Непознатата история: „Варна, срамежливия град“

Днес може с усмивка да подминем подобно заглавие, но през 1928 г. то става причина Общинският съвет във Варна да вземе решение, което се оказва преломно за развитието на града ни като курортен център. Оказва се, че патриархалните разбирания на дедите ни и тяхното почти ориенталско възпитание в началото на ХХ век се оказват сериозна пречка за превръщането на Варна във водещ европейски морски курорт. А градът има всички природни дадености да стане такъв. Общината предприема редица градоустройствени и благоустройствени мероприятия, за да се чувстват гостите на града комфортно, но нещо все не достига. И това нещо се оказва разделението на морските бани на мъжки и женски.

Макар и градът да разполагал с нови и модерни морски бани, открити през 1926 г., те отново се разделяли на мъжки и женски. А по дългия железобетонен мост, който влизал навътре в морето и на чийто край се издигали една над друга четири площадки за скокове, се разхождал по цял ден общинският стражар, за да не позволява на мъжете да се спират и гледат към жените! Освен строгите  рестриктивни мерки за смесване на плажуващите имало и строги изисквания за тяхното облекло и поведение на плажа. От бр. 107-108 (23 юли 1924 г.) на „Варненски общински вестник“ научаваме, че дори се предвиждали сериозни глоби при нарушаване на общоприетите правила:  „От общината е издадена заповед с която се забранява къпането на плажа без гащички за мъжете и бански костюми за жените.

За нарушителите ще се съставят актове за глобяване с 300 лева съгласно закона за градските общини“. 

Във водещите европейски курорти 

по това време на подобно разделение по полов признак на плажуващите се гледало като на ориенталски архаизъм и по този повод в броя си от 16 май 1928 г. италианският вестник „Кориере дела сера“ публикува материал, наречен от варненската преса (бр. 173 от 26 май 1928 г. на „Варненски общински вестник“) „една мнима кореспонденция от Будапеща, която цели да отбие централноевропейските летовници от Варна“. Според автора на това определение причината за публикацията е фактът, че градът ни по това време вече е станал много популярен като курорт и се е превърнал в сериозна конкуренция на „италиянските морски летовища по Адриатическо море“. Въпреки всичко авторът признава, че статията „съдържа и една сериозна поука, от която вярваме, ще си вземат бележка всички ония, които мислят, че летовниците чужденци са длъжни да се приспособят към всички наши стари летовни порядки“.

Ето и целия текст на въпросната „кореспонденция“, излязла в миланския вестник „Кориере дела сера“:

СНИМКАТА Е ПУБЛИКУВАНА в бр. 11 от 28 септември 1927 г. на вестник „Световен фар“.

„На времето си варненското общинско управление бе решило да издигне тамошния черноморски плаж до нивото на една международна курортна станция. До сега Варна се посещаваше само от българи. През миналата година там се къпаха повече от 35000 души и тоя успех породи в управниците на града идеята да привлекат във Варна и чужденците. Назначена се една комисия да посети и изучи по-големите курортни станции в Италия, Франция и Холандия. Комисията се завърна в отечеството си и общинския съвет се събра на извънредно заседание да изслуша доклада й.

Най-съществената поука от нашето научно пътуване, казвал докладчика, - се състои във факта, че 

морала в западните курортни станции се отличава от нашия
 

У нас, в морето мъжете са строго разделени от жените.

Във Варна, наистина, мъжете са разделени от жените посредством един дълъг мост, по който бдят въоръжени стражари, за да не позволят на двата пола да се размесват или да се гледат от едната или другата страна на моста.

- На запад, продължил докладчика, не могат нито дори да си въобразят това положение на нещата. На запад мъжете и жените си правят дори слънчевите бани (заедно – б.а.).

Според унгарските вестници това разкритие причинило пълно изумление всред присъствющите (на заседанието – б.а.). Постоянни възклицания прекъсвали докладчика, който неустрашимо продължил изложението си:

- Ако Варна желае да стане една международна морска курортна станция, тя трябва да се приспособи към условията на Запада.

