118 години откакто варненската земя прие Капитан Петко Войвода (СНИМКИ)
Стотици сведоха глава на гроба на обичания си легендарен хайдутин
Публикувана: 7 Feb 2018 | 13:55
снимки: Пламен Гутинов

Ели Маринова

Заричам се да остана спокойна за всеки следващ 7 февруари на гроба на един от най-обичаните български герои. Но не мога. И идея нямам защо се разстройвам толкова дълбоко на поклонението му. Преди 118 години, в ледения февруарски ден на 1900 г. варненската земя приема Капитан Петко Войвода, изтерзан от мъчения, от безразличие и коварство. Зла болест довършва това, което не успяха да постигнат враговете му. Знам, че ми е близък заради всичко прочетено, но най-много заради бунтарската душа.

 

След изгарящата диря на неговото присъствие, се отваря бездната на отсъствието му. За чест на Варна и варненци, и днес видях, че воеводата е все така жив – в легенди и предания, величан с обич и песни от признателните ни души. Варна е градът на Капитан Петко Войвода – днес, утре и завинаги. Не съм се съмнявала, че и тази година церемонията по отбелязване на годишнина от смъртта му ще бъде достолепна. Беше. Огледах се преди началото на официалностите. Деца, мъже и жени бяха облекли народните си носии, някои носеха знамена на Тракия и трикольори. Попитах колоритно облечен във воеводски дрехи рокер, който се представи като Димитър Коларов от мотоклуб „Велика България“ какво прави тук. „Аз свеждам глава пред воеводата – сподели той. За мен най-ценното е родолюбието. Сега не ги разбирам младите. Не знам за какво се борят. Въобще борят ли се за нещо? Помните ли как завърши филмът „Капитан Петко войвода“? С репликата „Те погребаха България“.

 

Оставя ме замислена и вече имам наполовина яснота защо се разстройвам на гроба на големия хайдутин. Живот, изпълнен с легенди и подвизи. Неизлечима диря в народната памет. Разбирам, че на всеки 7 февруари, без да съзнаваме, аз и всички, дошли на гроба му присъстваме на един голям урок по история. И едновременно с това оставяме знак, че помним и тачим своите герои.

 

Не са толкова много българите, за които са създадени песни и за които са издигнати паметници – в Рим, Киев, по знайни и незнайни градове и селища на страната ни. Капитан Петко Войвода е един от символите на българската храброст и мъжество, на непреходното българско родолюбие. Наричат го „рицар на чистите нрави и смели поборници“. Не знам доколко му отиват подобни етикети. А и това няма толкова съществено значение. В живота на Капитан Петко Войвода сякаш са събрани накуп най-съществените добродетели на онова време. Душевните съкровища, които не след дълго започват да се губят от недрата на народния ни дух.

 

Опитайте се да намерите в паметта си поне един пример на свой приятел, познат, съсед, колега с частица от добродетелите на воеводата! Далеч съм от намерението да изтупам нафталина от раклата  на историята. Времената са различни. Днес пред никого не седи дилема – дали да умре в дивите гори на Родопа с нож в ръка или да живее под чужда зависимост. Зависимостите днес са от друго поколение.

 

Докато тече церемонията, се замислям за Петковата любов към онеправданите, за пословичната му българска скромност, непримиримост към неправдите въобще, щедрост да раздаваш себе си на ближните си докрай, смелостта да говориш истината и да служиш на правдата, дори когато целия свят те е загърбил и се е изправил грозно срещу теб. За старославното българско целомъдрие, което е белег на цялото наше доосвобожденско общество, за позабравената днес вярност на обществото към съратник и сънародник, за несломимата честност, която никога през живота на Капитан Петко Войвода не му е позволявала да изкриви съвестта си.

 

Неговото великодушие да прощава на враговете си извиква възхищението дори у самите турски  душмани и недоумение у българите, нароили се след Освобождението. Заради биволското търпение воеводата преодолява всички удари, които му поднася съдбата. Животописът на Петко войвода представлява вид очерк за духовните съдбини на България до и след Освобожеднието, та до наши дни. И ако днес и занапред се връщаме към него, то нека почерпим пример и поука за човешката мъдрост, душевна извисеност, за служба в името на кауза, за опорна морална точка  в общуването ни с други народи!

 

Петко Войвода е имал възможност  за спокойно развитие и личен просперитет. Но неговата неспокойна свободолюбива душа не приема този вариант.  Той отказва всички държавни служби. Нещо повече, той е един от опонентите на тогавашния режим. Затова и е обект на тежък политически терор. Строг и въздържан към себе си, дълбоко вярващ и с висок християнски морал, честен, безкористен. Петко е бил и благодетел на всички, без разлика на вяра и народност. В трудните следосвобожденски години, съдбата на Петко войвода продължава да е тясно свързана със съдбата на тракийските бежанци. Никак не е случайно, че във Варна той е един от съучредителите (на 12 май 1896 г.) на 1-то бежанско дружество „Странджа“.

 

Официалните почести бяха, както винаги на висота. Венци, цветя, уважение от институции и организации – областна управа, кмет, ВМС, Варненска и Великопреславска митрополия, Генералното консулство на Руската федерация, офицери от запаса, военни моряци, тракийски дружества от Бургас, Пловдив, Кърджали, Бяла, районни кметове, училища, Македонското културно-просветно дружество, мотоклуб „Велика България“, гайдарски състави, училища, много варненци. Воеводски дрехи, знамена, гайди, пуцане на пушки…любов. Спонтанна любов. Стотици хора вкупом за поклон пред един човек.

 

И тази година ме докоснаха силните думи на Румяна Вълчева – председател на Тракийско дружество, носещо неговото име във Варна. „Днес не само свеждаме глави на преклонение към паметта на този велик тракиец. Тук сме, защото ясно можем да кажем, че неговите идеи могат да се реализират днес. Животът и делото на Петко войвода са урок за автентичен български патриотизъм.  Следовник на борческите традиции на тракийските българи, посветил живота си на поробените балкански народи, пребродил Тракия и Македония, пребивавал в Крит, Италия, Франция, Египет, получил два пъти званието „капитан“ от великия Джузепе Гарибалди  и руския император Александър II, участвал в 110 сражения и получил 33 рани  от нож и куршум, Капитан Петко Войвода след Освобождението се установява във Варна като остава верен на своите принципи, на своята последователна непримиримост към всяко потисничество и политическо насилие. На вечност са обречени обреклите се на народ и родина“ – допълни още Румяна Вълчева.

Вечна слава и  дълбок поклон пред делото на легендарния Капитан Петко Войвода!

 

ПОКЛОН, ВОЙВОДО!        

Снимки: Пламен Гутинов

ЗАПОМНЕТЕ ТОЗИ ГРОБ. НАМИРА СЕ В ЦЕНТРАЛНИТЕ ГРОБИЩА НА ГРАД ВАРНА. Веднага вляво, след входа. Ще ви упътят продавачките на цветя. Минавайте с цвете понякога, запалете свещица и останете за няколко минути. Водете за ръка и детето си. Да помни, да знае.

 

Коментари ( 0 )