Чистотата и благоустрояването на Варна

След Освобождението Варна е типичен ориенталски град с извиващи се, неправилни, тесни и мръсни улици, които след всеки дъжд се изпълвали с кални локви. Поради тази причина дори и на първите организирани вечеринки и балове дамите ходели с торбичка в ръка, в която носели балните си обувки, за да заменят с тях изкаляните галоши. 

Първите управници на града трябвало да решат много проблеми, за да превърнат Варна в чист и уреден европейски град, но най-сериозни се оказали проблемите, свързани с липсата на обществено съзнание, хигиенните навици на гражданите, както и некоректното отношение на наетите да чистят града и изхвърлят боклука предприемачи. 

„А какво да кажем и за ония лоши навици, когато мнозина дюkенджии и домакини, вместо да събират сметта си в нарочни кошове и сандъци и да я предават на градските сметоносни коли, считат за по-лесно да я изхвърлят по улиците. Срамът, прочее към чужденците и посетителите на града ни, от това че улиците и площадите са боклучави и замърсени, е толкова за сметка на общинските управници, колкото и за сметка на гражданството.“ (бр.38, 06.07.1922 г. „Варненски общински вестник“).

Варненци изхвърляли сметта на купчини по улиците, а наетите да я извозват „предприемачи“, явно често забравяли за задълженията си: „Мислим, че Общинското управление е условило кола, за да превозва сметта от домовете, хвърлена, т.е. събрана на купища в улиците по махлите, ежедневно. Но тая кола не обикаля и на два дни веднъж. Известно е, че улиците са тесни, къщите им са без дворове, а като се оставя и пръска сметта, поражда смрад – цяла епидемия. Следва строго да се надзирават тия колари!“ (брой 4, 1981 г., вестник „Черно море“).

Друг сериозен проблем за чистотата на града били отглежданите в дворовете на къщите животни, които често се разхождали свободно: „Кравите, биволите и т.н., които си правят всекидневна разхода по „Мусала“ и другите централни улици, оставят сума нечистотии, вредителни за здравето на гражданите. На това зло не могат да помогнат и метачите. Освен това държането на добитъците в тесните дворове разваля въздуха и способствува за развитието на разни епидемически болести. (…..) Животните, независимо от друго, плашат из улиците и малките деца, които ходят на училищата. Тази азиатска дивотия, никъде в света вече не съществува, освен у нас“ (бр. 34, 19 март 1897 г., вестник „Свободен гражданин“).

„Въпреки многократните напомняния и нареждания, някои граждани, без да държат сметка за чистотата на града пускат свинете си да се разхождат по улиците. На такива граждани ще се съставят актове и ще бъдат глобявани до 100 лв. от санитарните органи (бр.72, 09.08.1923г., „Варненски общински вестник“).

Общината предприема серия от мерки за благоустройството и почистването на града, 

защото въпреки политическите различия и интереси управниците на града, в годините след Освобождението, имали една обща цел – да превърнат Варна в истински европейски град и в „специален морски курортен кът, който така преобразен, не само ще създаде условия за едно благородно поминъчно положение на населението, но градът ще представлява една гордост за България - нещо повече, неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло и пр. знатности. А това значи градът да се преобърне на златоносен улей, който ще озарява тъй големите нужди и на самата държава“ (Постановление № 21 от 10 юни 1921 г. на Тричленната комисия в състав  Йордан Пекарев, д-р Н. Бочев и инженер Илия Христов, с което Варна е обявена за курортен град).

Някои от мерките за почистване на града създавали известен дискомфорт на гражданите, но като при всяко начало важно било желанието: 

„Имало, казват, един хубав обичай в Европа да се метат улиците в градищата, че да бъдат чисти. Варненското общинско управление като намерва, че само по този начин може да се варди чистотата на улиците на един град, наредило е тъй също да се метат от неделя на неделя улиците във Варна. Превъзходно нещо! И ний не можем да не похвалим Общинското управление за тази му хубава наредба. Само че метенето на улиците тук докарва една малка неприятност на гражданите - за метене е избран неделен ден, и то тъкмо това време, когато благочестивите християни, облечени в новите си премени, отиват на черква. Всякой може да си представи положението на тези християни, потънали в облаци прах…“ В края на тази дописка от редакцията предлагат едно креативно и съвременно решение на проблема - улиците да се метат нощно време, „когато всякой спи и улиците са празни“ (бр. 3, 23 юни 1891 г., вестник „Черно море“).

