Непознатата история: Варна по времето на Кримската война– част първа
Или как е изглеждал нашият град преди повече от 160 години
Публикувана: 14 Nov 2017 | 8:52
КЪЩАТА, В КОЯТО СЕ ПРОВЕЖДА съюзническата конференция във Варна през май 1854 г. (Библиотека - Варна).

След революциите в Европа в средата на ХІХ век между Англия и Франция възникнали остри противоречия по повод интересите им в разпадащата се Османска империя, но в борбата си срещу Русия за влияние на Балканите и Близкия изток те били единни. Русия дала да се разбере, че няма да допусне която и да е европейска държава да се настани в Проливите, а освен това заявила и намеренията си за покровителство на "светите места". Разговорите не помогнали и Русия демонстрирала силата си, като навлязла на територията на Влашко и Молдова, които били под опеката на султана. Ултиматумът на Турция към Русия не бил приет и на 4 октомври 1853 г. между тях била обявена война. Скоро Турция претърпяла сериозни поражения и обезпокоени от един неблагоприятен за тях изход, Англия и Франция се намесили на страната на Турция. В тази война, останала в историята под името Кримската, или както я нарича Карел Шкорпил - Източната, гр. Варна е играл важна роля като „главна военна база в първата част на войната до заминаването на съюзните войски в Крим (септември 1854 г.)“. [1]

 

В няколко поредни материала, благодарение на спомените на Стефан Кабакчиев[2], ще ви разкажа за Варна и варненци в този период, като ще се опитам да сравня местата, за които говори Кабакчиев със съвременни ориентири. Спомените са публикувани в „Известия на Варненското Археологическо Дружество“, бр. ІІІ от 1910 г., и благодарение на тях днес можем да затворим очи и да се върнем в навечерието на Кримската война в центъра на Варна.

 

Ще тръгнем от „пияцата“, както нарича Кабакчиев основния площад в града

Той представлявал триъгълник с предели Балък пазар (намирал се точно в пресечната точка на сегашните улици „Сан Стефано” и „Преслав” - б.а.), „търговската улица“ – предполагаме, че става дума за ул. „Цариградска”, както се наричала в този период, обслужващата цялата морска търговия днешна „Преслав“, Барут хане (Укреплението, наричано още и „Джипане хане”, е било замъкът на Варненската крепост. То е получило това название, тъй като в османската епоха е служело за съхранение на боеприпаси (През 1906 г. варненската община откупила Барут-хане от военното министерство за 120 000 лева и през 1908 г. го съборила - б.а.), и Кьепрю или Табахна капусу (една от портите на варненското укрепление[3] -б.а.).

 

МАХЛА „АК БАИР“ БИЛА в района на днешната улица “Александър Дякович”.

 

 

По-нататък в описанието си на града Стефан Кабакчиев се спира на „Мястото, гдето сега (1910 г. – б.а.) е градината Граф Игнатиев“. Очевидно тук става въпрос за Градската градина, между театър „Стоян Бъчваров“ и Филиала. Ето как го описва той: „Мястото беше праздно, заградено с низък полусъборен зид и се простираше до туй място, гдето сега е зала „Съединение“. От там почваше праздното място между града и крепостта. През улицата под него място, къщите продължаваха по права линия малко нагоре и от там в полегата линия до махла „Ак Баир“ (става въпрос за района на днешната улица “Александър Дякович”. Тогава улицата била в покрайнините на града. Започвала от ул. “Цариброд” близо до ж. п. линията и завършвала срещу Полиграфическия комбинат. Намирала се в старата част на града, в така наречената “турска махала”, и била твърде оживена. По нея били разположени много ханища, гостилници, кръчми, кафенета, занаятчийски работилници, дюкяни. До Освобождението в горната си част представлявала коларски стръмен път. Наричала се “Ак-баир” (“Бял баир”), понеже от двете й страни се белеели скали. През 1888 г. получила името “Червенска”, а към 1934 г. – “Александър Дякович” – б.а.).

 

Пашовият конак беше на мястото, гдето сега е окръжното управление (Това е сградата, в която днес се помещава Държавният архив. Това е най-старата административна сграда в нашия град, построена е през 1860 г. – б.а.), а зад него бяха старите казарми“.

 

Градската архитектура на Варна била като във всеки малък ориенталски град –

тесни и мръсни, криволичещи улички и схлупени дървени къщи. Имало две главни улици – едната е минавала от Скеля капусу[4] през Ченгене пазар (Циганският пазар, който се намирал в района на днешната Шишкова градинка – б.а.) към Ибрахим капусу (Северната порта, кръстена на пазача й Ибрахим, се намирала в района на днешния хотел „Черно море“ – б.а.). Другата главна улица минавала от скелята (пристанището – б.а.), през Балък пазар (рибния пазар – б.а.), по днешната "Преслав" и стигала до конака (където днес е Държавният архив – б.а.). Няколкото по-големи улици разделяли града на махали, обособени според населението, което живеело в тях - тюрк махлеси, ченгене малхе, татар махлеси и т.н. Те били разделени на по-малки части, носещи някакво характерно име - Дере махлеси, Баба Рада махлеси, Караач махлеси и др.

