На 15 февруари отбелязваме Международния ден на скаутите

На 15 февруари всяка година се отбелязва Международния ден на скаутите. Думата scout в превод означава „разузнавач“, но в днешни дни скаутите са хора, обединени главно от идеите си за живот сред природата и от кодекса си на коректно поведение.

История на скаутското движение

Основите на скаутската организация са поставени през 1907 г. от сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауел в Англия. Като бивш военен лорд Бейдън-Пауел създава първия скаутски отряд, който наброява 15-20 момчета от градските улици, като ги завежда на скаутски лагер на остров Браунси. Децата приемат скаутската идея като своя и поставят началото на движение на скаутите по света. Сега скаутското движение наброява над 28 млн. души в 154 страни в света, включително и в България, обособени в пет региона - Европа, Евразия, Интер-Америка, Африка и Азия-Пасифик. Няма ограничение по възраст, пол, религиозна принадлежност, социално положение, политическо убеждение, цвят на кожата и т.н. за членуване в скаутска организация.

Седалището на СОСД (Световна организация на скаутското движение) и на неговото Изпълнително бюро е в Женева, Швейцария. От всяка страна-кандидат само една скаутска организация се признава като национална и се приема за член. Европейският скаутски регион също има седалище в Женева. Регионът наброява 2 милиона членове. Той представлява третият по големина регион след Азия-Пасифичният и Интер-Американския, но голяма част от европейските скаутски организации по традиция генерират идеи за развитието на движението, с което подпомагат цялата Организация,пише blitz.bg.

Организациите-членки на Европейския скаутски регион са (по азбучен ред): Австрия, Албания, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Гърция Дания, Естония, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Македония, Малта, Монако, Нидерландия, Норвегия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Хърватско, Чешката република, Швеция, Швейцария и Югославия.

Скаутството в България

Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само 4 години след появата й в Англия. Генерал Никола Жеков се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета там и прави първите опити за прилагането ѝ в страната.

По негова инициатива и прякото негово ръководство се формира и първият за страната ни разузнавачески (в смисъл на следотърсачески) отряд в София. Избухването на Балканската война спира инициативата. Вторият опит през 1915 г. на полковника от запаса Ю. Велчев също е неуспешен поради започването на Първата световна война. След войната възникват различни младежки движения и организации – въздържателна, червенокръстка, културно-просветни и религиозни организации. Под влиянието на руски емигранти-белогвардейци и с опита, който те имат от организацията “Руски скаут”, се учредяват и първите скаутски структури у нас. През 1921 г. във Варна под ръководството на скаутмастера Майкъл Уелс е създаден първият отряд от разузнавачи в страната. В него се включват предимно деца на руски емигранти, а идеен ръководител на отряда е руският генерал в емиграция Смедров. Дейността на този отряд е незадоволителна. Скаутмастер Уелс изгражда в Варна и отряд на български младежи-разузнавачи. На 28 септември 1922 г. към Американската мъжка гимназия в Самоков е изградена бой-скаутска организация. Основатели са директорът на гимназията Павел Роланд, който е и първият неин скаутмастер, и учителят Илия Мутафчиев, възпитаник на Робърт колеж в Цариград.

В отряда са обхванати 30 момчета, разпределени в три патрула – “Лъв”, “Вълк” и “Летящ орел”. През същата година и в София се изгражда скаутски отряд за децата на руски емигранти. Постепенно в него се включват и българчета. Под покровителството на запасният полковник Петър Траянов българските момчета се отделят в самостоятелен отряд. Първи български скаутмастери, които поемат и развиват скаутството в България, са Димитър Димитров и Стефан Янчулев. От тези първи кълнове във Варна, София и Самоков през 1923 г. израства Организацията на българските младежи-разузнавачи (ОБМР). През втората половина на 1924 г. ОБМР е призната и приета за редовен член на Световното бюро на бой-скаутите със седалище в Лондон. През следващото лятото край с. Владая се открива лагер-училище на организацията. Тук се подготвят мастер-разузнавачи, вълчатмастери и патрулни водачи. Обучението включва теоретическа и практическа подготовка. Лагер-училището е прието от Световното бюро и е приравнено с Централното училище за скаутмастери в Гилуел парк край Лондон. То е третото в Европа удостоено с такива права. Завършилите успешно курсовете получават диплом и знак за разузнавач-мастер и вълчатмастер от международната централа с подписа на лорд Роберт Баден-Пауел. Първият началник на училището е Стефан Янчулев, завършил курсовете за вълчатмастери в Франция (школата Шамаранд).

