IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 20°
Живот
09:34 | 26 юли 2016
Обновен: 10:09 | 29 март 2024

Непознатата история: Освобождението на Варна

На руските войници, влезли в града, бил раздаден по геврек и чаша вино

По материала работи: Пламен Янков
КРЕПОСТ В КАДЪР - БАБА ТАБИЯ. Част от системата от укрепления (табии) на крепостта “Варна”, построена през 1834 г. Съгласно клауза от Берлинския договор крепостните стени са разрушени след Освобождението.

27 юли е най-светлата дата в историята на Варна. Каквото и да напишем по този повод, сигурно отдавна вече някой друг го е казал. 27 юли 1878 година е преломният ден, от който започва новата, европейската история на нашия град. И понеже би било малко смешно, нелепо и обидно към предците ни  да преразказваме историята и емоцията от този ден 138 години по-късно, днес в „Непознатата история“ ще се позова на един свят за варненци човек - архимандрит Инокентий, който преди 80 години по повод 58-годишнината от Освобождението на града ни е публикувал във вестник „Варненски кореняк“ (бр.3, 8 август 1936 г.) разказ за този преломен за града ни ден.

 

Архимандрит Инокентий, наречен по-късно Софийски,  е роден във Варна на 1 април 1882 г., учи в Самоковското духовно училище, 1902 - 1904 г. в Симферополската духовна семинария, 190 5- 1909 г. следва в Казанската духовна академия, след което е протосингел на Старозагорската митрополия, а  от август 1910 г. ректор на новооткритото свещеническо училище в Бачковския манастир. Ръкоположен е за йеромонах на 26.XI. 1910 г. от Старозагорския митрополит Методий. От септември 1911 г. става възпитател и учител в Цариградската духовна семинария, след което управляващ Мелнишката епархия (1913 -1914 г.).

 

На 6 декември 1914 г. е произведен в архимандритско достойнство в София от Охридския митрополит Борис. Протосингел на Маронийската епархия (1914 - 1921 г.), след което за втори път е протосингел на Старозагорската митрополия до 1922 г. От април 1923 г. е назначен за епархийски проповедник и ревизор на Варненската митрополия до назначаването му за протосингел в периода от 1924 до 1926 година.

 

Ето какво разказва архимандрит Инокентий за Освобождението на нашия град преди 80 години:

 

„Тази дата е най-светлата в историята на гр. Варна. У живите съвременници, тази светла дата безспорно събужда трогателни спомени на умиление и радост, когато са видели, как руските освободителни войски, начело със своите храбри военачалници, тържествено, без да се пролее човешка кръв, влезли в града и го освободили от неговите вековни владетели. Голям дял да се избягнат кланетата и опожарявания на беззащитното християнско население има покойният наш съгражданин, Мюлязим Халил Ефенди, пред тогавашните господари на положението. Войната го заварила като висше длъжностно лице на държавна служба. Възползван от служебното си положение той издействал от правителството стража, която била разпратена в близките села в околията, за да предпази и тамошното население от случайни кланета и пожари. И наистина той успял.

 

След превземането на Добрич и Шумен се сключило примирие. През времето на примирието, което е траело няколко месеца, в града са дохождали руски офицери, които временно са квартирували. Тъй, през страстната седмица, един руски капитан, който се наел да квартирува в хотел „Варна“, бил поканен от покойния свещеник Христо Върбанов, да присъства при четенето на 12-те евангелия. Капитанът приел поканата и присъствал.

 

В началото на месец юли, русите били разположени до село Теке (Балчишко). Фалзъж паша приготвил войски, за да ги прогони. Във Варна имало петима паши. Те поискали от Фалзъж паша да им даде писмено уверение, че прогонването ще извърши на своя глава, тъй като това било по време на примирието.

 

През това време пристигнал от Шумен един руски генерал по железницата. Понеже не могло да му се намери квартира, той отишал да нощува в руския параход „Константин Велики“, който бил акостирал от Цариград. Адютантите на генерала срещнали свещеник Христо Върбанов, поздравили го и му съобщили, че генерала го вика. Той отишел. Генералът му дал пари да намери шест коня под наем. Намерил такива и генералът, заедно с адютантите си, отишел да види дали турците са изпразнили крепостта.

 

След като се върнал генералът се настанил на квартира у Янаки Жеков. В българската община била наредена телеграфна станция. Фалзъж паша отишел при генерал Столипин за споразумение. Генералът го изпъдил.

 

На втория ден, Фалзъж паша, облечен целия в червено,

 

наедно с още четирима паши, се явил при генерала и съобщил, че не може да предаде града, защото няма нужната заповед от Цариград. Столипин отпътувал за Цариград, но скоро се завърнал. След завръщането си той изпратил своите адютанти да кажат на Фалзъж паша, че скоро да му се представи. Фалзъж паша, обкръжен от свитата си, явил се при генерала. Последния му подал писмо от Цариград. Като приел писмото, той го целунал, а генералът му казал:

 

„Сега махай се от Варна“

 

И го изпратил до пристанището навръх 27 юли.

