С яйца от цяла Тракия е построен 500-годишен мост над р. Марица (СНИМКИ)
За следите на времето, оставени даром, за имената, изписани в камък и за вградените сенки
Публикувана: 18 Jan 2018 | 12:41
снимки: Ели Маринова

Ели Маринова

За южната ни граница и селищата по нея почти нищичко не знам. Свързвам Свиленград с лични спомени от детството, но и  представа нямах, че  там е една от най-широките части на достолепната ни река Марица. И още по-малко, че над нея гръб извива колосално каменно съоръжение на 500 години. Изненада! Обичам такива изненади и понеже случайността ме завари с фотоапарат в ръцете, ще разкажа за красивия мост на Мустафа паша в няколко изречения и снимки.  Каменният надречен път, наричан също Старият мост пресича река Марица при Свиленград. Има зидана каменна конструкция, съставена от 20 свода с най-голям отвор 18 м. Ширината му е 6 м, а общата дължина - 300 м. Той е построен през 1529 година от известния османски архитект Мимар Синан и е част от вакъфски комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам (баня). Финансиран е от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса възниква град Мустафа паша, днес Свиленград.

 

В средата на моста е поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис, който в превод гласи: „Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша - Бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата, на която стана едно вечно добро дело."

 

МОСТЪТ БИЛ СТРОЕН ОТ БЪЛГАРСКИ МАЙСТОРИ И НЯКОЛКО ХИЛЯДИ ДУШИ РАБОТНИЦИ, Мустафа извикал майстор от Епир. Майсторите от стари времена  са вдигали сгради и мостове без помощта на техниката, само с точно око и здрави ръце. ХОРОСАНЪТ БИЛ ПРАВЕН С ЯЙЦА, СЪБИРАНИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА ЦЯЛА ТРАКИЯ. Пашата похарчил много пари – четиристотин кесии алтъни, и мостът станал един от най-хубавите и здрави в цяла Европа. До този момент местните хора се придвижвали само с лодки по водите на Марица. Построен от бял камък, мостът бил изключително красив и представлявал внушителна гледка. Когато бил завършен, турският султан, който прекарвал лятно време в одринската си резиденция, отишъл да го види. Според легендата, когато султанът видял красивия мост, поискал да го купи за своя хаир и предложил на Мустафа паша похарчените четиристотин кесии алтъни. Тъй като много се гордеел с този мост, Мустафа паша се смутил, но не искал да огорчи султана. Затова го помолил да го остави да размисли още едно денонощие. Султанът се съгласил. Прибрал се Мустафа паша в конака си и се отдал на размисъл. Един ден и една нощ не мигнал и решил да не продава моста. НО СЕ СТРАХУВАЛ ОТ СУЛТАНА, ЧЕ ЩЕ МУ ГО ОТНЕМЕ ПРОТИВ ВОЛЯТА, И ЗАТОВА СЕ ОТРОВИЛ.

 

Когато научил, султанът побеснял, че със смъртта си пашата му отнема възможността да стане собственик на моста. В яда си Сюлейман изрекъл жестока клетва - който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има. Султанската клетва бързо стигнала до жителите на града. Радостта им от построяваното на моста веднага посърнала пред проклятието. Построен с желанието да бъде полезен на хората и да ги радва, сега мостът се издигал над мътните води на Марица като трагичен символ на една нелепа смърт, знак, вещаещ само мъка за този, който премине по него.

 

Историческият мост вече е само пешеходен и от него местните хора наблюдават хвърлянето и хващането на кръста на Богоявление.

 

Дълго време никой не се осмелил дори да стъпи на моста. Със свито от тъга сърце бащата на Мустафа паша гледал от прозорците на своите сараи безлюдния мост и мрачно клател глава - саможертвата на сина му се обезсмислила. Поболян от загубата на чедото си, старецът преживявал и опорочаването на най-благородното дело на своя син. Хората строели дървени бродове или пък преминавали с лодки на отсрещния бряг, никой не искал проклятието да се стовари върху него с цялата си мощ.

Дълго време бащата на Мустафа паша мислил какво да направи, че да им върне отново това, за което синът му жертвал живота си. Един ден, твърдо решен да премахне проклятието, старият паша потеглил към моста - нямало какво повече да губи, най-свидното за него, синът му, отдавна вече лежал под черната земя. Бащата бавно, но смело поел по моста, съзнавайки, че само така може да отърве града от зловещата клетва. Тук легендата за стария мост завършва. ПОСТРОЕН ЗА СЕБАП НА ХОРАТА, ЗАЩИТЕН С ЦЕНАТА НА ЖИВОТ, ПРОКЛЕТ, А ПОСЛЕ СПАСЕН ОТ БАЩИНАТА ЛЮБОВ, символът на Свиленград е като че ли още доказателството за народните поверия, според които здравината и устойчивостта на мост или сграда трябва да се откупят с цената на човешки живот. По някакво странно стечение на обстоятелствата пък изписването на годината, в която е завършен строежът на моста, 1512 г., съвпада с АРАБСКАТА ДУМА “ЕБЕДИЕ”, КОЕТО В ПРЕВОД ОЗНАЧАВА ВЕЧНОСТ.

 

Според друго предание по време на строежа на моста, пашата починал и с делото му се заела жена му. След построяването никой не искал да го използва заради предразсъдъка, че е завършен от жена. След време обаче това било надмогнато и съоръжението влязло в употреба. И до днес Старият мост е един от входовете на Свиленград. За местните хора той е и символ на дадената дума и безкористност и как понякога това може да струва дори човешки живот.

 

За Свиленград се чува предимно когато се заговори за митница, незаконни строежи и за далавери на митничари. Вероятно обаче тъкмо заради този мост, наричат Свиленград и мост между два свята – Европа и Азия. Крайна точка на единия и начало на другия. Врата, през която влизат инвестиции, най-вече от съседните Турция и Гърция, но и от Близкия изток. Разстлан по двата бряга на долината на р. Марица, градът е точката, в която се събират три държавни граници: българската, гръцката и турската. На около 300 км от София и на 265 км от Истанбул, това е една от входните врати на България и на Европа. Оттук минават паневропейски транспортни коридори 4, 9 и 10. Малшанс е ако не ви повика конкретна нужда, да минете през него. И все пак, ако имате път към Свиленград, не пропускайте да видите уникалния сводест мост, реставриран, пешеходен и останал като следа от трудни за родината ни времена.

 

==

Марица е най-пълноводната българска река и най-дългата река на Балканския полуостров (524,6 км). Дължината й в България е 321,6 км - на трето място след Искър и Тунджа. В нея се вливат около 100 значими български реки. Но голямото й пълноводие се дължи най-вече на реките, които приема в средното си течение. При Свилендград, средният й годишен отток е  111 куб.м./сек. До средата на 19 в. Марица е била плавателна. Със салове по нея се превозвали различни стоки от днешния град Пазарджик до устието й.

 

Снимки авторът

Коментари ( 0 )