Непознатата история: Варна - най-богатата община
През 1928 година Любомир Стремски описва мечтата си градът ни да се превърне в световноизвестен морски курорт в произведението „Варна през 1999 година“
Публикувана: 9 Jan 2018 | 8:56
СНИМКИТЕ СА ПУБЛИКУВАНИ в изданието „Във Варна за красота и здраве“, бр. 1 от 1 юни 1932 г.

Невероятно красивата природа на Варненския залив е предизвиквала възхищението на пътешествениците много преди Освобождението. Пример за това е и руският поет, пътешественик и дипломат Виктор Тепляков (1804- 1842 г.), който попада в България в разгара на Руско-турската война от 1828-1829 г. Тепляков идва във Варна с руските войски на Дибич-Забалкански. В книгата си „Писма от България” той описва града от 1829 г.: „След доста дълго и забавно пътуване накрая пристигнахме във Варненския залив. С възхищение гледах към бреговете, които по тези места са необикновено прелестни. Дивите отвесни скали и цветущата зеленина, бягащите през планините поточета и това гълъбово необятно море съставляват тук очарователна смесица от романтична с нежно буколическа природа…

 

…Два часа по-късно пред очите ми се откри прекрасна панорама на амфитеатрално разположени бели, доста красиви отдалече  домове с червени керемидени покриви, а на хоризонта зеленеещи се възвишения“. (Материалът е публикуван в „Известия на варненското арх. Дружество”, бр.1, 1921 г.)

 

 

Природните дадености привличат в града още в първите години след Освобождението курортисти, 

които се възхищават на екзотиката на този полуориенталски, полуевропейски морски град. Чужденци и позамогнали се българи започват да търсят отмора на брега на морето и носят приходи на града.


Така, когато Варна е разорена след загубата на Южна Добруджа по силата на Ньойския мирен договор  от 1919 г. (заради факта, че отнетият регион е голям производител на селскостопанска продукция и след откъсването му и прекратяване производството на земеделски стоки в големи количества естествено разположеното в близост морско пристанище във Варна намалява търговската си и транспортна активност ), далновидните ни деди видели в развитието на курорта възможност за повишаване на благосъстоянието на гражданите и развитие на Варна. 

 

През 1921 г. градът ни официално бил обявен за първия български морски курорт с Постановление № 21 от 10 юни 1921 г. на тричленна комисия в състав  Йордан Пекарев, д-р Н. Бочев и инженер Илия Христов. Общинарите имали амбициозната цел за „превръщането на град Варна в специален морски курортен кът, който така преобразен, не само ще създаде условията за едно благородно поминачно положение на населението, но градът ще представлява една гордост за България - нещо повече, неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло и пр. знатности. А това значи градът да се преобърне на златоносен улей, който ще озарява тъй големите нужди и на самата държава“.

 

Варна започнала своя нов стопански подем, като общинската управа насочила усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Предприети били и редица благоустройствени мероприятия - подобрявала се инфраструктурата – градът се електрифицирал, били построени водопровод,  канализация, нови Морски бани, улиците се павирали, Морската градина се разраствала и още много други… И така през 1927 г. летовището станало най-приходоносната част на общинската икономика, а гражданите започнали да вярват и да мечтаят, че ще дойде ден, в който Варна ще се превърне в „световен курорт“. През 1928 година Любомир Стремски описва тази мечта в произведението си 

 

 

„Варна през 1999 година“, 

което заради опасността да се превърне в прицел на подигравки нарича „фейлетон“ – жанр, според критиците от онова време, „лековат и безопасен, даващ възможност за волности всякакви“.

