Непознатата история: Актрисата Вела Ушева напуска Варна, за да срещне своята изпепеляваща любов

С Варна е свързана съдбата на една от най-интересните и фатални жени, излизали на българската сцена, актрисата Вела Ушева. Тази изключително красива дама има необикновена и трагична съдба, белязана от обсебващата любов на писателя Ангел Каралийчев.

Вела Ушева е родена в София на 1 септември 1895 г. във видно столично семейство. Баща й е офицер, а майка й Елена Ушева е известна модистка, успяла да възроди българските шевици, като ги вплете в модерните европейски тоалети на известните българки. Вела е високообразована млада дама. През 1920 г. завършва актьорско майсторство в театралната школа „Мария Зеебах“ в Берлин. В Германия младата актриса вече е направила своя дебют, рецитирайки на немски език поемата на Гео Милев „Септември”, с което успява буквално да  взриви студената немска публика. Още преди да се прибере в България, е обявена за изгряващо дарование, а първите й изяви на родна земя започват именно на сцената на Варненския общински театър, където Вела Ушева е поканена да играе от Стоян Бъчваров.

„Тя работи късо време във Варна. – Така започва статия в полумесечното литературно и културно списание „Вечерни часове“ (бр.1 от 18 март 1922 г., стр. 8), с която изданието уведомява варненската публика, че младата актриса е напуснала сцената на морския град. – И при все това създаде за себе си аудитория – която я обичаше, която я очакваше да се появи на сцената. На малцина актьори се удаде това, което г-ца В. Ушева сполучи да създаде.

Непозната във Варна, тя започна своята работа, всред една чужда за нея среда и публика – и актьори. Който знае нивото на актьорското съсловие, по негова собствена вина – ще разбере само какви усилия е положила г-ца В. Ушева, за да се задържи като художница на оная висота, до която тя бе достигнала с четири месечната си работа във Варн. Общ. Театър.
Може би тя би постигнала и за същото това късо време много повече… Но.

Помниме първото й появяване на българска сцена в „Жената, която уби“. Гледахме я и после в Убиецът, Забава, Мирандолина и Бембери.

И всеки път тя подчертаваше големият си темперамент, и артистическият усет, които се стараеше да обуздае и превие в услуга на изобразеният от нея тип.

Христина и Мирандолина!

Мирандолина и Сесили!

Какви различни по психика фигури! Навсякъде г-ца Ушева се превъплощаваше с императива на нейната воля за художествено творчество.

Тя живееше с ролите си – обичаше ги… и отдаваше тем целата си душа

„Не играене театър – а претворяване един живот, въплотен в ролята!“ – Към това трябва да се стреми актьора! Това беше нейното верую!

И тя никога не му изневери! Затова тя заразяваше с играта си аудиторията, затова я обикнаха и ония, на които бе чужда – публиката!

Една голяма загуба претърпя Варненския общ. Театър с напускането на г-ца Ушева, артистка с висока култура. Тя твореше истински художествени образи.

Ниската и неприветлива зала на „Съединение“ тя превърна на един чуден палат, в който клокочеха и се преплитаха смехът на Мирандолина и Сесили с любовта на Христина…

Колцина са артистите събрани от режисьора Бъчваров, които работят с такава самоотверженост и любов към изкуството?“
Този изключително ласкав отзив от иначе безпощадните варненски журналисти е най-голямата оценка за безспорния талант на младата актриса. Напускайки Варненския общински театър, тя заминава за София, където първо дебютира на сцената на театър „Ренесанс“ в ролята на Жената в постановката на Гео Милев „Маса човек“ от Ернст Толер, а веднага след този великолепен дебют излиза на сцената на Народния театър.

Майката на Вела, Елена Ушева, е горда и щастлива от постиженията на дъщеря си, но силно притеснена от факта, че 

красивата млада жена изобщо не мисли за брак и семейство

Тя се заема да разреши този проблем с помощта на приятелките си Бела и Дора Габе, които имат млад и интелигентен квартирант, който е и с голям потенциал като писател. Поне така описва 24- годишния студент, който е толкова  беден, че неговите приятели са му лепнали прякора Множко Гладнев, поетесата Дора Габе.

ДВАМАТА ОСТАВАТ ЗАЕДНО до края на дните си, въпреки че през съвместния им живот писателят имал не едно и две увлечения с млади дами.

Г-жа Ушева не се притеснява от финансовите проблеми на бъдещия голям български писател Ангел Каралийчев и заедно с Бела инсценират „случайна среща“ между двамата млади, които съвременниците им описват така: „Бела купува 3 билета за филм на Чарли Чаплин в Модерен театър. Тя, мадам Елена и Вела, която предния ден се е завърнала от Париж след двумесечен престой, оживено си говорят пред входа на салона, когато към тях се приближава строен младеж и ги заговаря. „Това беше любов от пръв поглед” – спомня си Вела след години. И разказва, че още същата вечер, докато се прибират след киното, писателят я пита: „Вие бихте ли се омъжили за актьор?” Без много да се замисля, Вела му отговаря: „В никой случай!” – „А за писател?” – веднага изстрелва той. – „О, не мога да си представя, че ще е щастлив бракът между актриса и писател” – отново е категорична тя. Той обаче не се отчайва и решава да действа докрай.“

По това време Вела Ушева е на 32 години и вече е обявена и от критиката, и от публика в столицата за „рядко дарование“. Тя е направила и филмовия си дебют с главна роля в „Под старото небе“ по сценарий на Цанко Церковски. Там играе хубавицата Севдана, която, връхлетяна от нещастия, полудява и умира в ръцете на дядо си, театралната легенда Иван Попов. 

