76-ата годишнина от гибелта на Никола Йонков Вапцаров беше отбелязана във висшето военноморско училище във Варна, което носи неговото име. То е едно от малкото в света, чийто патрон е негов възпитаник. „Роден през 1902 г. в подножието на най-високия връх на гордата Пирин планина, Вапцаров е описват от своите съвременници като умен, даровит и обаятелен човек. Тук, в морското училище той укрепва не само физически, той се изгражда и съзрява като личност, тук се заражда и любовта му към морето, на която посвещава много от своите стихове. Ние продължаваме ревностно да пазим вапцаровото наследство, неговата вяра, гражданска позиция, чувство на дълг към род и родина и висок личен морал. И следваме пророческия му девиз „Ние искахме нещо огромно, ние искахме кораби като планини, ние искахме далечни морета…“, каза в тържественото си слово началникът на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ флотилен адмирал проф. д-р на военните науки Боян Медникаров.
„Малко са безспорните авторитети, пред чието дело цяла България се прекланя. Вапцаров е един от тях“, отбеляза командирът на военноморските сили контраадмирал Митко Петев. В неговите стихове е отразена суровата романтика на моряшкия живот „…На трюмовете пълни с лепкав мрак и едрите звезди на Фамагуста“ - Какво по-хубаво сравнение и алегория между тежкия делник, в който морякът е изправен не срещу морската стихия, а срещу своите слабости“, допълни той.
Тържествената церемония се състоя пред паметника на поета в двора на висшето военноморско училище. Специален гост беше съветникът по военната сигурност на президента Румен Радев - Илия Милушев. „Кончината на Вапцаров е повод още веднъж да си дадем ясна оценка, да си дадем сметка, че смъртното наказание е нещо, върху което трябва да има мораторуим или не следва да се изпълнява“, подчерта той.
„Казват, че който не обича свободата и истината може да бъде могъщ, но велик, никога няма да стане - каза в емоционалното си слово племенницата на поета Мая Вапцарова. - На тази своя свобода Вапцаров посвети живота си и именно поради това той е вярвал и в един от стиховете си казва:
Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.
…
Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш“
„Аз се обръщам към вас с една велика молба – да престанем да бъдем агенти на миналото и да започнем борба за нашето бъдеще. Между нас върлува едно опасно зло – по-тежко от болката и мъката човешка, това е съвременното безразличие на единия към другия, към ближния, съчетано с алчност и безкруполност. Това жестоко явление трябва да бъде премахнато, защото то е духовният дисбаланс на нашето време. И не съдбата е виновна, създали сме го самите ние. Обикновено славата се пише с кървави букви и идва късно за убитите, но се превръща в слънцето на мъртвите“, каза още Мая Вапцарова.
Венци и цветя на признателност бяха поднесени от президента на България, от кмета и областния управител на Варна, командира на военноморските сили, Варненската и Великопреславска митрополия, общинския съвет, районните кметства и др. Церемонията завърши с тържествен марш на почетния караул.
Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов
Коментари