 

Произведението на Стремски обаче е любопитно не само заради съдържанието си, а защото носи всички белези на един нов жанр, определен с термина „научна фантастика“, едва две години по-рано (през 1926 г.). Едва ли авторът на „Варна през 1999 година“ е чувал, че има такова понятие, но със сигурност е спазил основните правила на жанра и ни е оставил едно много интересно и любопитно научно-фантастично произведение. Доколко прогнозите на Стремски са се сбъднали и дали не бихме могли и днес да почерпим идеи от неговите смели мечти, можем да си отговорим само ако прочетем внимателно публикувания на 1 декември 1928 г. в бр.8 на вестник „Варненски кореняк“ материал:


„Бели хотели, построени от нова материя, изобретение на инженера на Варненската община, красят живописния Варненски залив по цялото му протежение. Името Варна доби световна известност и днес вече 


не съществува земен курорт с такава слава и известност, каквато Варна притежава 

Два пъти дневно през деня долитат и отлитат огромни цепелини – единият пристига от Северна Америка, а другият от централния и южен край на новия свят и изсипват елита на паричната аристокрация, която не жали средства за да се полюбува на хубостите на Варна. Не е така с Австралия, която е уредила въздушни съобщения с Варна, само три пъти през седмицата. Европейците са цели щастливци в това отношение, защото пристигат с обикновени аероплани, или пък с големите пътнически хвърчила на Варненската градска въздушна компания (съкратено В. В.), които редовно циркулират между Варна и големите европейски столици. Въздушната станция е Франга баир, от където по изкуствена пързалка, патент „Варна”, се достига за една минута и две секунди до плажа.

 

РЕКЛАМА НА БИРАРИЯ-РЕСТОРАНТ „Чичо“, за който става въпрос в произведението.
 

 

Постиженията на науката и техниката направиха от Варна курорт, който се използва през всичките годишни времена. Радио-електрически слънца греят над Варна и при все че е 31 декември, плажът гъмжи от голите тела на световния елит. Сега курортът е най-оживен, понеже посрещането на новата година във Варна има световна известност. Тържествата са толкова импозантни, че не се поддават на описание. Два дена и две нощи е такова веселие, че божественият рай бледнее пред Варна. Според официалната статистика на общината, пребивават над един милион и половина курортисти. Кога е нощ и кога ден, във Варна не може да се познае. Даже през мъгливите дни през деня светят изкуствени слънца над Варна, докато общинската пожарна команда със своите аероплани разпръсва облаците и мъглите. На нос Галата стърчи в облаците голяма постройка – това е инсталацията „Фьон”, която по време на голямата задуха и жега чрез радио-вълни проветрява жителите на град Варна. Не напразно Варна е символът на вечната пролет и се възпява от най-големите поети на времето.


Всички улици са постлани с каучук, а тротоарите със специална мъхеста материя, имитираща плюш, по която вървенето е просто удоволствие. Най-импозантната сграда във Варна е групата-паметник, построена в чест на дейците от миналото, които са превърнали Варна в курортен град. Паметникът заема една площ от 25 хиляди квадратни метра, а височината му е малко по-висока от Франга баир. Забележителна е също и импозантната сграда на един грамаден хотел, на който от платина изящно е изваяно едно кебапче, а отдолу блести брилянтов надпис „Правнука на чичо”. Тук е най-прочутата кухня във Варна. Кебапчетата вече не се приготовляват от някакво си биволско месо, а от езици от славейчета, а за чуждестранната кухня се употребяват езичета от канарчета, за която цел дирекцията на хотела изпраща експедиции до Канарските острови. Нищо чудно – чужденците плащат!


 
Те са направили от Варна най-богатата община в цялото земно кълбо 

По настоящем пребивава председателят на Великата Индийска република, която е вече независима държава - дошъл е да моли заем за страната си от Варненската община. Да не говорим за България – тя е станала световен идеал благодарение на Варна. Един лев се котира на Лондонската борса за 2 английски лири, а за най-богатото население на света се счита варненското, защото нещо обикновено е за варненец да притежава състояние от 200-300 милиона български лева. Индустрия и търговия не съществуват – кой е луд да се занимава с тия отживели времето си работи, когато има курорт! На един аеропланен скок от Варна се намира големият търговски и индустриален град Бургас, който е стопански роб на Варна. Бургаските кметове бяха толкова късогледи на времето си, че направиха от Бургас търговско-индустриален град, но сега изкупват грешката си, като се опушват заедно с цялото си население в дима на товарните параходи и фабричните комини, а варненци се любуват на красивите милионерски яхти, които кръстосват Варненския залив.


Блаженни и честити са варненци със своя курорт.“

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Коментари ( 0 )