- Какво е музиката за Люси?...
- Тя е моето съзнание и връзка с външния свят. И с годините осъзнавам изживяното чрез музиката и предизвиквам бъдещето с моята мъдрост. Вече изисквам музиката.
- Киното е ?...
- По-доброто разбиране за света такъв, какъвто е бил, какъвто е сега и какъвто трябва да бъде утре.
- Театърът за Люси е ?...
- Театърът е показването на многобройното и друго аз. След като животът е сцена и ние играем на нея, всеки изпълнява ролята или ролите си. Някои по-убедително, други – не. Аз съм от първата категория. (Усмихва се, защото Люси има успех не само на естрадния подиум, но и на театралната сцена в Германия).
- Танцът е?...
- Връзката на тялото с външния свят. С музика или без музика, няма значение. Всеки носи ритъма на настроението си, на потребността да се изрази. Аз “плувам” повече от добре в тези танцувални “води”.
- Приятелите са?...
- Те са пътеводителите ми. Рядко са ме подвеждали в посоката. Себе си съм подвеждала, но приятелите – не.
- А родителите са?...
- Началото и причината за всичко това, което съм. Имало е периоди, когато съм ги чувствала досадни, но тогава съм била по-малка, а те са ме критикували. Но с годините усещам колко са били прави и ако имам някакво присъствие в обществения живот, дължа го на тях.
- Младите хора за тебе са?...
- Най-вече - надежда. Но и голям развей прах. Ако имат родители на място, едва ли ще си позволяват такива забежки, зависимости и отклонения. Те могат да “изригват” в различни посоки. Много е важно това да е позитивно.
- Любовта е?...
- Сега ми е безлюбовно. Но знам, че всичко, което се прави, трябва да се прави с любов. В противен случай - не става. Любовта ми към сцената и музиката доминира. Иначе съм голяма.
- Варна е?...
- Най-добрите ми приятелства са тук. И Варна става синоним на най-добрият ми соло концерт в живота. Случилото се на сцената на Летния театър беше незабравимо. Силно емоционално. Окрилящо ме.
- А България за Люси е?...
- Тя е...променлив облак. Гърмя, трещя, преля с дъждове...А сега за мене грее като слънце.
Коментари