В поредицата „Чистотата и благоустрояването на Варна“ ще си припомним как първите мъже на града ни са решавали проблемите със сметопочистването и облагородяването й. Един от най-важните въпроси, който вълнувал общинарите, бил този с ориенталския навик на гражданите да изхвърлят боклука направо на улиците и да ги превръщат в сметища. 

По този повод д-р Стателов, старши общински лекар, пише в бр. 149 от 03.12.1927 г. на „Варненски общински вестник“: „Улицата - това е физиономията на града. И както едно нечисто, немито човешко лице причинява отвращение у културния човек, така и една нечиста градска улица със своите разхвърляни сметища и тук-там гниещи трупове на животни не може да не създаде едно отвратително впечатление, едно низко понятие за населението на града и за неговите понятия за чистота. И наистина колко струва идеалната чистота в частните жилища и дворове, когато улицата е мръсна. Колко струва една идеална канализация, водопровод и модерно осветление, когато улицата е мръсна. Достатъчно е да се отвори един прозорец и всички миризми, всичкият прах и нечистотия от улицата лъхват в жилището, иначе прекрасно осветено, водоснабдено и канализирано. Каква хигиенична стойност могат да имат удобствата в частната квартира, когато нашите деца цял ден играят в прашната и нечиста улица, често пъти редом със свободно разхождащи се свини, когато ние мъкнем тая улична нечистота в нашите чисти къщи. И забележително е, че по улици, гдето има най-много смет, нечистотии и свини, там играят най-много деца. (…………..)  И какво може да направи една общинска санитарна власт, когато в един град има, от една страна, десетина хиляди нарушители на чистотата, а от друга - други десетина хиляди, които с безропотно ориенталско безгрижие търпят тия нарушения? Градът има повече от 100 километра улици, могат ли десетина агенти по чистотата, с 40 сметоносни коли и 15 метачи ежедневно да ги надзирават, метат и чистят от нахвърляната смет? (…………….) Граждани, пазете чисти улиците, тъй както частните си жилища, защото изхвърлените от вас нечистотии и смет, обратно се връщат в домовете ви, отравят тялото и причиняват зарази и страдания.“

Бр.103, 26.05.1912 г., вестник „Светкавица“.

Общинският съвет приема поредица от наредби, целта на които била да се научат варненци да пазят града си чист:

"Чистотата на града

1. Всеки гражданин е длъжен да държи в най-голяма чистота не само жилището си и двора си, но и тротоара пред къщата или заведението си.

2. Тротоарите се чистят и метат от стопаните или наемателите на имота. Метенето и чистенето става рано сутрин, не по-късно от 7 ч.

3. Изхвърлянето на помии и нечисти води - било по двора, било по улицата, строго се забранява, както и отвеждането на каквито и да е води от двора на улицата. Строго се забранява изливането на помии и други нечистотии в уличните шахти. Всеки стопанин на дворно място, несвързано с градската канализация, е длъжен да си направи в двора яма, където да се изливат всички нечисти и чисти води.

4. Сметта от къщи, дворове у заведения, се запазва до минаването на сметните коли в достатъчно големи, добре стегнати, покрити сандъци. Строго се забранява изхвърлянето на улицата на смет и лешове на умрели животни.

5. Забранява се развъждането и отглеждането на свини в чертите на града. Отглеждането на друг вид добитък се разрешава от Санитарното отделение след проверка на помещението на добитъка.

6. Забранява се пущането на свине по улиците, както и при сметищата на града. Забранява се също постройка на кочини при сметищата, сега съществуващите да се съборят в срок от 10 дни.

Съзнателните граждани се поканват да бдят и за изпълнението на тази заповед, като съобщават за всяко нарушение в Санитарното отделение при общината“ (бр.154, 06.01.1928 г., на „Варненски общински вестник“).

Мерките за чистотата на града и приучаването на гражданите да пазят били наложителни и от здравна гледна точка. По това време едва била приключила пандемията от холера, засегнала сериозно цяла Европа. Да не забравяме, че в един от шестте пъти, когато тази страшна болест е върлувала в България, е била внесена именно през Варна. Единственото оръжие срещу появата й отново била чистотата…

Следва продължение

МАРИЦА ГЪРДЕВА