 

На 27 юли сутринта клепалото на скромния български параклис „Свети Архангел Михаил“ канел богомолците на божествена служба, по случай на празника „Св. Панталеймон“. През това време генерал Столипин повикал свещеник Върбанов и му казал: „Оставете божествената литургия, докато дойдат войските“. След малко се чули звуковете на военна музика. Всички вперили поглед откъде ще се зададат войските. Неописуема радост… Часът минал 10, станало 12, но войските още ги нямало. Избраните представители измежду българското население, свещеник Хр. Върбанов, в пълно църковно облечение  и Велико Христов, с поднос, върху които били сложени хляб и сол, чакали да приветсвуват от името на българското гражданство войските и генерала с хляб и сол.

 

Но войските още ги нямало. Турците затворили врата на крепостта и не пускали русите. Генералите, без отрядния генерал Цимерман, прескочили Илджъз-табия (намирала се близо до Стойновия хан, на улица „Ниш“) и отишли при турските офицери. По този начин те отворили крепостните врати и освободителните войски, начело със своята музика, влезли в града и се отправили към „Ченге пазар“ (сега площад „Екзарх Йосиф) и влезли в параклис „Св. Арх. Михаил“, където бил отслужен молебен към св. Богородица. След отслужването му учителят Д. Станчев, произнесъл прочувствена реч на славянски език. Всички присъстващи ронили сълзи от неизказана радост. След завършването на речта войските и народа излезли на улицата пред параклиса.

 

На войниците бил раздаден по геврек и чаша вино.

 

Военната музика свирила под прозорците на Янаки Жеков. През това време турските войски опразвали града, като минавали покрай турските, без да се случи нещо неприятно.“

 

На 1 август 1878 г., след като са заети крепостните съоръжения, започва предаването на полицейските участъци. На 17 септември новоназначеният варненски губернатор, "действительный статский советник" Баумгартен, се заема със сформирането на българската администрация. Той пристига във Варна на 5 октомври, така че изграждането на българските институции и администрация във Варна става през последното тримесечие на 1878 г. Преди заминаването си предшественикът му ген. м-р Кишелски, който премества губернаторското седалище от Добрич във Варна, прикрепя към окръжния началник капитан Владимир Данилович Рончевски с цел обучение и без заплата тричленна комисия: Величко Домукчиоглу – председател, и членове Петър Попович и Сава Доброплодни. Освен това ген. м-р Кишелски оставя за приемника си писмо, с което препоръчва Сава Доброплодни за евентуално назначение в администрацията. 

 

Баумгартен пристига във Варна от Одрин, където е бил вицегубернатор

 

Впечатленията на Тодор Икономов от личността на Баумгартен изобщо не са ласкави. Представя го като "развратен, безчестен и граблив". Френският вицеконсул във Варна Е. Боасе също има неприязнено отношение към личността на губернатора. Когато встъпил в длъжността си на 13 април 1879 г. и се представил на губернатора, Баумгартен го посрещнал "облечен неглиже", защото забравил за аудиенцията. По този повод Е. Боасе настоява пред френския шарже д'афер в Цариград граф Дьо Монтолон да издейства порицание. 

 

Баумгартен довежда във Варна две личности: Димитър Бюсетил и Н. С. Черногорович, които владеели само гръцки език. Първият е назначен за помощник на началника на пристанището, а вторият - за управител на варненската митница.  

 

Контрабандата и злоупотребите на Дим. Бюсетил и Н. С. Черногорович скандализират българското население, което чрез специална депутация начело със свещ. Хр. Върбанов и Ив. Кавалджиев се жалва на 4 март 1879 г. на императорския комисар княз Дондуков, ген. Тотлебен и ген. Гресер. Последвалата ревизия от Главно управление на митниците потвърждава обвиненията на българите. На 3 януари 1880 г. Варненският окръжен съд обявява за национално издирване Димитър Бюсетил, "обвинен в разни и многобройни злоупотреби, извършени заедно с бившия управител на варненската митница Н. С. Черногорович". 

 

Тези неща не само накърняват авторитета на варненския губернатор, но и водят до конфронтация с българската общност. 

 

Все пак Баумгартен трябва да изпълнява нарежданията на централното управление. Преимуществено са назначени българи в губернската и окръжната администрация, съда, полицията и пощите. Българите са отдалечени главно от управлението на пристанището и митницата. Поради своята малочисленост варненските българи имат сериозни затруднения в изборните органи и в учебното дело. В първия случай не могат да съберат достатъчно гласове, а във втория - пари. Въпросът за българските училища във Варна е важен заради перспективата да се привличат децата на гагаузите. Митрополит Симеон, резидиращ в Шумен, е извикан от Баумгартен да дойде във Варна. Идвайки в града, той се залавя с уреждането на българското училище като първостепенна и неотложна стъпка за утвърждаване на българското начало. Митрополит Симеон Варненско-Преславски (светско име Одисей Попниколов) (1840 -1937 г.) произхожда от гърчеещо се свещеническо семейство от гр. Бургас. Завършва духовната академия на остров Халки, където се сближава с йеродякон Григорий (по-късно Доростоло-Червенски митрополит). Посвещава живота си на Българската църква и просвета. Ръководител на епархията от 1872 до 1937 г., член на Светия синод (1874 -1913 г.), негов председател (1888, 1902-1905 г.), народен представител, председател на III ОНС.

 

Марица Гърдева

 

СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ В ГРАДА. На фотографията до масичката седнали Сава Доброплодни, председател на Варненския административен съвет, Халил ефенди, губернаторът Баумгартен и представители на временното руско управление.

 

 

 

 

Коментари

Новини Варна