 

ВАРНА ПО ВРЕМЕ НА Кримската война 1853 - 1856 г. (Библиотека - Варна).

 

 

Стефан Кабакчиев отбелязва още, че „всички постройки в града, като изключим казармите, два или три държавни хамбари, служащи за военни депозити, повечето от джамийте, черквата св. Атанасий и 7-8 магазии, всички други постройки в града бяха от дърво и дъски. Всички улици бяха тесни, криви, прашни и нечисти. В кишаво време те бяха непроходими от кал. Най-главната улица, сегашна Преславска, беше тъй разорана, че минаването по нея в кишаво време беше невъзможно, ако не бяха тесните и високи тротоари от страна. Сегашната „Софийска“ улица, ако и да беше тясна, пак за да се мине от едната й страна на другата, имаше на две места поставени големи камъни във вид на стъпала та по тях можеше само да се препречи. (прескочи – б.а.)”.

 

Ако се поразровим в историята на града,

то описанието на Кабакчиев почти напълно съвпада с това, което прави през ХVІІ век най-прочутият турски пътешественик Евлия Челеби: „Крепостта е една красива стена, здрава направа, във вид на квадрат и се намира на черноморския бряг. Цялата й окръжност е 3 хиляди крачки. Само едната й страна е суша, когато другите й стени са снабдени с вал пълен с морска вода. На западната страна има една желязна врата, която се отваря към града. Преди тази врата има мост, по който се минава за града. На четирите ъгъла има четири здрави кули. На всичките кули и зъбци има бойници и топове от типа „шахане”, които са обърнати към пристанището. Вътре в тази солидна крепост има помещения за гарнизона, хамбари и една джамия. Чаршия и хамам няма. Има много муниции и топове. Всяка нощ редниците от караула викат: ”Един, един е Бог!”. Определената за войниците плата се дава от митницата на пристанището. Понеже последното е открито откъм юг и изток, гемии не могат да легнат спокойно. На западната страна на града има верига височини с червена земя, там има 10 000 лозя. Източната страна е широка, равна местност, която се простира до морето. Целият град е разположен на равно място, с лозя и градини. Има всичко 4 000 едноетажни и двуетажни къщи, които са гивгирени и покрити с червени керемиди. От града седем махали са мюсюлмански, а пет гръцки, еврейски и арменски.“[5]  

 

Следва продължение.

 

 

[1] Карел Шкорпил „Варна във времето на Източната война (1853-1854 г.), списание „Морски сговор“, бр.5, 1 май 1933 г.

 

[2] Стефан Кабакчиев е роден във В. Търново на 14 декември 1834 г. Живее във Варна от август 1854 г. до юли 1856 г. В продължение на 17 години (1860-1877 г.) е учител в колонията Чешмекьой, Бесарабия и Болград. След Освобождението се връща във Варна (1878 г.) и заема длъжностите секретар на Варненския губернски административен съвет, съдия в окръжния съд, адвокат и общественик. 

 

[3] При изтеглянето си от Варна след Одринския мирен договор руснаците разрушили варненската крепост с изключение на западната й част. С изтеглящата се руска войска градът бил напуснат от голяма част от населението заедно с местния владика. Варна била възобновена от султан Махмуд II през 1834 г. Султанът построил ново укрепление (ени-кале), казарми, военни складове, болница и чешми. Укреплението и другите постройки били строени в продължение на седем години под ръководството на инженера Пепе Мехмед паша, започвайки от 1832 г. Цитаделата „Кале ичи” не била възстановена, а зидовете й били заравнени, а земята била раздадена на новозаселилите се в града. За работата по строежа дошли българи и турци от цялата империя (Кърклисийско, Берковско, Добруджа и др.).

 

[4] Пристанищните порти. Портите са се състояли от голям свод (средна част) и от два малки свода от страните му. Върху портата имало следния надпис: “Султан Махмуд, победителя на неприятеля на своята религия, взима удоволствието да съгради тази цитадела. Негово Величество направи тези порти, като крепостта на Александрия и даде им името „огнени порти," които укрепяват Варна. H. Вел. направи още едни порти за митницата и определи цените на стоките, които цени могат да помогнат неприятеля да бъде победен. О, Айни ! победоносците, които дойдоха тук, продиктуваха този надпис. Императорът (Падишахът) от епохата повеси една сабя на небето!”

 

[5] Източник: Пер. сп.  БКД в София LXX, 1909, Пътуване на Евлия Челеби из българските земи в средата на ХVІІ в., от Д. Г. Гаджанов.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Коментари ( 0 )