Модното пробуждане на варненката

В края на ХІХ и началото на ХХ век за по-заможните жители на Варна месеците януари и февруари били време за балове и вечеринки. На подобно събитие човек можел да попадне само ако получи писмена покана, защото идеята била забавлението да бъде осъществявано в точно определен кръг. Същото се постигало и със строгите изисквания за облеклото, които се обявявали в местните вестници  наред с програмите на бала. Новообразуваният елит на града, включващ старшите военни чинове, интелигенцията и буржоазията, състояща се от забогатели търговци с европейско образование, трудно допускал в своите среди случайни елементи. 

Дори строежът на новите сгради бил съобразен с евопейските модни тенденции. Строежът на сградите вече целял изявяване на престиж и положение в социалната йерархия. Променила се и функцията на определени части от жилището. За пример може да дадем чардакът – място за вършене на всекидневната работа, който по това време вече е преобразуван в салон – представително гостно помещение за приеми, вечеринки и балове. Защото баловете и вечеринките били важно събитие в обществения живот на Варна, на който семействата на търговци, фабриканти, офицери, банкери, политици, артисти използвали възможността да създадат връзки, да завържат нови контакти и да представят дъщерите си в обществото и евентуално да им намерят годеник.

В родния ни простичък и доскоро ориенталски бит прониква западната мода, а от несъответствието се пораждат комични ситуации

В началото на балната мода жените месеци наред саморъчно си шиели официалната дълга рокля за събитието, а в по-редки случаи си изписвали рокли от чужбина. И ако на баловете имало строг етикет за облеклото и положението било горе-долу овладяно, на забавите и соаретата всеки идвал с дрехите, които има - сватбена рокля, народна носия, плисирани поли или с бални тоалети. Модата на нашите баби, въпреки навлизането на модните журнали, била нещо твърде емагинерно. По онова време Балък-пазар, който бил общественият център на Гръцката махала,  изпълнявал ролята и на своеобразна врата към европейските модни тенденции. Тогава Балък-пазар  бил известен преди всичко с модните магазини за европейско облекло и съответните аксесоари. Собствениците на тези магазини били евреи и гърци. В спомените си проф. Цани Калянджиев пише, че това е най-престижната част на Варна: "Аристократически квартал - Балък-пазар, начело с гръцкия и еврейския елемент и с модните магазини, главатаря на които беше мадам Фани с нейните виенски и будапещенски дамски моди”. Мадам Фани  била модният диктатор на града дълго време. 

Нещата се променят едва през 1899 година, когато  във Варна модна къща отваря Елка Енева Пеева – първата българска модистка, учила във Виена

За късмет на варненските дами съпругът на известната модистка по това време бива назначен за главен училищен инспектор в морския град (после става началник на митница Варна) и г-жа Пеева пристига заедно с него и шест от своите ученички - Данка, Еленка, Събка, Гена, Гергана, Анка, които след време стават прочути модистки.

Във Варна Елка Пеева продължава едно дело, което е започнала преди 20 години в столицата – да учи дамите на европейски вкус и усещане за модата. Модистката обичала да повтаря пред събралите се в салона й дами: “Скъпи мои гостенки, мили майки и момичета, знайте, запомнете го от мене - мъжът е мъж, когато уважава жена си и печели добри пари... Жената е жена, когато уважава мъжа си и е добре облечена, по модата. Запомнете тази дума от мене - мода. Сиреч, елегантно, добре облечена. Вие сте хубави. Но имате лошо ушити дрехи. А дрехата прави човека. Дрехата разкрасява жената и тя пленява мъжа. Дрехата е нашето бойно оръжие, за да спечелим богатите мъже с много пари...” Ето така се започнало модното пробуждане на варненката преди 117 години.

А историята на тази забележителна жена е не по-малко интересна от самата нея.* 

Когато Елка била младо момиче, баща й, богат търговец на жито и тютюни, я отвежда във Виена да учи занаята „модно шивачество и бродерии". Бащата на Елка имал кораби, с които превозвал жито до Австро-Унгария. Той бил не само грижовен баща, но и буден човек. Загрижен за щастието на дъщеря си, не искал тя да живее без занаят и без да печели пари. Поради тази причина отвежда младото момиче във Виена и я дава в шивачницата на Морис Роберт Кандели. Жената на Морис - Анжелика, поема девойчето в свои ръце. Тя била главната модистка на Виена. Анжелика обещава да направи будното българче за пет години майсторка като самата нея.

