Непознатата история: Техни величества пристигат във Варна

Дворецът „Евксиноград“ e построен за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг в периода 1881-1885 г. Първоначално резиденцията  била наречена “Сандрово”, както княгинята наричала умалително на италиански княза – Sandro, но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград, което преведено от гръцки означава Гостоприемния град. По този повод вестник “Черно море” в броя си от 7 август 1893 г. съобщава: “Дворецът Сандрово е преименуван, по желание на Н. Ц. В. Княгинята, на Евсино-град при гр. Варна”. Историята на преименуването е описана подробно и в бр. 22 от 1 август същата година на “Варненски общински вестник”: “Техни царски височества Князът и Княгинята благоволиха да пристигнат в града ни на 25 юли в 10 часа сутринта, идвайки по море от Бургас с парахода “Султан”.”

ОБЯВЛЕНИЕ ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕТО на двореца “Сандрово” на “Евксиноград” – Варненски общински вестник, бр. 22, 1.VІІІ.1893 г.

След това в дописката се описва бляскавото посрещане на височайшите гости. Тази тема явно е била основна новина както за местните вестници, така и за обществото, защото, както отбелязва вестник “Черно море”: “Т. Ц. височества за първи път дойдоха в града ни тържествено след Височайшия си Брак и затуй имаше няколко солидни арки и особени церемонии в тържеството”.
Три години по-рано, когато от 4 до 22 август княз Александър I посещава Варна, е лансирана идеята градът да се превърне в лятна столица на Княжеството. Тогава Александър Батенберг пристига, за да направи първата копка и да положи основния камък на новата катедрала. 

Князът е настанен в манастира „Св. Димитър“. През цялото му пребиваване общественият живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество. Във всички общоградски прояви има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството, и гръкоманска, от името на гръцката митрополия и община. Българите използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гръкоманите, че макар и малцинство, силата е на тяхна страна. Самите гръкомани пък се оплакват официално на княз Александър I, че са репресирани от българите. 

ДВОРЕЦЪТ „ЕВКСИНОГРАД“ – около 1917 г.

През юли 1881 г. от канцеларията на княза започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира “Св. Димитър”. На 7 август 1881 г. варненският общински съвет взема решение „да се отстъпи празно място или се купи такова за палат“. 
През януари 1882 г. Министерският съвет взема решение манастирът „Св. Димитър“ да стане лятна резиденция. На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец. Батенберг до завършването му през 1885 г. летува в старата сграда на манастира. Новият палат е наречен „Сандрово“.

Манастирът "Св. Димитър" е превърнат (по времето на княз Фердинанд) в по-малка резиденция, наречена „Тунела“. В близост е и манастирът „Св. св. Константин и Елена“. По-късно княз Александър разширява имота до съвременната му площ от 80 хектара (0,8 км2). При абдикацията на княза през август 1886 г. българската държава откупува от него имота за тогавашните 1,4 млн. златни лева.
През 1884 г., когато дворецът е в груб строеж, по покана на княз Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Петцолд, парков директор на принца на Нидерландия. В продължение на две години той проучва климата, терена, местната флора, засажда първите кедри.

Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд I. Първоначалният проект за главната сграда на двореца “Евксиноград” е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато стил „Луи XIII“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890 г. и се възприема като един от най-изящните образци на архитектурата в България след Освобождението. Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на втория са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд I.

Избата на двореца е създадена още през 1891 г. за нуждите на княз Фердинанд I, семейството и височайшите му гости. Тя заема 2 нива под земята и досега произвежда висококачествени евксиноградски бели вина (12 вида) и коняк (7 вида), сред които и прочутият „Евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България.

Други забележителности са оранжериите с над 310 вида растения, царската конюшня „Щала“, както и централният фронтон от покрива на френския замък “Сент Клу”, вграден под главната тераса. Той изобразява френския кралски герб и  бил пренесен във вагон на влака „Ориент-експрес“ камък по камък през 1891 г., когато оригиналната сграда (там през 1843 г. е била сватбата на родителите на княз Фердинанд) край Париж е разрушена.

Слънчевият часовник пък е подарък на цар Фердинанд от британската кралица Виктория в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.

Втората съпруга на цар Фердинанд царица Елеонора много обичала мястото и прекарвала тук по цяло лято след 1908 г. Тя почива именно в “Евксиноград” на 12 септември 1917 г. За тъжното събитие четем “Прокламация към нашия възлюблен народ” в бр.36 на вестник “Добруджанска трибуна”: “Съобщаваме на нашия възлюблен народ, че Нейно Величество Царица Елеонора, принцеса Рьойска, Нашата възлюблена съпруга, предаде Богу дух, след продължително и мъчително боледуване, днес на 12 септември 1917 година, в 4 часа и 15 минути след обяд, в Нашия дворец Евксиноград, обкръжена от цялото Царско семейство. Това скръбно събитие дълбоко опечали целият ни дом.” Прокламацията е подписана – Фердинанд. 

СЪБОЛЕЗНОВАТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА, публикувана в бр. 36 на вестник “Добруджанска трибуна”, от 17.ІХ.1917 г.

Царица Елеонора прекарва преди кончината си повече от година в “Евксиноград”. Тя заминава за Варна в момента, в който лекарите й съобщават, че е много болна. Тя вярва, че морският въздух и разходките из красивите градини на двореца, ще й помогнат да се възстанови от болестта. За съжаление, подобрението е много кратко, но царицата остава до последния си миг сред красивите градини на лятната резиденция.

ЦАР ФЕРДИНАНД и царица Елеонора

И до днес една от най-красивите страни на “Евксиноград” е неговият парк. Той заема над 550 дка от общо 800 на резиденцията. Първоначално цялата територия от местността Траката до нос Чаталташ е оградена с триметрова каменна стена с обща дължина 3 км. Строителството на парка започва през 1888 г. 

Най-напред в парка са засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг. 

В северната част на парка се намират останки от ранновизантийска крепост от V-VI в., ограждаща малък нос, известен с името “Чаталташ”. В най-източния край, на самия бряг сред скалите е каменният царски трон, а старите варненци разказват, че именно там Фердинанд е обичал да се отдава на тъжно и романтично уединение с морето.

МАРИЦА ГЪРДЕВА