Нашите баби и дядовци не умират, те живеят в сърцата ни

Нашите баби и дядовци никога не умират, тяхното наследство продължава да живее тихо в сърцата ни.

В общество, фокусирано най-вече върху материалните придобивки, малко неща могат да обогатят живота ни така, както спомените за любовта, споделените тайни и специалните моменти с нашите баби и дядовци.

Много от нас имат любима баба или дядо, за които често си спомняме. Нещо повече, тяхното присъствие винаги се усеща, особено в моментите, когато правим нещо уникално и характерно за тях: да изпечем кекс по тяхна рецепта или да лекуваме болното гърло с използваните от тях домашни методи.

Пазим спомените за бабите и дядовците си живи, като се фокусираме върху това, което има най-голям смисъл в живота на всеки човек: споменът за тези, които обичаме и хората, които са били най-важни за нас.

Бихме искали да ви поканим да си спомните за тях днес.

Как да кажем сбогом на нашите баби и дядовци

Един от най-тежките моменти в живота е да трябва да им кажете сбогом още в детството. Когато сме възрастни, загубата има различен ефект, тъй като вече разполагаме с много средства да се справим с мъчителното събитие.

Кой е най-добрия начин да помогнете на детето си да каже сбогом на своите баба или дядо? Екипът на zdraveikrasota е подбрал серия от стъпки, чрез които да му помогнете.

Когато малките са наранени

Всяко дете изпитва болка, когато трябва да приеме загубата на някой, който е бил важен за него. Това е нещо, което трудно се забравя. Дори детето да изглежда добре, най-вероятно съществуват вътрешни процеси, през които то преминава.

Детските психолози препоръчват да бъдете честни с децата и да избирате внимателно думите, които използвате. Не казвайте метафори като „Дядо сега е при ангелите“ или „Баба просто си почива“.

Избягвайте използването на фрази, които могат да объркат детето. Тъй като това е неговия първи допир със смъртта, те трябва да разберат какво означава това. А именно, че повече няма да видят този свой любим човек, но трябва да си спомнят с любов за него всеки следващ ден.

Нещо друго, което трябва да имате предвид, е емоционалното освобождаване. Не крийте мъката си, за да не виждат децата ви, че страдате. В противен случай те ще решат, че е нормално и за предпочитане да крият чувствата си.

Не се страхувайте да ги покажете и оставете децата също да си поплачат, ако имат такава нужда.

Трябва да се научим да разпознаваме когато детето е наранено. Възможно е то да не успее да осмисли процеса, докато не мине известно време. Проявява се в рисунките, мълчанието или пък кошмарите през нощта.

Друга грешка, която много родители правят, е да не позволят на децата да се сбогуват и да присъстват на погребението.

Независимо дали ви харесва или не, да кажеш сбогом за последно на починалия дядо или баба е важно, за да преживее детето тази скръб.

Разбираемо е, че реакцията на детето към смъртта зависи изцяло от това на каква възраст е. Въпреки това, след като е навършило 6 или 7 годинки, детето вече възприема нормално този труден, но неизбежен етап на живота: в крайна сметка всички ние в един етап от живота си казваме сбогом на бабите и дядовците си.

Наследството, което оставят след себе си

Бабите и дядовците ни могат да ни оставят къща, овощна ябълкова градина или дори сребърно бижу на стотици години. Нищо от тези неща обаче означава нещо на езика на сърцето.

Бабите и дядовците са били като родители за нас и са ни помогнали да се превърнем в хората, които сме днес. Вероятно са допускали грешки, но те едва ли надвишава цялото добро, което са ни дали.

Наследството, което бабите и дядовците са ни оставили, е с още по-мощен отпечатък. То носи фамилните корени и идентичността ни, която не трябва и не бива никога да забравяме.

Детето винаги цени моментите, които е споделило със своите баба и дядо. Това е така, тъй като връзката помежду им е различна от тази, която то има с родителите си – тя е топла и наситена с емоции.

Гоблен, изтъкан от хиляди истории, следобедни разходки от дома до училище…Те продължават да живеят в нашите спомени, точно като прясно изпечения кекс с мирис, който няма как да сбъркате или гласа, който никога няма да забравите.

Да кажеш довиждане на баба и дядо, които са значели много за нас, никога не е лесно. Въпреки това порастването и зрелостта означават и сблъсък с тези болезнени сбогувания.

Въпреки, че вече ги няма, те продължават да живеят невидимо в сърцата ни. Те все още се грижат за нас и е важно да пазим спомените за тях живи чрез най-ценния дар, който ни е даден – способността да помним доброто.

Четете още 10 неща, които изненадващо наследяваме от родителите си