Ята от комари ни атакуват почти всяка вечер. Гадинките жилят в почти всички райони на Варна и дънки и чорапи не ги спират, оплакаха се читатели на вестника.
Според специалистите нашествието на комари в парковете, кварталните градинки, детските площадки се дължи главно на меката зима, която не успя да ограничи популацията им, и те сега са в стихията си. Другите основни причини са свързани с дъждовете през юни и избуяващите треви в околоблоковите пространства, градинките и парковете. Комарите подобно на кърлежите намират в тях идеалното убежище.
Увеличението на популацията е нормално за сезона, обясни пред БНТ Антоанета Тончева, управител на общинското ДДД дружество. Във връзка с това обработваме постоянно обществено значимите места. Последното пръскане в Морската градина е било на 21 юни. Обработки се извършват също в районите „Младост“, „Владиславово“ и „Аспарухово“. Дезинсекциите се провеждат по методите на топлия и студен аерозол, при които се използва специализирана техника. С приоритет се обработват големите паркове, детските градини и площадки.
Проблемите с комарите идват от малки безстопанствени места, където локвите още не са изсъхнали. Дори забравена кофа с вода може да се превърне в сериозен развъдник, каза още шефката на общинската ДДД фирма. Тя посъветва гражданите да се снабдят с репеленти (отблъскващи препарати) от аптеките и да подават сигнали до общината при нашествие на хапещите насекоми в кварталите на града.
В България има 39 вида кръвосмучещи комари.
От тях във Варненска област са установени 22 - 3 маларийни и 19 немаларийни. Според данните от РЗИ в нашия регион има над 130 основни биотопа (развъдници) на комари. Рискови по отношение на инфекциите, пренасяни от тях, са курортните комплекси Златни пясъци, Камчия и Шкорпиловци, местностите Черноморец и Фичоза, Морската градина, Аспаруховският парк, деретата във Варна, блатата около Казашко, Езерово, Страшимирово, Разделна, Белослав и Фериботния комплекс, лонгозните гори по поречието на река Камчия в близост до селата Старо и Ново Оряхово, Пчелник, Венелин, Горни Чифлик, Гроздево и Цонево, около язовирите – Николаевка, „Аспарухово“ и други.
Комарите могат да ни заразят и със западнонилска треска, която е сравнително рядка за България. Естествен резервоар на инфекцията са различни видове птици. Човек се заразява при ухапване от комари, носители на вируса, особено през периода юли – август - септември. Заболяването протича с висока температура, отпадналост, главоболие, мускулни и ставни болки, а понякога с тежки прояви от страна на нервната система - дезориентация, скованост на вратната мускулатура, тремор, парализа, менингити и енцефалити.
Изложени на риск са горски работници, фермери, земеделски работници, еколози, градинари, ветеринарни работници, гледачи на животни в зоологически градини или ферми, работници, грижещи се за спортни игрища, наблюдатели на диви животни и птици, орнитолози, биолози и други. При работа на открито те трябва да ползват лични предпазни средства - репеленти, ризи с дълги ръкави, дълги панталони, чорапи (ако времето позволява). Добре е да се избягва работа през активните за комарите часове.
При работа с птици и диви животни трябва да се ползват еднократно латексови ръкавици, особено, ако са болни или мъртви, за да се избегне прекия контакт с тях. Ако липсват ръкавици, може да се ползват полиетиленови торби, съветват от РЗИ.
Домът трябва да се защити с комарници, водата в поилките за животни да се сменя на 4-5 дни, канавките, деретата, малките изкуствени езера улуците също трябва да се почистят от застояла вода.
СТАВРИ ТАРГОВ
Коментари