„Джумхуриет“: Варна като пример

От Освобождението до Балканските войни Варна се развива като главен търговски център на България за внос на стоки от Запада. Паралелно с вноса се засилва и износът през варненското пристанище. От тук минава и главният поток на износа на жито. В периода до Балканските войни градът се развива бурно и изживява голям икономически и културен възход.

Състоянието, в което България излиза от Първата световна война, определено като втора национална катастрофа, се отразява и на икономическото развитие на Варна. От България е отнета Южна Добруджа, където се произвежда основното количество зърно. Именно този факт, определен като загуба на хинтерланд. (Хинтерланд е термин от немския език, означаващ "земята отзад". В по-широк смисъл хинтерландът е селската територия, която има икономически връзки с градската система на по-големите градове или агломерации. Големината на хинтерланда зависи от географски фактори, но също и от лекотата, скоростта и цената за транспорта между пристанището и хинтерланда. Според употребата в превозите хинтерландът на пристанището е територията, за която то се грижи, както за вноса, така и за износа. Южна Добруджа по това време е естествен хинтерланд за Варна.)

Това е изключително труден период за морския град, но след временния застой през периода след войните от 1925 г. Варна започва своя нов стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. 

Подемът на варненската икономика прави огромно впечатление

на кореспондентите на чуждите вестници в града. 

Особено добри са резултатите през 1928 г., когато населението на Варна наброявало около 65 000 души, а през летните месеци нараствало почти двойно. На 7 април същата година във фоайето на новия Варненски общински театър се провежда общоградско събрание за създаване на Инициативно сдружение, чрез което заинтересованото гражданство трябвало „да даде моралната и материалната си подкрепа за едно мощно и планомерно развитие на града ни, като летовен център“. По подобие на западните държави, които имали по онова време „летовни централи“, инициативните граждани решават да създадат организация, която да работи за привличането на повече летовници. Общината подкрепя създаването на сдружението. То е наречено “Летовна Варна” и целта му е да се грижи за развитието на града в стопанско отношение, „та да могат гражданите на града да преживяват един по-сносен човешки живот“ и още „да приобщи българина към морето, да му вдъхне любов към него, да му открие облагите, които то ще му даде и чрез всичко това да му даде възможност да влезе в по-близък контакт с други народи“. 

Резултатите много бързо показват, че развитието на града върви в правилна посока и като следствие от това през лятото на 1929 година във вестник „Джумхуриет“, който по това време е официоз на турското правителство, излиза статия със заглавие „Варна като пример“. В този материал авторът се изказва изключително положително за усилията, които местната власт в града полага за развитието му, сравнявайки тези усилия с работата на цариградските общини. Ето какво пише той:

„Цариградските общини с голямо старание обявяват, че е забранено къпането на открито (като че ли има закрити места).

В замяна на това част от цариградското население отива във Варна, за да прави морски бани и да си отпочине. Знаем много добре, че къпането в морето през лятото и отпочиването са една належаща нужда. Колкото и да благодарим на нашата съседка Варна, че ни напомня тази истина, би било твърде малко.

Какво е Варна? 

Един малък град край Черно море, стиснат в дъното на Добруджа.Този малък български крайморски градец след предаването на линията Тутракан – Балчик на Румъния беше почти увиснал във въздуха. Както е известно, това което издига градовете отчасти, даже и много, е техният хинтерланд. След предаването на линията Тутракан – Балчик на Румъния, Варна остана почти без хинтерланд. А оставането на този град без хинтерланд значеше осъждането му на смърт. 

Варна, която не се съгласи така лесно да умре, намисли да стане едно място за почиване и забавление за всички, които се нуждаят лятно време от това, за което ще дойдат от целия свят, особено от всички краища на Европа и почна да работи в това направление. По такъв начин онова, което загуби от околността си, тя спечели от целия свят.

Успя ли? Спечели ли? Би могло да се каже да, защото Варна от няколко години през летата привлича постоянно растящо число посетители. Едва две-три години има, откакто във Варна си уреди плажа. Като се вземе предвид, че още на третата година числото посетители от различни страни достигна 12 хиляди души (има се предвид чуждестранните туристи – б.а.), лесно е да се разбере, че градът върви по пътя на постигането на своите цели.

За нас, турците няма съмнение, че това е така. И сега знаем, че някои цариградчани, за да направят морски бани, отиват в Черноморския български град - Варна.

Не се лъжем, нито пък се шегуваме като казваме това. Казваме го за да подчертаем самата истина: 

Една част цариградчани отиват във Варна, за да се изкъпят спокойно

Такова едно положение - повече плачевно отколкото смешно, как може да се изложи на турските читатели като шега?

Чудно нещо ще кажете, как може да се отива в един чужд град като Варна за морски бани, когато Цариград е заобиколен от всички страни с най-хубавите морета на света? Разбира се, че може. Ако в Цариград няма удобства да се правят морски бани, можем да се опасяваме, че постоянно това отиване ще стане една всеобща необходимост. Няма ли възможност и в Цариград да се правят морски бани с всички удобства? Отговорът на този въпрос е не?

В Цариград най-голямото старание на общината и на полицията се състои в следующето: „Забранено е да се къпе на открито!“ Добре, но къде са закритите места за морски бани? Първо в Цариград няма морски бани както трябва. Тези бани, които сега съществуват, са такива, щото отиването и връщането до тях е по-трудно и по-скъпо отколкото едно пътуване до Варна. Например Йешил кьой, Алтън кум, Килиос и някои пунктове на островите… Цариградското население, за да направи морски бани е принудено да отива в някое от тези отдалечени места.

Едно отиване до там изисква цял ден време и второ много пари. Турците, които са ходили във Варна, разправят, че там за един ден са достатъчни три-четири лири за храна, квартира, включая разноските за баните на един човек.

Но за да бъде всичко така във Варна, има една община, която урежда и управлява тези работи, подкрепена до максимум от държавата.“ 

(Материалът е публикуван на български език и в  бр. 211 от 20 август 1929 г. на „Варненски общински вестник“.)

Следва продължение.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Чужденците за Варна: Тя е светлият бисер на Черно море