Милица Божинова: Всеки има нужда от топлина, от романтика и от обич

Милица Божинова е завършила специалността „Поп и джаз пеене“ в ДМА „Панчо Владигеров“. Кариерата й стартира на 5-годишна възраст, когато започва да свири на пиано. Още като студентка работи с Митко Щерев и записва филмова музика за „Адаптация“, „Завръщане от Рим“, „Обратната страна на огледалото“. През 1978 г. започва работа към Концертна дирекция с „Фоноекспрес“, 2 години по-късно се явява на конкурс за солисти на „Тоника СВ“ и от 1980 до 1991 г. е неизменна част от групата. През 1986 г. записва дуета с Илия Ангелов „Скъпа моя, скъпи мой“ към едноименния филм. След 1996 г. се отдава на самостоятелната си кариера, но я съчетава с участия във „Фамилия Тоника“. От 2002 г. прави дует в живота и на сцената с барда Асен Масларски. През 2008 г. празнува 30 години на сцената.

- Какво е чувството “Тоника СВ” отново да е на една сцена?
- С една дума ако трябва да отговоря – хубаво. Имаше моменти през годините, в които си казвахме – е, край, това беше, повече никога няма да се случи. Надявам се, че след толкова много перипетии, след толкова раздели и събирания всичко да е останало зад гърба ни. Някой път обстоятелствата са налагали някой от нас да си тръгне. Хубавото е, че никой никога не е гонен от тази група. Винаги някой си е тръгвал, никога не е бил гонен от другите. Това позволява винаги да се събираме след дългите години на раздяла.
- Какво ви казваха хората след концерта в Бургас, радваха ли ви се?
- О, беше неописуемо. Сякаш някаква огромна въздишка на облекчение се изтръгна от залата. Единственото чувство, което владееше и публиката, и нас, беше любов, взаимна любов. Надявам се вече достатъчно да сме зрели, за да не допускаме малките камъчета да обръщат колата. Ние вече имаме може би трето поколение публика, забелязвам, че от малки до големи хората пеят песните ни и това е много радостно. Още по-радостно е това, че ние сме съхранили гласовете си и групата звучи също толкова свежо, както звучеше при създаването й през 1980 г., а това е рядък дар от Бога и смятам, че трябва да го използваме за добро.
- Какво си спомняте за началото, за създаването на “Тоника СВ”?
- Имаше много силен конкурс, сега му казват кастинг, а то си беше едно прослушване. Разликата беше, че прослушването беше между певци. Не както сега – на кастингите се явяват всички, които желаят, не отричам, разбира се, че и измежду тях има много добри попадения. Но тогава се явяваха само певци, които бяха учили това или вече бяха пели някъде и имаха известен опит. Затова конкурсът беше малко по-труден. Спомням си, че бяха одобрени осем души, от които трябваше да останат четирима, но впоследствие останаха петима. Спойката между тембрите на гласовете ни беше много добра и се оформихме като една група с две алти, един сопран, тенор и бас. Много хубаво, много хармонично звучеше тази палитра от гласове и се радвам, че точно в същия състав се събираме и сега и продължаваме да работим. Разбира се, трябва да спомена и нашия колега Емил Василев, който от повече от 20 години живее в Лос Анджелис . Той е един изключителен музикант, певец и хоров диригент. Той също беше много полезен на групата. Някой ден, ако се върне в България, винаги е добре дошъл при нас, защо пък да не станем и шестима. Всичко се случва.
- Какво ви даде работата със Стефан Диомов?
- Много неща, много шарени емоции – няма да редя само суперлативи, защото освен хубави неща е имало и леки неразбирателства и огорчения, но това са били дребните камъчета, които сега вече няма да позволим да обръщат колата. Ние сме различни хора, всеки със своите си жизнени, битови и други проблеми, случва се понякога някой просто да не е в настроение и да реагира малко по-остро и неадекватно. Сега смятам, че сме прескочили този етап във взаимоотношенията си, защото вече сме хора на стабилна възраст, със стабилен поглед върху живота – надявам се. Имаме оптимистична настройка, затова този път си мисля, че нещата ще продължат, докато Бог е рекъл.
- А само за концерта ли се събра групата, предвиждате ли нови песни?
- В действителност сега се събрахме заради юбилея на Стефан Диомов. Но както стана през 1994 г. на бенефиса – уж се събрахме за малко, а продължихме цели 20 години. Та си мисля и сега, че ще се случи нещо подобно. В Бургас концертът мина много добре, а Диомов обеща да напише нови песни за “Тоника СВ” и вярвам, че това скоро ще бъде факт.
- Смятате ли, че хората имат нужда от романтични песни?
- Да! Особено в настоящия момент това страшно много липсва на хората. Не чувам по медиите да звучат много романтични песни, текстовете им да не са просто текстове, а да бъдат и поезия, да носят послания. Пеят се доста глупости напоследък. Може би ние гледаме през призмата на нашата възрастова група, но смятам, че една песен трябва да бъде красива отвсякъде – както музиката, така и думичките, които се пеят. Хората имат нужда от подобно нещо – всеки има нужда от топлина, от романтика и от обич.
- Какво очаквате от концерта във Варна?
- Отново взаимна любов и да изпеем всичките си песни заедно с публиката. Колкото пъти ние сме били в Летния театър във Варна, не е имало концерт, в който публиката да не пее от началото до края с нас. Хората във Варна са много музикални, освен това имат афинитет към културата. Смятам, че ще бъде една прекрасна вечер за всички – и за публика, и за изпълнители.
- Кои песни ще изпълните?
- В момента тези, които знам, че са включени в репертоара за концерта, са „Здравей, как си, приятелю“, „Приятели“, „Сутрин рано, вечер късно“, „Вечерен вятър“ и „Люлякови нощи“. Останалите все още не са уточнени, защото в концерта не сме само ние и ще преценим докъде ни позволява времето да се разпрострем, тогава ще добавим и други песни.
- В концерта сте заедно с „Петте сезона“, много от медиите ги определиха за ваши наследници, вие как ги възприемате?
- Те си имат свой собствен облик, както ние навремето създадохме нашия, а не по модела на старата “Тоника”. Ние все още сме на сцената, слава Богу, нямаме нужда в този момент от наследници. Общото единствено е, че като групи имаме един и същ ръководител – Стефан Диомов. Децата са много хубави и талантливи. Аз им пожелавам успех и поне толкова години на сцената, колкото са нашите.
- Около вас с Асен Масларски какво ново, подготвяте ли нови песни?
- Да, ние имаме някакви проекти заедно, но имаме и самостоятелни. Гледаме картинката да е по-шарена, да не е еднообразно. Искаме, докато имаме сили да сътворяваме нещо, то да е по-пъстро, да има за всекиго по нещо.