Светът загуби астрофизика Стивън Хокинг. Поклон!

Британският астрофизик Стивън Хокинг почина днес на 76-годишна възраст, съобщиха децата му в комюнике, цитирано от Франс прес.

"Ние сме дълбоко опечалени от смъртта на нашия любим баща. Той беше велик учен и изключителен човек, чиято работа ще живее още много години", пишат децата му Люси, Робърт и Тим в текста, публикуван от британската агенция Прес асосиейшън.

Хокинг ще остане в историята с новите си открития и идеи за Вселената и нейното зараждане. Книгата му "Кратка история на времето" му спечелва международна известност.

Той е роден на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е по-безопасно място за живеене.

Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, Хартфордшър. През 1959 г. е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика, въпреки желанието на баща му да учи медицина.

През 1963 г., докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с амиотрофична латерална склероза (АЛС). През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.

Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество, Командор на ордена на Британската империя  и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

Въпреки тежкото си заболяване Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност.

Като дете се занимава с конна езда, като ученик в Оксфорд е носови (на английски: cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба.

Докторите му казват, че едва ли ще живее повече от 1 – 2 години. Въпреки това, той не се отказва да се бори с болестта. Хокинг е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината.

От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира – един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.

Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: „Тайният ключ на Джордж за Вселената“и две нейни продължения. Целта на автора е, приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

Той автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.

Хокинг е единственият герой в "Стар Трек: Следващото поколение", който играе сам себе си. Има и епизодични участия в сериалите "Космо и Уанда“, "Теория за Големия взрив“, "Дилбърт“, "Футурама“.

"Той беше голям учен и изключителен човек, чиято работа и наследството му ще живеят още дълги години", казват още близките му, напомняйки за силата на неговия дух и блестящото му чувство за хумор.

"Веднъж той каза: Вселената не би била вселена, ако не беше дом на хората, които обичаме", спомнят си децата му.

Неговите проучвания върху черните дупки и Теорията на относителността дадоха нови хоризонти на научната мисъл.

Стивън Хокинг спечели не само уважението на научните среди с постиженията си във физиката, но и любовта на милиони хора извън университетите със своята загриженост за бъдещето на света.

Той вдъхнови поколения последователи като учен и личност.

Dnes.bg