Как са живели дедите ни преди 8 хилядолетия във Варна
Изложба „Земята на златото“ показва уникални акварели по случай 45 години от откриването на халколитния некропол
Публикувана: 30 Nov 2017 | 13:54

Отдавна не е революционно твърдението, че по всяка вероятност първата цивилизация на планетата е по нашите земи. Най-старото земеделие в Европа; най-ранната каменна архитектура на Стария континент; най-ранната металургия на медта и златото; най-старото в света обработено злато; най-ранният добив и обработката на полускъпоценни минерали; първите в света стандартни единици за измерване; най-ранните в Европа центрове от градски тип с развита жилищна и обществена архитектура; първите портрети – реалистични човешки изображения с индивидуални черти. Най-старата човешка цивилизация се е зародила преди повече от 8 хилядолетия в района около Черно море и долното течение на Дунав и е процъфтявала по нашите земи. Всичко това не е поредният опит за напомпване на локалното и национално самочувствие, а анонс на изложба „Земята на златото“, с която във Варненския археологически музей бе  отбелязана 45-годишнината от откриването на най-старото обработено злато в света.

 

Експозицията включва 10 акварела и техни скици, дело на покойния художник Петър Петров, сега собственост на неговото семейство. Златното съкровище е открито случайно на 22 октомври 1972 г. от младия тогава багерист Райчо Маринов при изкопни работи за прокарване на кабел в Западна промишлена зона. Изпод тежката машина лъснали находките, които 21-годишният младеж взел за тенекиени дрънкулки и ги държал цяла седмица в кутия за обувки, без да подозира, че откритието му ще обърне сензационно историята на България, а и на света. Последвалият анализ показал, че бижутата са от 24-каратово злато и датират от около 5000-4400 г. пр.Хр. Ценното откритие е известно като Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията, на която е принадлежало то, е наречена „Култура Варна”. Богатата находка представлява най-голямото количество обработено злато в света, като при  последвалите разкопки са проучени над 7500 кв. м и  са открити 294 гроба с повече от 3000 накити и украшения от чисто злато с общо тегло над 6,5 кг.

 

За изложбата от акварели и фото-пана със снимки от разкопките на некропола разказва Теодор Роков, уредник в отдел „Археология“ в Регионалния исторически музей – Варна.

 

Как попаднахте на тези уникални картини и какво разкриват те?

Тази поредица от акварели показва различни моменти от ежедневието на древния човек, живял преди хилядолетия на варненския бряг. Художникът се е консултирал с археолози за всеки детайл, на външния вид на всички обекти, които са открити при тези и др. разкопки, за да бъде максимално реалистично всяко изображение. Рисунъкът на картините доста приказен, цветен. Целта е публиката да успее да се върне назад във времето и да усети, доколкото е възможно, как е живял тогава човекът. От откритите тела при разкопките на некропола става ясно, че единствено вождът е бил висок – 1,70 м. на възраст от 50 години, което е било достолепие за времето си. Осанката му вероятно е и една от причините да бъде избран на този пост.

 

Повечето хора по това време не са доживявали до повече от 40 години. Най-често са си отивали около 35 години. Жените са били високи 1,30 м. , а мъжете – до 1,50 м.

Тежкият труд, непрекъснатата борба за оцеляване, метеорологичните условия и липса на лечебни средства вероятно са обуславяли малката продължителност на живот в древността. Само по археологически разкопки, извадени и изложени във витрина, хората трудно могат да добият представа как е живял човекът тогава. Артефактите невинаги са в цялостния си вид,  особено инструментите – те повечето са без дръжки. Посетителят трудно добива представа как са били използвани, какво е тяхното място в ежедневието. Тези картини дават максимално точен образ. Колоритът е достатъчно близък, за да се почувства гледащият уютно в онези сурови времена. Всички знаем, че в древността човекът е бил максимално свързан с природата, нямало е удобства.

 

Наскоро двама варненски  учени  - проф. Руси Русев и докторантът  инж. Йордан Бояджиев доказха, че златото от Варненския халколитен некропол не само е обработвано тук, но и е добивано по нашите земи. Специалистите от катедра “Материалознание и технология на материалите” към ТУ – Варна изследваха варненските праисторически находки с методите на металознанието. Тази теория вероятно е отразена и в картините на Петър Петров?

