За горите на Делю, пенливата вода и висините

ЕЛИ МАРИНОВА

Снимки АВТОРЪТ

Свещената Родопа се загнезди дълбоко в сърцето ми още докато бях дете. И с годините нейното място нараства с поне по една гора годишно. Защото, казват, сърцето нямало граници. Наистина, Родопите са една от най-красивите и загадъчни планини не само в България, но и в цяла Европа. Известна като планината, прокълната от боговете, и планината на Орфей, тя е плавна и зелена, гостоприемна и различна всеки път, когато решите да потънете в дебрите й. Докато Пирин е мъжка и сурова, Рила – тежка и оголена по върховете, Родопите са постлали мекия си зелен килим почти навсякъде, до последното възвишение. Тази снимкова разходка има приятната задача да ви поведе до няколко изумителни кътчета от любимата зелена планина на много българи. В нея няма да има твърде личен момент и мигове, извиращи от сърцето. За тях съм запазила втората част, посветена на хората на Родопа. Тези зелени точки, макар и станали популярни през последните няколко години, все още не се знаят от мнозина. Аз бях, заредих клетките си с с кислород до козирката. Идете и вие!

„Орлово око“

Панорамната площадка „Орлово око“ е съоръжение изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин. Площадката е любима туристическа атракция в регион Западни Родопи и е изградена на връх Свети Илия, на височина 1563 м. Тя е единствената по рода си в България. Конструкцията е мощна и здрава, проектирана, да издържа до 3 тона товар. Тя дава възможност да се почувствате като птица – и да погледнете планината отвисоко. До площадката се стига  по планинска пътека или с високопроходим автомобил. Пред входа на Ягодинската пещера може да се качите на такъв автомобил – таксата е 10 лв. на човек при 6 пътници. Има и руски „Оаз“-ки за по 50 лв. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена през 2009 г. от туристическо дружество „Родопея“ – с. Ягодина, със средства, събрани от входните такси на Ягодинската пещера.

Екопътека Струилица – Калето – Лъката

По поречието на река Девинска в Западните Родопи е изградена атрактивна екопътека, любимо място за разходка на туристите и жителите на град Девин и областта. Екопътеката започва от местността Струилица, известна с терапевтичните си басейни с топла минерална вода, и се вие край живописните меандри на реката. Водата извира от земята с 43 градуса лечебна сила. Трудно търпимо е малкото басейнче и е само за хора, които нямат сърдечни проблеми. На места са изградени метални мостчета, които дават възможност да се върви край реката към изворите й. Екопътека Струилица – Калето – Лъката се вие по поречието на река Девинска и е защитена местност – в нея е забранено паленето на огън, освен на определените за това места, голите сечи, строителството и разселването на неместни растителни и животински видове. Общата площ на защитената територия е 1367 дка. Изградена е зона за риболов на балканска пъстърва с дължина около 3 км, поддържана от ДЛС „Извора“.

С приходите от риболовния туризъм се покриват част от разходите за поддържането на екопътеката, която на места е изградена от висящи мостове, нуждаещи се от постоянни ремонти с оглед осигуряване безопасността на посетителите, както и почистване на отпадъците, оставени от туристите. По поречието на реката са запазени местообитания на видрата и на дивата коза, а по скалите наоколо растат родопският силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.), родопската горска майка (Lathrea rhodopea Dingl.), вълнестата камбанка (Campanula lanata Friv.), снежното кокиче (Galanthus nivalis L.) и др.

Водопад Самодивско пръскало

От основната пътека вдясно се отклонява друга, по-кратка екопътека, която води до красивия водопад Самодивско пръскало. Тази пътека е изградена от туристическо дружество „Орфей – 1970 г.“, гр. Девин. Водопадът Самодивско пръскало е изключително красив и си заслужава да се отклоните от основната пътека – пътят до него отнема около 30 минути. Общата дължина на основната екопътека Струилица – Калето - Лъката е около 4 км. Нетрениран турист я изминава средно за около 2-3 часа в двете посоки. Пътеката води до местността Лъката, в която е съществувало средновековно селище. Днес местността представлява обширна поляна, обградена от красиви върхове.

Язовир „Доспат“

В близост до град Доспат е изграден вторият по големина (22 000 декара) язовир в България – язовир “Доспат”, и първият по големина язовир с надморска височина над 1200 м. Разположен е в Доспатската алувиална  котловина и е начало на каскадата Доспат - Кричим. Набира водите си от реките Доспат, Канина, Бистирица и Вищерица, извиращи от Дъбраш, които със специални подземни тунели се прехвърлят тук. Язовир “Доспат” е дълъг 18 км, простира се от Доспат до Сърница, а средната му ширина е 1,5 – 2 км.

Строен е през 1961–1968 г., дълбок е около 30-40 метра и събира 490 млн. куб. м вода. Стената на язовир “Доспат” е разположена в най-тясната му зона в местността Хисаря и е дълга само 230 м и висока 56 м. Бреговете на язовира са предимно полегати, гористи, с красиви удобни поляни за пикник или къмпингуване. Има множество тихи и изящно очертани от природата заливи, подходящи за риболов, лагеруване и пускане на лодка. Водите му са богати на риба. В него плуват костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Тук има отлични условия за развитието на спортен и стопански лов и риболов.

Няма никакъв начин в няколко изречения и снимки да се покаже кислородът, който изпълва цялото ти същество при среща със земята на Делю хайдутин, на Капитан Петко войвода и всички знайни и незнайни герои, бродили из дебрите на красивата ни Родопа. Интересни и многолики са хората й. Сърцати, усмихнати, готови да помогнат, трудолюбиви и приятелски настроени. За тях е следващото парче от пъзела на едно лятно пътешествие, при което оставих едно малко парченце от душата си.