След 1928 г. училището се премества в курорта Св. Константин край Варна. През дните на първото Национално жамборе (30.8 – 4.9 с.г.) в Борисовата градина се провежда и Първият конгрес (общото годишно събрание) на организацията. Конгресът приема обръщение към Царя, в което го молят той да поеме ОБМР под своето височайше покровителство. Цар Борис III приема покровителството над Организацията. Патронният празник на Организацията – Георгьовден, 6 Май – се чества за първи път през 1926 г. на свободен терен в квартал Лагера. Същата година се провеждат три регионални джамборета (Дупница, Плевен, Стара Загора) като в трите участват общо около 1400 разузнавачи. През следващите няколко години скаутството в България е във възход. В Третото национално джамборе през 1931 г. участват и 150 унгарски скаути и група полски скаути. Оттогава вълчетата на ОБМР почват да се наричат “лъвчета”, а другарите-разузнавачи (ровърите) вече се наричат “бранници”. От средата на 1934 г. датират първите опити на държавата да организира младежта по законен път в Единен държавен съюз, които се провалят. През 1936 г. правителството на Андрей Тошев прави отново безуспешен опит за образуване на Държавна организация на младежта в България. През 1938 г. с нова сила се разгръща движение за изграждане на нова, държавна, организация на целокупната българска младеж. Изразено е мнение тя да бъде самобитна българска, но и да ползва опита на силно военизираните организации “Балила” (Италия), “Хитлерова младеж” (Германия) и “Левенте” (Унгария), като да доминира телесното и държавно-гражданското възпитание. Против една държавна младежка организация се изказват главно ръководителите на обществените спортни съюзи, като българското спортно дружество “Юнак”, но без особен ефект. На последния си XIV редовен конгрес, (19.2.1939 г.) ОБМР дискутира изграждането на държавна младежка организация и анкетите в пресата, свързани с това. Изразява се мнение за разширяване влиянието на разузнавачеството у нас. За старши разузнавач е избран о.з. генерал Христо Луков.

През 1940 г. с кратко писмо до Световното бюро на бой-скаутите ръководството на организацията “Български младежи-разузнавачи” съобщава за своето саморазпускане. Главна причина за това е натискът от Министерството на войната, на старшия-разузнавач о.з. генерал Христо Луков и на неговия заместник о.з. полковник Светослав Акрабов. Започва превръщането на ОБМР във военизирана държавна организация. На 29 декември 25-то обикновено народно събрание приема закон за организиране на българската младеж в държавна организация. Създава се държавната младежка организация “Бранник”. По време на Втората световна война и последвалите години на тоталитарно управление до 1989 г. не предоставят условия за развитието на движение като скаутското. Голяма част от водачите на ОБМР са репресирани, архивите на Организацията са унищожени. Такава е съдбата и на скаутските организации в останалите страни на Европа, в които е установено тоталитарно управление, независимо дали е ляво или дясно.

Скаутството в България през периода след 1991 г.

В началото на 1991 г. в София е регистрирана Българската скаутска организация (БСО) с президент Константин Халачев. Съдействат му старите скаути Георги Попов, който на времето си е бил вълчатмайстор, Димитър Цингаров и Мирослав Димитров. Националният съвет се състои от 6-7 души, повечето от които лично избирани от председателя. За изграждане на БСО съдейства Световната организация на скаутското движение (по-специално Английската и Френската организации), като изпращат финансова помощ, свои водачи и представители. Последните идват в София няколко пъти и при последните си посещения установяват, че Националният съвет не функционира.

Установено е също, че уставът на Организацията не е отговаря на стандартите на Световното скаутско бюро. Постепенно между водачите на организацията възникват противоречия и Мирослав Димитров напуска БСО и регистрира своя скаутска организация, без да я изгради. Георги Попов на няколко пъти напуска и се завръща в организацията. Националният съвет прекратява редовните си сбирки и дейността на БСО постепенно затихва. При едно от поредните си идвания в страната представителят на Европейския скаутски офис Жан-Пиер Избенджиян предлага да бъде подпомогнат Мирослав Димитров при изграждането на неговата Организация на скаутското движение в България (ОСДБ), по-късно преименувана на Национална организация на скаутите в България).

Първоначално НОСБ се развива успешно, провежда няколко класически обучителни лагери за водачи и Четвъртото поред за страната ни Национално джамборе край Казанлък (1996), има свои местни организации в София, Плевен, Варна, Сливен, Ямбол, Русе и в няколко по малки града. С течение на времето обаче членският състав постепенно оредява. По-голямата част от скаутските отряди и водачи на НОСБ учредяват през март 2000 г. Национална скаутска организация на България "Св. Георги", която работи и до днес в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Самоков, Пазарджик, Габрово, Силистра. Успоредно с НОСБ в страната възниква и Организацията на българските скаути (ОБС), регистрирана през 1995 г, в състава на която влизат неколцина от водачите, работили първоначално с Константин Халачев. Първи президент на новата организация става Юри Георгиев (Плевен), последван скоро след това от Петьо Пенев (починал през 2005 г.) В съответствие с постановките на Устава на СОСД, Европейското скаутско бюро в течение на две години прави безуспешни опити да обедини двете скаутски организации, които нямат формални (религиозни или малцинствени) различия. Главни различия се оформят при определяне на оперативния съвет на водачите и тяхната реална подготовка за обучение на скаути и водачи. Най-накрая Европейското бюро се вижда принудено да направи своят избор, след като НОСБ категорично отказва да се присъедини към една нова структура, която се различава от традиционния български скаутизъм. Бюрото предлага ОБС за член на СОСД. Надделяват по-добрата регионална структура, съгласуваният с бюрото и одобрен Устав. По предложение на бюрото на 7 януари 1999 г. Организацията на българските скаути бива призната от Световната организация на скаутското движение и приета за редовен неин член след процедура на пощенско гласуване. На 34-та Световна скаутска Конференция в Дърбан (ЮАР) ОБС с президент Петьо Пенев получава официалното признание, удостоверено с грамота. След близо 50-годишно отсъствие, Българското скаутство отново се завръща в кръга на голямото скаутско братство.