С цвете и обич Варна почете 182-та годишнина от рождението на Апостола
От дете до старец - всеки, който пожела склони глава по време на церемонията пред паметника му в Морската градина
Публикувана: 18 Jul 2019 | 12:18
снимки: Ели Маринова

182-та годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски отбелязаха варненци днес. Военен ритуал, няколко топли скова и поднасяне на венци и цветя пред паметника му в Морската градина отмериха светлата годишнина. На събитието присъстваха областният управител Стоян Пасев, зам.-кметът Коста Базитов, председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов, районни кметове, представители на посолства, консулства, на местната власт, на Варненска и Великопреславска митрополия, Военноморските сили, неправителствените организации, училища и граждани.

Елена, дъщерята на Райно Попович, при когото Левски се учи на песнопения, казва: „Когато той излизаше от църквата облечен с черно, ние стояхме и го очаквахме. Той минаваше покрай нас, поглеждаше с неговия сив поглед и ние се разтрепервахме. После, без да казваше дума, влизаше обратно в църквата“. Вече омъжена, тя пак пише. „Васил Левски имаше вид на сериозен и почтен човек. Погледът му, повелителен и благ изразяваше искреност и доброта. Движенията му бяха бавни, но сръчни, той говореше, тихо, спокойно, говореше просто, но смислено и разумно. С цялото си същество Левски вдъхваше доверие и за това завладяваше и печелеше последователи , готови да умрат за него и в огъня“. Панайот Хитова допълва „Деретата като сърна прескачаше и по скалите и по върховете планински той се катереше, като дива коза. И нека си дадем сметка какви чутовни усилия е трябвало да положи водачът на българската революция, за да потуши буйната си кръв, да стегне водопада на емоциите си между бреговете на едно планувано русло и да превърне нрава си в хладнокръвен, методичен и бдителен характер, потребен на общото дело. Дяконът е мъж и с горещо сърце и с хладен ум, весел и печален и неизтощим и морен, всякакъв и българин от глава до пети, но той е българин като идея най- вече за самостойност и достойнство.“

Васил Иванов Кунчев, е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Български национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Прочут още като Левски и Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. На 27 декември 1872 г. Апостола на свободата е заловен при Къкринското ханче (до Ловеч) и отведен в Търново. Предателството му най-вероятно не е дело на един конкретен човек, макар най-често да се споменава името на поп Кръстьо, който е един от верните му съратници и съучредител на комитета в Ловеч.

 

 

Според съвременници и историци, обаче, това е спорно, а някои дори го отричат. Все още няма неоспорими исторически доказателства за предателство. Васил Левски е откаран в София, за да бъде съден. Смелият българин се защитава самоотвержено, като поема върху себе си всички обвинения. В речта си неколкократно заявява, че през годините е търсил законни пътища за промяна на живота на българите и се разграничава от всякакви криминални действия. Въпреки това,

 

Апостолът е осъден не от съд, а от комисия, в която участват множество българи, евреи и мюсюлмани.

На 19 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в центъра на София, близо до днешния паметник, издигнат в негова чест през 1895 г. Гробът на един от най-великите българи и до днес е неизвестен. Името на Васил Левски ще остане завинаги като символ на безсмъртие и пример за родолюбие в сърцата на българския народ.

 

Никой не може да каже кой и кога е сложил портрета на Апостола по стените в детски градини, училища, министерства, кабинети и библиотеки. И до днес си виси там един от най-свидните образи в българската история. Да го гледаме, но и да го виждаме. Да оглеждаме делата си в сините му очи и да ни дава благословията си. Дано не го е срам да го погледне последното българче от изчезващата ни нация! Поклон, Апостоле! Поклон и пред майчицата ти – Гина Кунчева! Да е мир на душата ти и да се роди спешно друг такъв – като теб!

Ели Маринова

Снимки авторът

 

Коментари ( 0 )