Осъзнаването на болестта алкохолизъм

В миналото много от тях са вярвали, че алкохолът е единственото нещо, което прави живота им поносим. Не са можели да си представят да живеят, без да пият. Благодарение на програмата „ Анонимни алкохолици“ (АА) тези хора са признали, че са безпомощни пред алкохола,  признали са, че животът им е станал неуправляем.  Днес, признали своята зависимост, тези хора не се чувстват лишени от нищо, повярвали са, че сила, по-висша от тях, може да им върне здравия разум.

Много хора са минали през „Анонимни алкохолици“ и се казва, че АА е програма за желаещи, не за нуждаещи се. 

Много хора имат нужда от помощ, но успяват онези, които имат желание

Тези, които са положили основите на АА, продължават да бъдат заедно и да предават посланието. От трима-четирима души в началото в момента групата е от 30-40 души. 

Заболяването е коварна болест, отричането е много свирепо, губиш приятели, семейство, позиции в работата, живота си, душата си, деградираш…

Яна: „Изпитвах много силни чувства на вина и срам и страх, затова пиех и пиех, за да притъпя тези чувства – така се въртях в този омагьосан кръг. В момента, когато кажа,че съм алкохоличка, за мен означава, че страдам от това заболяване. Боледуват тялото, душата и умът ми. Тялото ми е алергично, душата ми се терзае, а умът ми осъзнава, че съм болна, но ми диктува да отида и да си взема поредното пиене. Изгубих се като личност. Бях аз и не бях аз – тази борба в мен беше много силна и жестока.“ 

За първи път Яна се напила на 14 г.,

за да събере кураж да каже на момче, че го харесва. Била е, от една страна, буйна и обичаща забавленията, а, от друга, доста притеснителна и благодарение на алкохола е открила начин да се избави от притеснението и бариерите в общуването. Алкохолът за нея е бил необходимата „патерица“. Впоследствие се омъжва и създава семейство с две прекрасни деца. През този период не пие, но живее в страх и опити да контролира всичко и всички. Така постепенно преоткрива алкохола като средство да се отпусне от грижите и от всекидневието.

„В началото пиех само когато изляза, след това започнах да пия сама у дома с по-малки количества, постепенно количествата се увеличиха, а понеже и баща ми е алкохолик, майка ми беше първата, която ми каза, че имам проблем. Тогава започнах да се крия.“

Сашо посещава сбирките от шест месеца. „Водя борба с алкохола повече от 30 г. В момента съм на 58, а разбрах, че съм болен още на 26-годишна възраст. Алкохолната зависимост при мен е вродена и 

ако бях информиран, още след първата чаша щях да знам, че съм алкохолик
 
Има хора, които проявяват пристрастеност още от първата употреба на алкохол. Аз функционирах през всичките тези години, но ми е коствало страшно много усилия да прикривам алкохолната си зависимост. Имал съм периоди на трезвеност, но те не са били пълноценни. На инат бях изкарал 22 месеца без алкохол. През тези шест месеца, откакто съм в АА, се чувствам духовно трезвен. Бях изгубил всякаква надежда и смятах, че е време да се махна от този свят, а сега ми се живее, имам надежди, стремежи.“

При самото спиране на алкохола е необходимо да се потърси медицинска помощ, но медицината е донякъде, а от там нататък идва мястото на АА за възстановителния процес.

Мария посещава сбирките над 6 г.,

страдала е от депресии, правила е опит за самоубийство, животът й е бил без цел, посока и смисъл, без пълнота и без нужда, въпреки че е имала семейство, деца, къща… Сега, за щастие, също има тези неща, но разликата при нея е, че сега оценява това, което притежава, и се радва, докато преди всичко й е носело досада, депресия и проблеми. 

Новия поглед Мария е придобила след изтрезняване благодарение на АА. „Открих АА чрез обява. Носих обявата една година в чантата си, преди да се реша да отида. Преди това посетих психиатър, но съм поизлъгала за някои от нещата, които ме е питал. Чух от устата му, че не съм алкохоличка, и продължих да пия още една година. 

Когато реших да отида на първата сбирка, си мислех, че там ще се науча да пия контролирано, мислех, че там ще ми кажат как да пия достатъчно, без да се напивам. Там обаче разбрах, че алкохолизмът е болест, че трябва да се въздържам не от втората и третата, а от първата чаша. Разбрах, че моят проблем е първата чаша.  Разбрах, че не трябва да пия. Първата седмица нямах тази смелост, ходех на сбирки, но се връщах и пиех у дома. Не бях готова за промяната. Алкохолът едновременно ме убиваше и привличаше. Правеше ме безсилна и ми даваше силата.“  

Мария е изпила първото си питие на 14 години и се е напила. Пиянството й се е засилило от 35-ата до 45-ата й година. Алкохолизмът е прогресивно заболяване и неминуемо

човек стига до фазата или да потърси помощ, или да умре

„Да чуеш от някого, който е живял като теб, че има изход от това положение, е голяма работа. Само човек, който е преживял същото, може да разбере другия. Бях трезвена от 30 дни, когато срещнах човек трезвен от 50 години – за мен той беше извънземен.“

Мария е трезва от 6 години…

Заради прекомерна употреба на алкохол всяка година по света умират 3,3 млн. души, а най-много спиртни напитки консумират жителите на европейския регион. Този извод бе направен в доклад на Световната здравна организация от 2014 г. Изследването на СЗО е обхванало всичките 193 страни, членуващи в организацията. През 2012 г. злоупотребата с алкохол е причинила 5,9 на сто от смъртните случаи на планетата. Този процент е по-висок от този на смъртните случаи, причинени от СПИН ( 2,8 на сто), от туберкулоза  (1,7 на сто) или от насилие ( 0,9 на сто). 

Алкохолът убива по-често мъжете, отколкото жените. В Европа употребата на алкохол се оказва най-висока в света. Всички страни от първата десетка в световния списък са от този регион. В същото време около 48 на сто от населението на Земята никога не се докосва до спиртни напитки.

ГЕНОВЕВА ДОНКОВА
МАРИАНА СТОЙКОВА