Ухажорът й Ангел Каралийчев бил само на 24 г., безпаричен и гладен студент, 

който след четири години в химическия факултет имал само два взети изпита - по френски и по ботаника, и от немай къде се  преместил да учи дипломация. Семейството му в родната Стражица било неграмотно и бедно и всички се чудели откъде младежът е наследил любовта към литературата и образния език. А че е талантлив, били убедени всички и особено тези, които прочели първия му сборник „Ръж“, издаден от Георги Бакалов.

Любовта им била трудна и минала през множество перипетии, според описанията на техни приятели, най-вече заради трудния характер на изключително ревнивия Каралийчев, който освен всичко останало често играел хазарт и още по-често се заглеждал и по други жени. 

Ухажването продължило близо пет години. Като в началото Вела Ушева не обръщала особено внимание на младия писател, но по-късно ролите се разменили и той започнал да й поставя едно след друго куп условия, за да продължи връзката им. Възмущавал се от екстравагантното й и модерно за времето си облекло. 

Ревнувал я болезнено 

дори от абсолютно непознати нейни почитатели, които я чакат пред театъра, за да я поздравят и да й поднесат цветя. Нещо повече, забранявал й да се спира при тях. Като дори веднъж в изблик на гняв грабнал от ръцете й букетите и ги хвърлил на улицата. Въпреки това Вела продължавала да го обича и започнала да прави заради него една след друга все по-големи жертви, които любимият й сякаш не забелязвал. Така се стига до фаталната вечер, когато cлeд бeзoбиднo cпpeчквaнe c Beлa тoй ce зaтвapя в cтaятa cи. Бeз дa ce зaмиcля, oпиpa дyлoтo нa пиcтoлeтa дo гъpдитe cи. Haтиcкa cпycъкa и cлeд изcтpeлa pyxвa нa пoдa. Хазяите му разбиват вратата и в бeзcъзнaниe Kapaлийчeв e oткapaн в болница. Близo двa мeceцa лeкapитe ce бopят зa живoтa нa пиcaтeля. Дo лeглoтo мy нeoтлъчнo e кpacивaтa Beлa Ушeвa. Потресът от тази необмислена постъпка укротява ревността на писателя, а Вела решава, че без театъра може, но без любимия си - не. Пък и годинките й вече не били малко – 37. И така за ужас на всичките си приятели и почитатели от Народния театър тя напуска завинаги сцената, защото такова е условието му – един от двамата да зареже професията си. И този един, естествено, трябва да бъде тя. Из Coфия тpъгвa мълвaтa, чe литepaтopът и aктpиcaтa ca гoдeници, a тoвa нaвpeмeтo зaдължaвaлo мнoгo. 

Взели решение да се оженят, двамата заедно изхвърлят пистолета в езерото с лилиите в Борисовата градина. Сватбата е на 1 февруари 1931 г. Вела Ушева се превръща във вярна спътница на Ангел Каралийчев. 

Cлeдвaщитe тpи гoдини ca тpaгични зa Aнгeл и Beлa

Умиpaт и двeтe им нeвpъcтни дeцa – cинът Ивaн и дъщepятa Aни. Иван умира едва на няколко месеца през 1931 г., а две години по-късно се ражда дъщеричката им. Кръщават я Ани. Тя расте здраво и усмихнато дете, дори печели награда за най-добре гледано бебе. Преди да навърши три годинки обаче, момиченцето също си отива. 

АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ след смъртта на малката Ани.

Toвa e гoлям yдap зa пиcaтeля и aктpиcaтa. Kapaлийчeв ce зaтвapя в ceбe cи и дългo нe излизa oт къщи, а какво й е било на жена му Вела – съсипана от мъка, без любимото си занимание – театъра, и безкрайно самотна… Според някои причината за смъртта на Ани е прехранване, но другата - несъвместимост на родителите, кара опечалените Ангел и Вела да не помислят за друго дете. Kaтo cпoмeн зa paнo oтишлaтa cи дъщepичкa Ангел Каралийчев нaпиcвa пoвecттa “Aнeтo”. Beлa Ушeвa ce пocвeщaвa нa cъпpyгa cи и пoвeчe никoгa нe ce кaчвa нa тeaтpaлнaтa cцeнa.

А 8-гpaмoвият къc oлoвo, изстрелян в онзи момент на любовно умопомрачение, ocтaвa в гъpбa нa Ангел Каралийчев 45 години. Въпреки многократните молби от страна на жена му, писателят не разрешава на лекарите да отстранят куршума, пронизал тялото му и заседнал в кожата на гърба. Смята го за свой пазител, защото се е отклонил от пътя си и не е засегнал сърцето.

Той умира на 14 декември 1972 г.. Вела го надживява със 7 години. Преди да затвори очи на 22 април 1979 г., тя завещава архива и дома си на Министерството на образованието.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Жената в обществото