И наистина, след пет години - от 1874 до 1879 година, Елка става баш майсторка, първа модистка. Но тя обича родината си България. Обича майка си, която я чака в София. И младата жена се връща в България. Завръща се със солиден багаж - сто вида рокли, поли, блузки, комбинезони, нощници - за показ. Анжелика й ги  подарява от собствения си гардероб, за да има какво да показва в София младата модистка и от какво да печели. Освен роклите момичето донася от Виена и едно новоизградено и непознато за българската жена умение – умението да рекламира и представя по нетрадиционен начин своите произведения. Младата жена, без да го осъзнава, усвоява в Австро-Унгария и тънкостите на маркетинга.
Бащата на Елка имал разкошна, богата къща на днешния булевард ”Цар Освободител”, който тогава се наричал Главната улица на София. Къщата била с голям дюкян. За да привлече вниманието към шивашкото си ателие, находчивата дама използвала стария дюкян на баща си. Направила ремонт, отворила витрини към главната улица и подредила картини на виенски майстори. Поканила 36 дами от висшето общество на София да разгледат изложбата, а покрай картините им представила и първата си модна колекция - ръчно ушити рокли. Дамите дошли в старомодните си сукмани, а пред тях стоят разкошни рокли от Виена! 
Това става на 15 септември 1879 година. Майките и щерките са слисани. Смаяни. Объркани. И... стават нейните първи и най-верни клиентки.

Ателието се разраства и Елка наема 12 момиченца - ученички (чирачета). Те са и първите български модистки след десет години - в 1889 година. При тях идват да си шият дрехи жените на министрите, депутатите и офицерите. Хората с много пари.

Шиело се е на ръка

А в края на 90-те години на ХІХ век не е било никак лесно да се ушие една рокля. По това време дамските рокли били прекалено претрупани с шлейфове, фльонги, ширити, волани, набори. Имали са и буфан ръкави, вталени към китката. По тази причина роклите били не само много трудни за ушиване, но и  доста неудобни за гладене, пране и носене. Характерно за тях било и това, че нямали никакви деколтета и къси ръкави. Имали закопчавания в средата или встрани, но винаги отдолу под роклята се  носел специален плат, наречен пластрон, който не позволявал да се види нищо от тялото. 

Интересен факт е, че през онези години единственото нещо в дамското облекло, което  предизвиквало мъжките погледи, било шумоленето на дрехата. Избирали се платове, които леко шумолят. Характерно за полите от онова време е, че към тях  имало пришита още една пола. Най-долу се слагал специален твърд плат, който предпазвал полата от накъсване. Точно той издавал лек шумящ звук, който показвал, че идва дама. Дрехите се изработвали от атлас, тафта, муселин, кадифе, кашмир и др. Горната част на тоалетите била силно вталена с пришити банели, които държали тялото изправено. Яките били високи, дантелки и копринени наборчета прикривали шията. Ръкавите били тесни и дълги, а по-късно навлезли и т.нар. буфан ръкави. 

Момичетата в ателието на  Елка работели по 9 часа

Тя им давала и безплатна закуска - по една баничка, на всяко момиче, а на обяд децата си отивали по домовете, хапвали и се връщали отново в ателието. За отбелязване е, че всъщност 9-часовият работен ден бил голямо нововъведение в бизнеса. Тогава не е имало „Кодекс на труда", нито пък точно определен работен ден. Работниците в някои фабрики работели по 14 часа. 

И така, модната къща на Елка обслужва елита на столицата и създава бъдещите модни корифеи на България до 1899 година, когато се премества във Варна, за да предаде чувството си за красота и стил и на дамите край морето. 

И още нещо интересно. В началото на ХХ век варненката вече дотолкова е усвоила уроците на г-жа Пеева, че това е един от първите градове в България, в който навлиза стилът "шантеклер" - рокли с права кройка, спънати в глезените, с малък шлейф и украса от мъниста, дантели и ажури. 

Елка Енева Пеева, първата модистка на България, доживява 99 години...

МАРИЦА ГЪРДЕВА

* В материала са ползвани части от изследване за живота на Елка Пеева на Михаил Топалов, историограф, журналист и писател, публикувани във "Вестник за жената".