- И ние българите ще трябва да се къпем заедно с жените? Попитал изплашен един представител-консерватор.

- Да, в интереса на идването на чужденците, отговорил докладчика. Мнозинството обаче не се съгласило и натоварило комисията да изучи въпроса по-основно, за да не се позволи морала да претърпи някаква вреда“.

Всъщност авторът на тази дописка, дали случайно или нарочно, пропуснал да отбележи, че през въпросната 1928 г.
 

Варна вече имала смесен плаж, 

който предизвикал, заедно с доклада на въпросната комисия, сериозни дебати сред обществеността в града. Ето как се случило това. На 17 юни 1927 г. в мъжката част на плажа се появил помощник-кметът на Варна. Някой  пошушнал на чужденците кой е той и те мигновено го заобиколили, изразявайки шумно своето недоволство – как така техните жени ще скучаят далече от погледа и компанията им? А те самите защо да се лишават от близостта на половинките си? Не може ли една част от мъжката територия да бъде обособена за смесен плаж, както е навсякъде в модерните западноевропейски курорти? Чули се дори гласове, които в прав текст предупредили „началника“, че ако тук не се открие смесен плаж, те ще се прехвърлят в румънския курорт Кюстенджа, като ще предупредят и близките си да не идват тук… Помощник-кметът се поколебал, но в крайна сметка отстъпил и… още същия ден Варна се сдобила със смесен плаж.

Консервативните медии, и особено вестник „Варненски кореняк“, безпощадно нападнали общинската администрация, членовете на комисията и идеята за смесен плаж в града. Събитието предизвикало бурни протести, спорове, обвинения и заплахи в цялата страна. Пресата луднала. Почтени съпрузи и бащи питали как сега ще пускат без страх съпругите си и дъщерите си на курорт? Близо 1500 варненки, предвождани от свещеник, се изказали против смесените плажове с твърдението, че те сеят поквара и предлагат срамни съблазни.

Ето какво пише по темата в бр.11 на „Варненски кореняк“ от 1 март 1928 г.: „През изтеклото лято в местния печат и трезвото гражданство с голяма загриженост и оправдана тревога се повдигна въпросът около източника, официално наложен – на една от най-големите морални разложения – „смесения плаж“…..

За напред това зло, ако пак се повтори, в което не се съмняваме с общинари пришълци от разни краища на балканския полуостров, ще проникне и в сърцето на града, в средата на много, още чисти домочадия….

Мъка, страшна мъка гнети ведрото съзнание на гражданина при мисълта, че една гражданска стопанска колегия, каквато е общината ни, в лицето на представителите на своето постоянно присъствие, с една безподобна, непонятна за нашите сравнително запазени нрави, - водими изглежда от угодничество, понижиха престижа на едни институти, които не са лично, а общо достояние на града, 

стъпкаха свещените традиции и принципи на личния и обществен морал…

Те допуснаха да се шири в тъй хубавия ни град, чудно-омайният летовищен крайморски кът на България, язвата, най-страшния порок, стимула, подбудата към нравствена провала, към израждане на чувства, естетика и раса. Ние не споделяме несъстоятелното мнение на някои, че съвместната изложба на голота на двата пола, с течение на времето понижавала чувствителното влечение, инстинктивния полов интерес…..

СНИМКАТА Е ПУБЛИКУВАНА в бр. 6 от 1 юни 1935 г. на списание „Морски сговор“.

Злото е сред нас, господа граждани! Вмъкнаха го новатори – пришълци, които в мероприятията си от това естество не изхождат от интереса на морално здравите, запазени коренни жители на родния ни град……

Милият ни град е в опасност!“

Срещу протестиращите най-силен отпор дали спортистките и спортистите от цяла България. Дебатът стигнал своя апогей в началото на летния сезон на 1928 г., когато на мъжкия плаж отново били допуснати дами.

Достъпът на мъжете до дамския плаж обаче се останал забранен още цели 5 години, до лятото на 1932 г.

МАРИЦА ГЪРДЕВА