Непознатата история: Девическата гимназия
При създаването му училището е обявено за Държавна девическа гимназия с 4 класа
Публикувана: 8 Sep 2015 | 9:49

И до днес сградата на Варненската девическа гимназия е една от най-красивите в нашия град. Още от построяването й тя буди възхищение и е гордост за варненци. 

Сградата, в която от  март 1983 г. (след преустройството й) се помещава Регионалният исторически музей, е  класифицирана  като паметник от национално значение. Тя се строи от 1893 до 1900 г. Напълно е обзаведена и открита за учебната 1898/1899 г. Строи се на мястото на бившите турски казарми по предоставен проект от белгийския министър на просвещението на българския министър – варненеца Георги Живков. Проектът е преработен и съобразен с местните условия от арх. Петко Момчилов. В него е предвидена значителна паркова площ. Строежът се ръководи от арх. Христо Ковачевски от София. Представител на държавата е арх. Шрайбер, а на предприятието предприемач – Шуменското търговско дружество, арх. Сава Димитриевич. 

Разположена  свободно, в голям квартал с богато озеленяване, тя е развита около обширен квадратен двор с едностранно застроени класни стаи. Коридорите са добре осветени, но тесни. Обемно тя е добре разрешена със силно подчертана средна надвишена част. Крилата завършват с ъглови резалити, утежнени с антични надвишения. Изобщо сградата има подчертан представителен вид и е от най-добрите постижения на зараждащата се българска архитектура от това време.
Все по това време по приблизително същата планова схема са изградени Мъжката гимназия в Русе (арх. П. Момчилов), Девическата гимназия в Пловдив (арх. Шнитер), Търговската гимназия в Свищов (арх. П. Бранк), педагогическите гимназии в Кюстендил, Силистра, Лом, Казанлък. 

На 11 май 1893 г. по случай полагането на основния камък на Държавната девическа гимназия във Варна княз Фердинанд издава акт, в който се казва  «Днес, единадесети май, от хиляда осемстотин деветдесет и третата година от Рождество Христово, в деня на всенародния празник на славяно-българските просветители светите Кирил и Методи, след тържествен молебен, извършен в присъствието на цялото българско духовенство, на гражданските и военни чиновници и на всички квартируващи в града войски, се положи основният камък на това здание на Варненската държавна девическа гимназия – за образование и възпитание в него на гражданки и дъщери на татковината България во веки веков. Нека бог го винаги закриля!» Девическата гимназия получава името “Мария Луиза”.

При създаването си училището е обявено за Държавна девическа гимназия с 4 класа. За неин пръв директор е назначен Георги Живков. Пълното си развитие като шестокласна гимназия училището достига през 1893 г. Тогава започва изграждането на сградата на Девическата гимназия. Тя е построена по план на архитект Петко Момчилов в стил “модерен ренесанс”. 
Десетилетия наред това е най-красивата училищна сграда в България. 

През 1894 г. за директор на гимназията е назначен Стоян Заимов.

В брой 29 от 25 юли 1898 година е публикувано обявление 631, което разяснява на гражданите на гр. Варна условията за прием на ученички в гимназията, която за първа година ще бъде настанена в новопостроената сграда. От публикацията научаваме, че: “Гимназията отваря врати на 25 август. Записването на ученички се захваща от същият ден и трае до 1 септември, през което време се извършват и поправителните приемни изпити. Редовните занятия започват на 1 септември”.

Интересно е още, че: “Ученици от частни училища или тези, които се подготвят от домашни учители и не притежават свидетелство от народно средно училище, се приемат в съответния на подготовката им клас, след като бъдат положени изпити по всички предмети, които се изучават в по-долния клас. Такива ученици плащат предварително 50 лева такса, а ако се приемат за редовни, плащат и предвидената обикновена такса от 8 или 12 лв.”.

Таксата е била 8 лв. за ученичките от ІІІ гимназиален клас и 12 лв. за тези от ІV. На 1 септември е отварял и пансионът към гимназията, където годишната такса от 480 лв. е можело да бъде заплатена на две вноски – половината при постъпването, а другата част в началото на февруари. Пансионерките са били длъжни да си носят достатъчно “долни  бели дрехи, постелки за легло, юрган и възглавнички с 2 калъфки, 4 чаршафа, пешкири за лице, четки за дрехи и зъби, гребен”.

Външни ученички се приемали само ако живеят в квартири, “одобрени от Дирекцията”, за което всички жители на града, “които искат да имат ученички у себе си на квартира през учебната година, са длъжни до 10 август да се обозначат в Дирекцията, като обозначат в заявленията си участъка, улицата, № на къщата, колко стаи, с каква големина и за колко ученички дават под наем, с храна, осветление, отопление и прочие или без тях, с каква последваща плата в единия или в другия случай”. Изискването на дирекцията е било квартирите да са с добра хигиена, осветление и отопление, а родителите можели да получат пълния списък с предложения от дирекцията на гимназията.

За хранене на настанените в пансиона момичета от гимназията ежегодно обявявали търг, като приблизителната сума, която школото разходвало за хляб, била 2800 лв., за месо – 5000 лв., и 9500 лв. за други хранителни продукти. От дирекцията обявявали и сезонни търгове за доставка на обувки и връхно облекло на ученичките.

Дисциплина и морал са двете основни изисквания към поведението на ученичките. През 1911 г. обаче, както пише в брой 28 от 28 август 1911 г. на вестник “Свободен глас”, във Варна пристига делегация от Софийския окръжен съд, за да разпита най-старите и опитни учители за безпорядъка в гимназията. Повод за проверката е ежегодният концерт, който гимназията организира в помощ на най-бедните ученички. Твърде свободните изказвания в програмата на концерта водят до съмнение, че в гимназията са намерили почва социализмът и декадентството. 

До Първата световна война благодарение на усилията на учители и ученици, както и на варненската културна общественост гимназията се издига като един от главните просветни центрове в България. През този период в нея се учат две от най-изтъкнатите дами на българската култура - актрисата Адриана Будевска и поетесата Дора Габе .

През 1945 г. гимназията е преименувана на името на д-р Петър Берон (днес наследник на учебното заведение е Математическата гимназия в кв. “Чайка”). Девет години по-късно, през 1954 г., в Девическата гимназия се допускат и момчета и тя става смесено училище. 

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Коментари ( 0 )