Да. Една от творбите показва промиване на злато. Това, което направиха колегите от ТУ бе голяма стъпка към разгадаване на тайните на некропола. Първият въпрос, който задаваха световно известните учени бе: “Откъде се е появило това злато?“. Аз приветствам всякакви подобни интердисциплинарни изследвания, които ще разкрият в цялост колкото може повече детайли, свързани с некропола и хората, които са оставили тези погребения. Тези акварели са включени в книжка.

 

И аз искам да имам такава книжка.

 

За съжаление, тя все още е само една и има антикварна стойност. Надявам се издателят да прояви интерес и да я преиздаде. Илюстрациите в книгата „Земята на златото“ допълват разказа на автора -  археолога Иван Иванов. Той е ученият, вече покойник, проучил Варненския халколитен некропол и оставил недовършената си поредица от книги „Приказки на археолога“. Не случайно заглавието на книжката е „Земята на златото“. На територията на нашата страна бяха открити най-старите златни рудници  - в района на Кърджалийско, в Източните Родопи. Всичко е въпрос на популяризиране сред масовата публика в бъдеще. У нас се правят много качествени археологически проучвания, резултатите са много добри. А няма достатъчно материали, преведени от научен на масов език. Трябват повече такива книжки, които да покажат на масовата публика по атрактивен и разбираем начин археологията. Те биха заинтригували повече хора. Иван Иванов разказва от гледната точка на човек, който влиза в това праисторическо селище и обикаля. Среща се с ковача, ловците, говори със земеделците, присъства на погребението на вожда. Това е приказка, която разказва за древните отминали дни. Така, че това ще е интересно за деца, любители на историята.

 

Има ли идея тази книжка да бъде издадена на чужди езици, за да помогне в популяризирането на Варненското древно съкровище сред чуждата публика?

Надявам се издателите да го направят. При всички случаи ще бъде чудесно да се види и от чужди читатели. Това е добра идея.

Колко са илюстрациите и докога могат да се видят?

Творбите и снимките ще останат до края на януари 2018 г. 10 акварела, 5 фотопана с 15 фотографии и част от работните скици.  Те показват процеса на раждане на един такъв акварел. След края на изложбата роднините на автора ще си приберат картините. Има интерес към книжката. Надявам се издателят да прояви желание да я издаде за втори път. Има идея творчеството на Петър Петров да бъде събрано в Алманах и албум. Искрено се надявам това да стане. Стилът е уникален. Семейството му споделя, че той има много рисунки – сатира, карикатура и др.

 

На снимките се виждат моменти, които повече никога няма да се върнат.

Да, фото-паната показват пък ключови моменти от разкопаването на некропола. Има снимки на колеги, които вече не са сред нас, на доброволци, ученици. Вижда се Димитър Златарски – археологът, който пръв се докосва до златните находки. Показани са работни моменти, подръчни материали, паянтови стълби, на които археолог е застанал и прави снимки с фотоапарата си. Емблематичен остава изкопът с трактор, който прави трактористът Райчо Маринов, натъкнал се случайно на некропола. На снимка може да се види този ров. На една от фотографиите се вижда табела с плакат, която показва точно къде е некропола, къде вървят разкопките. Днес това не може да се види. Има фотография на Иван Иванов в работен процес. Виждаме странни конструкции, които ни връщат към тогавашния процес на проучвания. Днес обектът е засипан. От 1972 до днес не е спирал процесът на проучване на това най-старо обработено злато на планетата. Една трета от обекта, по молба на археолога Иван Иванов е останала неразкопана и непроучена. Идеята му е това съкровище, дошло от древността да се разкопае отново и разработи тогава, когато технологиите са достатъчно напреднали, за да могат да дадат точна датировка, информация и възможности за възстановка. Чест му прави, че не е експлоатирал до край този ценен обект, както мнозина колеги правят това днес, с цел да получат слава и признание. Това е завет към бъдещите поколения.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Коментари ( 0 )