Индустриалното производство във Варна започва с... бира
Влечението към бирата е една от многобройните илюстрации на бързата възприемчивост на варненци към ценностите на европейската цивилизация
Публикувана: 19 Jan 2016 | 9:48

След Освобождението през 1878 година европеизацията твърде бързо извежда жителите на Варна от сферата на ориенталската цивилизация. Варненското общество относително бързо навлиза в културния и духовния облик на европейския свят. Всичко това предизвиква и промяна в храненето и отношението към напитките. Новата мода в храненето на варненци поощрява превеса на европейската кухня над традиционната ориенталска.

До този момент от напитките най-предпочитани са ракията (сливова или гроздова) и виното. Освен алкохолните напитки гражданите си приготвяли и безалкохолни, като заливали пресни или най-често сушени плодове с вода. Тези напитки носят названията на плода, който се залива с вода: крушеница, дрянковица, трънковица и т. н.

 

Пиело се най-вече вино, а когато се пиелo ракия, ако трябва да се замезва, то е било с плод, най-често сушено грозде. Салатата се появява доста по-късно. Едва след 30-те години на ХХ век салатата започва да се търси за мезе на ракията.

 

 

В края на ХІХ, началото на ХХ век варненци започват да прекарват все повече приятни часове пред запенени халби с бира

 

 

Това влечение към бирата и нейното бързо и трайно проникване във всекидневието на варненеца в края на ХІХ век е една от многобройните илюстрации за бързата възприемчивост на българите към ценностите на европейската цивилизация. До Освобождението пивото е практически непознато не само във Варна, но и в цяла България. Правени са отделни опити за примитивно производство в почти домашни условия, но без особен търговски успех. Но през 1884 година, парадоксално или не, индустриалното производство във Варна започва с... бира.

 

Пивоварството в нашия град прави своя прощъпулник благодарение на двама предприемачи -  Касабов и Втичев, които отворили малка фабрика с шестима работници и годишно производство около 70 000 оки пиво. За качеството му с много топло чувство разказва един тракийски войвода малко след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. "След вкусните мезета и хубавото варненско пиво попяхме комитетски песни и играхме хайдушко хоро", спомня си бунархисарският делегат на Варненския конгрес на Одринския окръжен революционен комитет, свикан през февруари 1904 година.

 

В морския град бирата става особено популярна в първите години на ХХ век, когато варненци започват да пият бира с марка “Галата”

 

През 1907 г. във Варна е основано Варненското акционерно пивоварно дружество „Галата“.  Дружеството построява пивоварна фабрика със същото наименование в местността Карантината. Главният депозитен склад на фабриката е на ул. „Кракра“ № 1. 

На 29 август 1909 г. фабриката е официално открита с тържествен водосвет в присъствието на акционери и гости, които са почерпени с новото пиво "Галата". Варненската пивоварна произвежда светло пиво пилзенски тип и черно пиво мюнхенски тип.

 

През 1915 г. Варненският общински съвет на основание Закона за насърчение на индустрията отпуска безплатно на пивоварното дружество общински земи в местността Карантината - с Решение № 244/18.ІV.1915 г. - 2000 кв. м, и с Решение № 307/29.ІV.1915 г. - още 8080 кв. м.

 

Внушителните дълги коли на бирената фабрика разнасят буретата с бира по заведенията. Там бирата се източва с помпа от избата до ламаринения тезгях и се поднася в чаши – халби, регали и обикновени.

 

 

Модни в града стават бирариите

 

Като семейни заведения бирариите привличат с модната напитка варненското гражданство от двете страни на Евксиноградско шосе, където с почерпката с бира и лимонада приключва следобедната разходка извън града.

 

Бирарията на хаджи Панако в Морската градина, салонът “Прошек” с ложи за отделни компании, бирарията “Грозд” по Евксиноградско шосе със свирещия моден грамофон стават особено популярни в края на XIX в.

 

Първоначално в бирариите свирят оркестри от Чехия, Унгария и Италия. По-късно в тях гастролират и български изпълнители, какъвто е случаят с бирария “Ешмедеме”, известна заради изпълнителите още като “При шопите”. Шопският оркестър става много популярен през 20-те и 30-те години на ХХ в. и привлича много посетители в заведението. С оркестъра пее любимецът на варненци, блестящият импровизатор Борис Робев.

На територията на Варна се срещат няколко разновидности на този тип обществено заведение: бирария-аперитив, бирария-ресторант и пансион и бирария-градина. В бирариите-аперитиви се сервират бира и спиртни напитки, студени закуски и мезета. От тях по-известни са “Балкан” и “Батенберг”.

 

Най-разпространени са бирариите-ресторанти, в които освен бира и спиртни напитки се сервира и т. нар. мешано, състоящо се от всякакъв вид скара и достатъчно да задоволи апетита на четиричленно семейство.

 

Някои граждани, за да не се охарчват много, когато ходели семейно на бирария на “Акациите”, “Хоризонт” или “Граничен кът”, си носели мезета и домашно приготвени кюфтета.

 

Много романтика предлагала бирарията-ресторант “Граничен кът” До нея се стигало по море посредством малък пристан с фар и по суша по венецианска пътека или по увиснала над морето “вълшебна стълба”. Всяка неделя от 10 часа там се провеждали матинета, а вечер от 18 часа – концерти на оркестъра на Осма пехотна дружина.

 

 

През 1927 година спира производството на бира “Галата”

 

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство за сметка на поощряването на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, включително и тази във Варна.

 

По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и варненската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварният картел престава да съществува.

 

Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика "Галата" преустановява производството на бира. Варненската, плевенската и ломската пивоварна започват да пласират шуменско пиво.  А собствениците на заведения предлагат все повече атракции, за да привлекат и задържат клиентите си.

 

 

 

През 1936 г. Георги Нолев открива във Варна бирария-градина “Американ парк”. Тя е изградена по подобие на американските летни заведения. Намира се на Евксиноградско шосе и разполага с лятна градина и тераса. Това единствено по рода си заведение във Варна привлича посетители с необичайната си атмосфера, пренесена от далечния и непознат на варненци континент.

 

Със своята многофункционалност бирарията съчетава приятното прекарване на свободното време със семейното общуване и културните развлечения под формата на концерти, вечеринки, землячески срещи, литературно-музикални забави, танци и други събития.

 

Преплитането на модни и традиционни елементи от типа на народната песен с модерните танци, със семейното и земляческото общуване превръщат бирарията в изключително популярно публично място от нов тип. С тези си качества тя изтласква на заден план гостилницата, но не успява да стигне класата на ресторанта.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Коментари ( 0 )