Портата на Ориента

Величествен Цариград. Истанбул,  Константинопол, Цариград или Византион. Знаем, че е единственият град в света, който свързва два континента. Но не знаем колко много приказност носи в себе си тази луда смесица от римски, византийски и османски векове този, който не е ходил в нея. Дълго се сърдех на арабите, че завладяват Константинопол, докато седях в уютната стая на родния си дом и учех история. Твърде много предразсъдъци са вкоренявани в празните ни малки глави още докато сме били деца, твърде много излишна омраза лъха от книжки и учебници. Но всъщност идвайки на Босфора, превръщайки незавладимия Цариград в своя обител, тези хора го съхраняват, доколкото това е възможно. Да, променят го, замазват донякъде белезите на чуждата вяра, белязват го със своята култура, порядки, религия и дух, но не изтриват лицето му. Човек трябва да помни и знае историята си, но аз пожелавам от сърце на всеки, който тръгне на път, да отвори сетивата си, да сложи усмивката си и да тръгне чист. Чист и добронамерен. Защото тази събуденост и благина ще му помогне да се слее с духа на Византион, с хората му, с всяка керемида и крепостна стена, с всеки замък и храм, чешма, фенер, песен и танц на реещи се чайки. Тръгвайки от България, с лекота помолих моя стара приятелка и съученичка, която живее там от много години, да си уредим среща. И представа си нямах, че да си чукнеш среща в Истанбул, не е като да пиеш кафе на мегдана на български град в еди-колко-си-часа днес. 

Това е един от най-дългите градове в света - от запад на изток дължината му е 250 километра и по неофициални данни вече наброява 20 милиона жители

Пристигайки призори, все още чужденецът не може да знае що е множество. Задрямалите улички по изгрев слънце оранжевеят и светят от чистота. Тук вмествам в скоба факта, че там хората много цапат, но и много чистят. На всеки ъгъл чистачи се грижат да не остане хартийка по земята в туристическата част на града. Подозирам, че в покрайнините нещата стоят по доста по-различен начин. Градът се подготвя за един нов луд и шумен ден. Дюкянчетата отварят тежки порти. Из въздуха плъзва сладкият мирис на печен мисир (така казваше и баба ми на царевицата), на дюнер, ароматни пръчици от Изтока, подправки и турско кафе. Мюезинът се провиква от първото близко минаре. Просяците се събуждат от кьошетата и потеглят нанякъде. Късметлия сте, ако вашият туристически гид е избрал хотел в центъра на стария град. И аз бях. Така имате свободата да се движите сам, с приятел, с малка групичка и не е нужно да се ограничавате от официалната програма с предварително включени посещения на забележителности. На когото както му харесва, но за да се слееш докрай с пулса на един град, е добре да влезеш надълбоко в него, да го обходиш, да поговориш с хората, да поседиш по площадите му, да влезеш в храмовете му. Като е дума за говорене с хората, в Истанбул не е нужно да знаеш турски език. Достатъчно е да говориш руски или английски, езика на ръцете, краката, на усмивката и на добронамереността. Ще те разберат. Кажеш ли, че си от България, масово се усмихват и те поздравяват с „о, комшу”. Е, търговците те подминават със снизхождение, както се подминава улично коте, защото знаят, че едва ли ще изкарат „келепир” от теб, но със сигурност ти се усмихват и са благоразположени. Масово. Изненада.

„На времето, парите и жените на Истанбул не се доверявайте” -

гласи стара турска поговорка. Днес е слънчево и ласкаво, утре те пере свиреп и внезапен дъжд с гръмотевична буря по любопитната глава. Така се случи и с нас. Но поне сухоземната обиколка бе сияйна и слънчева с бистро синьо небе и ласкави слънчеви лъчи. За замъците на Цариград оставям да пише колега по перо, който е влизал и цъкал на живо сред разкоша на купища злато и скъпоценни камъни, тонове сребро, коприна, плюш, дърворезба и изобилие, мирис на старина, повей на султанско величие. Една приятелка ме зарече да не подминавам Топкапъ – султанския дворец, защото ако не видя него, все едно не съм била в Истанбул. Друг път. В историческия център е сградата на „Гьозяшъ Сарай“ (“Сарай на сълзите”). 

Тук довеждали султанските наложници след навършването им на 25 години 

Според екскурзоводката ни османлиите се отнасяли с необходимото уважение към тези жени и дори някои от тях впоследствие се омъжвали. Мястото на тяхното заточение е този дворец, а дори не е нужно да си много умен, за да се сетиш защо са го наричали „сарай на сълзите”. Очевидно султаните са имали вкус, а и свобода да употребяват девойките в най-силните им фертилни години и свежест, а след това – да се освободят от тях, правейки място за нови красавици. Накъдето погледнеш в Истанбул, ще видиш турска баня, или хамам. Мисля, че е редно да спомена, че по същото време, когато западно-европейските крале и тяхното обкръжение от благородници и дворцов елит са чешели въшките под перуките си, обували са тесни клинове, за да не се разнася благовонието на некъпано човешко тяло и са изхвърляли гърнетата със съдържание директно от прозорците на Версай, арабите, които идват в Цариград, носят със себе си едно древно знание.

Учението за чистота на тялото и уважението към водата, създало една нова концепция – хамама

С пристигането си в Константинопол турците се запознават с римските и вбани, при което традициите се смесват и от взаимодействието на тази смесица, съчетана с древните традиции, създават институцията баня, станала неразделна част от местните обичаи.Турците са се събирали в банята не просто за да се изкъпят. Тук е бил техният мегдан за срещи с хора от всички рангове на обществото. На баня са ходели всички прослойки - бедни и богати, граждани и селяни, млади и стари. Жените и мъжете ползвали хамама в различни часове или в отделни помещения. Хамамът e познато място от детство до старост. Къпели за първи път новородените на 40-ия ден от раждането им, докато пиели и пеели. 

Мимоходом от автобуса видях Високата порта в Истанбул. И ме обзе изведнъж силна покруса

Заради историята. Успях да направя точно една снимка в движение, а после да си спомня на спокойствие колко много и значими решения са се вземали от тук по време на Османската империя. Това e Диванът, в който се изработвала държавната политика. Така наричали институцията западните държави, тъй като техните дипломати са били приемани буквално на портата на двора. Терминът „Висока порта“ произлиза от вратата към седалището на великия везир в двореца Топкапъ, където султанът приемал чуждите посланици. По-късно започва да означава външното министерство, а днес - офиса на валията на вилаета Истанбул. Сградите са едната страна на Цариград. Но духът му е някъде между хората, скътан ниско до водите на Босфора, извисен сред звуците на тайнствените арабски инструменти, сред вихъра на местните танци.

Не бих отишла скоро отново в Истанбул. Чудесна туристическа дестинация, но опасна 

За съжаление, твърде много невинни туристи намериха своя край по улиците му точно докато разглеждат всички тези забележителности. Светът кипи от нова луда омраза, войни и противопоставяне. За съжаление, докато не се успокои този кипеж, по-разумно е вратите на този мегаполис да останат временно затворени за мен. Поне засега.

ЕЛИ МАРИНОВА

Снимки АВТОРЪТ