Наука за любовта или какво е влюбване?

Любов – емоцията, която от хилядолетия хората се опитват да обяснят с музика, поезия и други изкуства, намира просто и елегантно обяснение в научния свят. На химично ниво съществуват три основни молекули, отговарящи за физическото и емоционално привличане: допамин, серотонин и адреналин. Освободен в кръвта при силни емоции и визуален контакт, насочени към любим човек, допаминът ускорява сърдечния ритъм и повдига кръвното налягане, повишава будността на ума и придава чувство на удоволетворение. Съвременни изследвания демонстрират, как ефектът на големи количества допамин е сходен с ефектите от приема на кокаин. Наблюдава се приток на енергия, подобрена концентрация, понижен апетит и нужда от по-малко сън.

Когато човек се влюби за пръв път в другиго, тялото е подложено на стрес, който задейства отделянето на адреналин и кортизол в кръвта. Това обяснава наличието на потящи се длани и бързо сърцебиене при вида на потенциалния партньор.

Противно на останалите невротрансмитери, нивата на серотонин при влюбени хора спадат. Те се равняват на нивата при хора, страдащи от OCD – обсесивно компулсивно разстройство. Признаци за това са забележимите нервност и тревожност.Съществуват и друг тип биохимични съединения, които играят силно роля в процеса на влюбване – феромоните. Феромони се наричат голяма група съединения, които се отделят в микроскопични количества не само от човешките същества, но и от други животни. На близко разстоние, те играят ролята на химични сигнали и могат да влияят върху поведението на други хора и животни. Отделят се от кожата и се намират най-често в потта и сълзите.

Феромонното привличане може да помогне на индивида да намери партньор, с който са генетично съвместими за създаване на потомство. В популярно изследване върху феромоните, група жени преценявали аромата на ризи, носени от непознати мъже. Резултатите показали, че всяка дама, без да осъзнава, давала най-високи оценки на ризите, носени от мъже, с които имат най-големи различия в гетичния си код. Това се дължи на инстинкт, който участва в избора на партньор – големите прилики в генетиката и външния вид увеличават риска от смесване на близки, роднински гени. Това увеличава шанса от развитие на наследствени болести, поради което се избягва от почти всички животински видове. Колкото по-различен е партьорът, толко по-силно привличане се изпитва към него.Това е един добър пример за обстоятелството, че сетивата ни играят огромна роля в избора на половинка. Феромоните се възприемат от обонянието, но също толкова важно е и зрението.

Наблюдавайки потенциален партньор, подсъзнанието преценява физическите му черти и дали е подходящ за съдаване и отглеждане на потомство. Слухът не остава по-назад – човешкият глас може както да отблъсне, така и да привлече вниманието, но няма стандартно правило за това – всеки бива привлечен от различни черти. Същото важи и за докосването – първата целувка може да бъде решаваща.

Всяко едно от тези сетива подлага мозъка на силна възбуда, което води до отделянето на норепинефрин. Той вкарва тялото в първично и примитивно инстинктивно състояние, познато режим на готовност за „битка или бягство“, останало в нас от животинските ни прадеди. Химикалът кара зрението да се фокусира върху обекта на интерес, често замъглявайки периферното зрение и изменя усещането за време.

puls.bg

Четете още: Да сме постоянни в любовта като… таралежите!