Какво ни пречи да се порадваме на зимата?

От няколко дена се опитвам да си обясня повсеместната паника и мрънкане по повод зимата и снега. България е в такава климатична зона, че зимата,снегът, ниските температури, вятърът и т.н. са съвсем нормални неща, а това далеч не е първата зима с по-сериозен снеговалеж. Разбира се, има хора, които чакат първите две снежинки за да почнат да мрънкат и няма да са доволни, ако ще да им зачислят персонален снегорин и вседеход. Даже и ако ще лично кмета да им изчисти снега пред блока и колата, и да им смени летните гуми със зимни пак няма да са доволни. Но думата ми е за всички хора, които изпадат в паника, сякаш идва снежен апокалипсис, подобен на този в някои холивудски продукции (с огромен бюджет за специални ефекти).

Мисля че намерих обяснение за паниката.

Вчера се обадих на мой много добър приятел, който замина за празниците на планина, заедно с жена си и децата. Обадих му се да го предупредя за пробпемите с движението и пътищата, понеже ще трябва да се прибира. Човекът беше в отлично настроение. Той и семейството му се наслаждаваха максимално на почивката, времето, снега. Не се притесняваха от нищо. Да, и при тях имало обилен снеговалеж и ниски температури, но като че ли хората в планината са по-подготвени и няма сериозни проблеми и притеснения. И аз съм бил преди години зимно време на село, по планини, хижи и т.н. и не си спомням да сме се притеснявали сериозно.

Ние гражданите обаче забравихме да се радваме на времето и всичко което ни носи. Всяко климатично явление със сигурност носи неудобства. Но в зависимост от обстоятелствата, носи и красота и настроение, стига да можеш да ги видиш. Снегът е красив, ако си излязъл да играеш и грозен ако си закъсал с колата. Дъждът е красив, ако го наблюдаваш през отворения прозорец, но е грозен, ако се налага да работиш на открито. Жаркото слънце е красиво, ако си на плажа и пийваш ледена бира, но е грозно ако се потиш на полето.

Ние гражданите все повече свикнахме с градските удобства - автомобили, технологии, климатици и всяка промяна в климата, която наруши малко комфорта ни страшно ни дразни. Все повече свикнахме с комфорта и все по-малко виждаме красотата на природата и нейните явления. Освен всичко друго - вече приемаме за даденост удобствата и условията, при които те функционират и всяко дребно нарушение във функциите ни паникьосва. Не сме подготвени - това е.

Спомням си зимите, които съм прекарвал като дете на село при баба и дядо (липсват ми). Имаше огромни преспи, проблеми с движението, с тока, с доставките на продукти и т.н. Но хората по селата като че ли са по-подготвени за това, защото знаят че нямат друг избор. На село се топлихме с печки с твърдо гориво. Пак на такава печка се готвеше храна, печаха се филийки и се вареше чай. Запаси с гориво-колкото щеш. Мазата пълна с всякаква зимнина, включително брашно за хляба. Дори когато нямаше ток, винаги ни беше топло, имахме топла храна, а това че телевизора не работеше, не беше голяма беля - играеш навън в снега с братовчедите и комшийските деца. После вътре пиеш чай с баба и дядо, намирахме си винаги занимания. Днес сме свикнали да се отопляваме предимно с електрически уреди или централно парно. Разбира се, наясно съм, че за мнозина в големия град е невъзможно да си сложат в апартамента печка на въглища или нафта. Не е много удобно да мъкнеш кофите с въглища, ако си на 15-я етаж, особено ако няма ток и асансьора не работи. Със сигурност климатика или парното са по-екологично чисти и по-лесно за използване, но...

Ставаме все по-зависими от начина на живот, който водим и е нормално един прост сняг да ни уплаши. Отиваме навсякъде с колата, свикнали сме в магазина да има всичко, да имаме магазин под ръка, да намираме всичко което ни трябва в интернет, забавленията ни са все по свързани с интернет или други технологии, които работят на ток....ъъъ, не, не мрънкам по миналото. Всяко време си има своите особености - живеем във време, в което прогреса ни дава някои много хубави неща...но губим други. Просто начинът ни на живот става твърде зависим от климата и когато падне сняг вече не мислим колко е красиво и как децата може да направят хубав снежен човек. Паникьосваме се как ще изкараме колата от пряспата за да идем на работа. Как ще се топлим, ако спре тока. Как ще идем до магазина. Откъде да си купим хляб, понеже някой друг е изкупил хляба от магазина, в пристъп на паника. Какво ще правим, когато падне батерията на смартфона и таблета. И така нататък.

Мисля, че и политиците имат някаква вина за тази паника. Тези, които са в опозиция, рисуват апокалиптични картини и се пробват да си вдигнат рейтинга, оплювайки тези които са на власт. Със сигурност управлението на държавата и общините си има своите кусури. Но ако слушаш някои хора, излиза че едва ли не правителството е наело езически жреци, които са направили магии и ритуали за предизвикване на снежен апокалипсис. Сериозно ли ?

Някаква вина носим и ние, медиите. Наше задължение и призвание е да търсим всяка възможна информация от съответните органи, които носят отговорност за решаване на проблемите, възникнали от снеговалежа и други климатични явления. Наше задължение е да предаваме тази информация на гражданите максимално достоверно и разбираемо. Но може би понякога се престараваме и внасяме малко допълнителна паника. А някои прекрачват и тези граници...като репортер на столична телевизия, който тази сутрин излъчваше директно от някакво село и след като описа апокалипсиса, липсата на ток, вода и въобще всичко, отиде да разпитва някакъв възрастен човек, който си чистеше пред къщата. Човекът се чувстваше добре - имал ток, вода, времето не било чак толкова зле, излязъл да поразчисти, за да може да иде до магазина за хляб. Не видях да е паникьосан!

Стига приказки - имам си топлина, ток, храна, колата е със зимни гуми, пътищата са проходими. Сега отивам да се поразкърша малко навън с лопатата за сняг !:) После може да се поразходим с кучето - Мая много обича разходки и игра в снега!

p.s. И преди някой да ме обвини, че нося розови очила и не осъзнавам сериозността на ситуацията. Напротив - нямам розови очила. Освен това работя в медия и научавам новините, преди да стигнат до гражданите. Освен това, аз самият, като живеещ в покрайнините на Варна съм по-засегнат в някои отношения, отколкото средния градски жител. Осъзнавам, че на места още не са решени или се решават бавно проблемите, предизвикани от снега. Само че се опитвам да избягвам паниката, дори когато съм лично засегнат и да гледам откъм добрата страна на нещата. Вярвам също, че отговорните институции правят всичко възможно за хората, които наистина са закъсали - без ток и вода, без достъп до медицински услуги, без храна, заседнали с колата някъде или нещо такова. Останалите, които не сме чак толкова закъсали - ще преживеем неудобствата.

Тук е моментът да благодаря на аварийните екипи на Енергото, които вече два пъти за една седмица идваха да ни оправят аварии в района, предизвикани от лошото време. Както и на екипа на МСАТ, който дойде да ми оправи кабелната телевизия. Докато ние си седим на топло и си чешем клавиатурите, много хора мръзнат и обикалят насам натам за да ни решават битовите и транспортните проблеми или да оказват помощ на сериозно закъсали хора.

АЛЕКСАНДЪР КИНОВ

Още по темата: