Скаути „палят“ варненчета за идеята на движението

Скаути от двата варненски клуба „Владислав Варненчик“ и „Морски вълк“ изненадаха приятно децата с интересни демонстрации на поляната до кривото дърво в Морската градина. Инициативата се проведе в рамките на Седмицата на движението. На полянката бяха обособени различни центрове за малки и по-големи деца, а младежи скаути им показваха как да използват интересните пособия. Две дъски, подобни на ски, с привързани на тях въжета трябваше да се яхнат от две деца. Начинанието се оказа доста трудно за неопитни малчугани, тъй като за да се придвижат успешно с интересното пособие, се изискват синхрон и екипна работа. Различни групи деца се увлякоха в различни игри, познати от миналото като народна топка, катериха се на въже, опънато между клоните, вървяха по въжени линии. „Целта ни е да популяризираме идеята на скаутското движение, а не просто да демонстрираме забавни игри. Нашите инициативи не са само забавни, те имат също образователен и възпитателен характер. Стремим се да въздействаме цялостно на младежите в скаутската организация, за да станат добри граждани. Учим ги на работа в екип, на това как да се справят с трудностите и да ги преодоляват, правим ги издръжливи, формираме характери, осмисляме свободното им време. Всичките ни дейности произтичат от мотото на скаутската организация „Да направим света по-добър!“. Уникалното на скаутското движение е, че то развива успоредно всички качества – и физически, и духовни, и социални. Всяка дейност, заложена в нашата програма, въздейства в няколко сфери“, разказа за вестник „Черно море“ международният комисар Йордан Дянков, който е член на УС на Организацията на българските скаути. 
 

Във Варна скаутите, които членуват в двата клуба - „Владислав Варненчик“ и „Морски вълк“, са около 60. Те продължават традициите на първооснователите на движението. Според историята точно във Варна и  Плевен са първите скаутски клубове в България, които се появяват през 1911 г. Скаутската идея е внесена у нас от руски емигранти. През 1939 г. скаутските клубове в България преустановяват дейността си, тъй като по това време започва изграждането на фашистки младежки организации, с които скаутите не искат да бъдат сравнявани по никакъв начин, и за да се избегнат всякакви аналогии, те предпочитат да бъдат закрити временно. След 1944 г. по тяхна аналогия се изграждат и пионерските организации. След промените скаутските организации отново възстановяват дейността си у нас. Новата история на скаутското движение в България започва през 1993 - 1994 г. В страната отново звучи скаутският поздрав „Бъди готов“. Включването в организацията е изцяло на доброволен принцип. 

„Винаги имаме много желаещи да станат скаути, особено сред най-малките. Основната трудност, която изпитваме, е да осигурим подготвени обучители, които да работят с тях. Опитваме се да привлечем в тази роля родители, които да станат скаути заедно с децата си и да се отдадат на тази идея, както е на повечето места в Европа, но у нас става трудно. Родителите искат да оставят при нас децата си, както е в повечето клубове по интереси, и да не се занимават повече. Но не е това принципът на скаутството“, каза още Йордан Дянков. 

В организацията младежите са разделени по възрастови групи. Най-малките членове са от 6 до 11 г. – „вълчета“. По-големите са скаути (от 11 до 15 г.) и венчъри (от 15 до 18 г.). „Ветераните“ в скаутските редици се наричат ровъри (от 18 до 26 г.). Всяка от възрастовите групи има своя програма от дейности, но всички са обединени от „Книга за джунглата“. Най-малките се социализират, учат се да работят заедно под наставленията на възрастен. Те се запознават с основните човешки характери и черти чрез персонажите от „Книга за джунглата“. От тази творба е заимствана идеята и за общия съвет в края на всяко занимание. Той се прилага от скаутите във всяка възрастова група. Този съвет дава на всеки възможност за изява – да изкаже своята позиция по даден въпрос, да чуе другите гледни точки. Съветите са най-интересни след края на лагер сред природата, когато впечатленията на всички са много богати. 

В по-големите възрастови групи на скаути и венчъри основното умение, което се развива, е намирането на лидер и оформянето на групи от хора около него, които му имат доверие. Ровърите вече са напълно осъзнати и формирани личности, те са и по-самостоятелни в рамките на организацията. Тяхната дейност като скаути се изразява в това да направят своя разработка по някакъв общественозначим проблем, който ги вълнува, и да я представят пред аудитория във форма, която намерят за най-подходяща – презентация, изложба и т.н.

Скаутски организации в България има още в Шумен, Попово, Шабла, Ямбол, Плевен, Русе, София, Смолян и др. Варненските скаути общуват със своите съмишленици от страната по време на различни национални и международни лагери. Най-честите им срещи са със скаутите от Шумен, там има и специална скаутска база. Скаутите в България са около 1000, а в Европа – над 2 милиона. 

Най-значимата изява на варненските скаути през тази година е участието в Световното скаутско джамбуре в Япония. В палатковия лагер се включиха над 40 000 младежи от целия свят. Варненски младежи са били на още три международни скаутски лагера през годината – два в Малта и един в Страсбург.

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов