаниците на морското училище, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, Морска администрация, ТУ – София и множество институции, училища, представители на държавната и местната власт и обществени организации.

 

Присъстваха професори, доценти, районни кметове, ректори и представители на висши училища, ръководители на фирми, свързани с морския бизнес и индустрията, началници на ВВМУ от  различните години, офицери от резерва, приятели на училището, офицери и курсанти.

 

По повод годишнината на поета, патрон на ВВМУ, бе открит кабинет „Функционален факултет за чуждестранни студенти“. На тържествена церемония бе дадено званието „Почетен професор“ на доц. Христо Смоленов.

 

По време на честванията на рождения ден на Никола Вапцаров, у всеки присъстващ остават следи силните думи на неговата племенница Мая. „Винаги съм си задавала въпроса – какво ли търси този човек,  тръгнал от пирамидата на вечността – Пирин, която с безмълвието си го възкачва към небесата и морето, което го закотвя към земята? – започна бодливото си и красиво слово тя. - Да, именно тук той се запознава с прогреса, с новостите на човечеството, в онова, което ни тласка напред, което планината не може да му даде. То го дърпа към висините на мисълта. Представете си, че държавата, която също е лишена от обич, вземе и си отиде, просто така. Има нещо дълбоко объркано, за което и Вапцаров пише:

"Започнаха със мръсните ръце

да пипат във душите на народа.

Гневът бе толкоз много накипел,

че не съзряха вълчата порода."

 

И бунтът почна. Само че сега не знам кой ще го купи. Само знам, че ние пречим на някого. Те тогава също са пречели. Сигурно и в бъдеще нашите наследници също ще пречат. Струва ми се, че когато Вапцаров се прощава със своето семейство, той се прощава и със своята голяма илюзия. Вината не беше наша, беше чужда и другиму тежи 100-тонна отговорност когато дойде ден, когато стане нужда, ний всичко ще разкажем на майката история. Неговият ритъм създава винаги нова енергия, която набира сила в душата му. Морето поема възпитанието му, запълва духа му, превръща го в магма, която пресушава дори и вълните.  Вапцаров се отърсва от отровната плесен на политическите интриги, които е наблюдавал, от смиреността, която е трябвало да изгражда от всяко ново височайше присъствие.

 

Става му ясно кой управлява, кой издевателства, кой граби хляба от устата на хората. Може да се каже, че именно тази нова среща – морето започва да трансформира злобата в сърцето му в една борба, която и днес клокочи. 7 декември се превръща в празник на бурния дух на новото поколение, което гори в жаждата за нови форми, за нова промяна, за социална справедливост. За тези 108 години духът на морския човек се е вселил почти във всеки един от нас. А той само в бурята намира покой. В морето няма етикети, маски, предатели, диктатори, които да определят пътя на вълните. Вапцаров възприема и силно се привързва към тази абсолютна свобода, стреми се да я възпроизведе в живота. Чрез морето той се докосва до световните извори на творчество. Навсякъде цари социално нещастие, но допирът до Средиземноморската култура му показва пътеката кум големия път, дава му космическата връзка, сближава го с чувството за дълг и отговорност. Той разбира, че лечението от омразата и социалната нищета е изкореняването на поводите, а не оправянето на недъзите. И понеже ние все още живеем в морето, което се бунтува, все се надяваме голямото духовно цунами да изтрие отровата от духа на България.

 

108 години от раждането на един поет е добро време за равносметка. Вижте, че той пак остава. Дори и да му откраднат костите от България, духът му продължава да е в нас. Той има 64 духа в 92 страни, в които се е заселил“ – допълни племенницата на Никола Вапцаров – Мая. Минути по-рано тя сподели, че не е обмисляла какво ще каже днес. Набелязала си е думите сутринта преди церемонията и всяка буква е извирала право от сърцето и. Убедени сме в това, защото те са силни точно колкото на именития и роднина.

 

В честването на патронния празник на Военноморското училище бе поканена за участие носителката на  голямата награда от националния конкурс-рецитал за любители по творби на големия поет - Константина Георгиева. Нейното емоционалното изпълнение на вапцарово стихотворение бе достоен финал на честването, завършило с обиколка на почетния караул на ВМС.

Снимки Пламен Гутинов

 

Коментари ( 0 )